Ценност от национално значение
Тънеща в забрава и изоставена от дълги години, северната крепостна стена на Ямбол ще бъде почистена. С акцията по премахването на гъстата растителност, с която е обрасла, са се заели общински работници, под зоркото наблюдение на експерти от Регионалния исторически музей в града.
Крепостната стена е част от знаменитата Ямболска крепост и е единственият оцелял до днес археологически паметник на територията на града от Средновековието, който е обявен за културна ценност от национално значение.
Ямболската крепост е една от най-големите и важни български крепости в Тракия, по време на Второто Българско царство. Много приличала на Царевец в Търново, но в умален размер. Според хронисти, тя е била една от най-красивите на юг от Стара планина.
Българското име на Ямбол през Средновековието е Дъбилин, а ромейското – Диамполис. Крепостта се намирала на важен кръстопът, свързващ Константинопол и Адрианопол с българската столица Търновград на север, както и черноморските градове Анхиало и Месембрия с Боруй и Филипопол на запад. Доказателство за изключителната значимост на града в средновековна България е, че през втората половина на XIV в. управител на крепостта е известният от прочутия Ямболски надпис „господин Шишман“, който досега се смяташе за племенник на цар Иван Александър според изследователите. Новият прочит на надписа от ас. Николай Шаранков показва, че управителят и е брат на царя, което означава, че територията на града през този период е вероятно фамилно владение на Шишмановци.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш