Кадри как униформени полицаи налагат с палки и шутове паднали на земята хора с белезници по време на миналогодишните протести срещу правитеството взривиха България. За пореден път обществото ни се раздели на защитници и обвинители на полицаите. Проблемите, натрупани във вътрешното министерство ескалират. Служебният министър Бойко Рашков размаха метлата по висшите и средни етажи на МВР, но служители твърдят, че от ден на ден става все по-трудно да се работи. Светлина в тунела не се вижда, а проблемът се задълбочава от хилядите мигранти от Афганистан, които всеки момент ще залеят страната ни.

- Г-н Попов, колко реформи преживя МВР и какъв е резултатът?
- Почти всеки министър, заемайки длъжност, заявяваше, че ще реформира МВР, някои дори докладваха, че са го направили. Резултатът е този, който виждате - нереформирано министерство. Всички тези спорадични опити доведоха до дребни преструктурирания и най-вече до съкращения. Всеки опит да се реши проблемът го задълбочаваше. Тези реформи трябва да продължат от порядъка на 6, 8, 10 години. Най-напред защото е трудно да се очаква, че такава тежка система може да бъде реформирана в рамките на година-две или даже на един пълен мандат. Трябва да се предприемат редица действия, но не едновременно, защото биха довели до хаос. Нещата трябва да станат постепенно, внимателно, за да се избегнат сериозните сътресения. Второ - всичко това може да завърши дори с намаляване на разходите за МВР, но самият процес иска пари, които не могат да се заделят в рамките на 1-2 бюджета. Така че една сериозна реформа ще продължи доста по-дълго от един мандат и затова ние много отдавна, поне от няколко години, говорим, че визията за такава реформа трябва да бъде подкрепена от изключително широк обществен и политически консенсус, за да имаме приемственост. Защото идваше един министър и казваше, че ще реформира МВР или вече го е реформирал, а този, който идваше след него започваше да прави нещо различно или направо противоположно, твърдейки, че също реформира МВР. Резултатът от това може да бъде само хаос.

- Това свързано ли е с кадровия подбор, който е изключително важен?
- Разбира се, но не само с него. Обучението на един служител на МВР не се измерва със седмици или с месеци, а с години и десетилетия. Наистина се започва с подбора, но след това започва обучението. То продължава не само в първоначалния етап, но и след като служителят вече е започнал да изпълнява задълженията си и на практика продължава през целия му стаж. Това е един изключително дълъг процес. Така че става дума не само за подбора, но и за обучението и за кадрово развитие, всичко това са елементи от една верига, от един пъзел. Ако един от елементите го няма, веригата се къса.

- Грешка на подбора или на обучението е това, което видяхме под колоните на МС - униформени полицаи бият паднал на земята човек, който е и с белезници?
- Вярвам, че става дума за изолиран случай. И все пак бих казал, че това е резултат от натрупани проблеми в министерството. Разбира се стопроцентова гаранция срещу подобни събития не може да се даде, тези неща се случват почти във всички държави, във всички силови структури. Разликата е, че някъде се случват по-рядко, другаде - по-често и донякъде в реакцията, както на самата система, така и на обществото. Това, което искам да кажа във връзка с цялата тази история е, че фокусирането върху нея няма да може да гарантира сериозно сваляне на риска от повтаряне на проблема. Затова е необходимо просто да се решават глобалните въпроси в министерството. Фокусирайки се само върху един изолиран случай, поемаме риска да се вторачим в дървото и да не можем да забележим гората.

- Хората са много чувствителни към полицейското насилие и искат това повече да не се повтаря.
- Ние също искаме, но пак повтарям - това едва ли може да стане с някакъв еднократен акт. Промените в МВР, които и според нас са крайно необходими, са доста дълъг и тежък процес, но безспорно необходим.

- МВР използва ли се политически?
- Дали се използва политически, дали се политизира ведомството, може да се говори дълго, може да се спори. Най-напред контролът върху МВР е политически, доколкото министърът и заместниците му са политически фигури. Това може да е спорен въпрос, но при всички случаи не трябва да се загърбва - не трябва политически фигури да са толкова пряко ангажирани с ръководството на това министерство. Защото министърът, който е политическа фигура, е пряк ръководител на МВР. Контролът върху министерството също е политически - от Народното събрание и това е нормално. Ако обаче говорим за политически назначения в МВР, то такива е имало и ако не се промени нещо, вероятно ще продължи да ги има, което не е редно и не е нормално.

- Стачки не е имало отдавна, полицаите доволни ли са от заплатите си вече?
- След последните 2-3 увеличения на заплатите в МВР има известен напредък. Въпреки това от името на организацията, в която имам честта на членувам, мога да кажа, че не сме доволни от едно нещо - почти всички увеличения през последните 10-12 г. ставаха след протести на служители. Това е нещо, което може много лесно да се избегне, като стартовите заплати в МВР бъдат обвързани например със средната заплата за страната и така този въпрос ще отпадне. Тук все още, за съжаление, не срещаме разбиране.

- Започва нова вълна на COVID, полицаите имат ли достатъчно предпазни средства?
- Колкото до материално техническото обезпечаване, има някакво помръдване в някои отношения. Нещата обаче продължават да са зле и като условия на труд, да не говорим за служебното облекло, което се получава сравнително рядко в ограничени количества и е с доста ниско качество.

- А доколко ръководството на МВР се съобразява с вашия синдикат?
- В някои случаи стигаме до консенсус, но за жалост те все още са доста редки. Министерството се променя доста бавно и тежко, ако изобщо се променя в по-добра посока. Мога да ви дам примери за двойни стандарти, тях ги има. Не е редно, не е логично МВР да съди свои служители да възстановят на МВР средства, които са получили от съдебната система, след като се се явили в съдебно заседание, за да защитят изготвена от тях експертиза. Говоря за експерти в МВР, които се явяват по съдебни дела като вещи лица. МВР води дела срещу такива служители и настоява парите, които те са получили от съда, с определение от съда, да бъдат дадени на МВР. В момента текат 15-20 такива дела. По една голяма част от тях вече има решение на първоинстанционния съд в полза на колегите. Ние не сме вдигнали голяма врява поради единствената причина - че тези решения не са окончателни и не са влезли в сила. Също така не е редно и не е нормално да се налага синдикална организация да подава жалба в Комисията за защита от дискриминация за това, че служители на различни длъжности, извършват една и съща дейност, получават различни парични възнаграждения за специфична служебна дейност. След решение на Комисията за защита от дискриминация в полза на колегите, че това трябва да бъде променено, министерството обжалва и загуби делото. Става дума за щатни и нещатни водолази. Мога да дам още един пример за категорично двоен стандарт. При установено нарушение на служител на ниските нива, следва проверка и много често дисциплинарно наказание. След една проверка, инициирана от Съвета за социално партньорство в МВР, бяха установени сериозни нарушения на ръководни служители, но наказания не последваха. Мога да дам още доста примери.

- А кой е най-наболелият въпрос в момента в МВР?
- Ако питате голяма част от колегите, те вероятно ще посочат на първо място заплатите. Но това далече не е така. Голям проблем е разпределението и отчитането на работното време и по него влизаме в доста остри конфликти с МВР и си блъскаме главите повече от 12 години. Пример - в МВР съществува така нареченото „време на разположение“. Това е време, през което конкретният служител не се намира на работното си място и не изпълнява служебните си задължения, но поддържа готовност да започне веднага да ги изпълнява. Предполагам разбирате за какви ограничения става дума. През това време този човек не може да пътува на по-голямо разстояние, не може да употребява алкохол, изобщо доста ограничения са свързани с това нещо. На места обаче, служителите не достигат, защото такъв е щатът - например в едно малко районно младши експертът криминалист е само един. Този човек от 8 до 5 е на работа, след 5 до 8 на другия ден е на разположение. И това е 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината, като изключим единствено временно за платения отпуск.

- Това все пак не е ли спецификата на полицейската работа?
- Не, защото по подобни въпроси има решение на Европейския съюз. Не може да задължите един служител да е непрекъснато 24 часа в денонощието на разположение. Той трябва да бъде готов във всеки един момент да отиде там, където го повикат и да започне да си изпълнява задълженията. Така го лишавате от личен живот - нещо, което го няма никъде. През следващите дни ние ще имаме един много сериозен разговор с политическото ръководство на МВР. Ще поставим за пореден път тези въпроси и ще видим ще срещнем ли някакво разбиране.

- Ще се справи ли МВР със засилващия се мигрантски натиск?
- Също доста тежък проблем. Ако натискът наистина се засили, нещата ще бъдат изключително тежки. Даже и в момента има колеги, които непрекъснато се командироват от едно на друго място по границата - 15 дни на основната си месторабота, 15 дни командировка. Което значи продължително време далече от семейството. Помним ситуациите от 2013-2014 г., когато по границата бяха командировани служители, които на практика нямат нищо общо с граничното наблюдение и проверки - освен от жандармерия и от Националната полиция, районни инспектори, катаджии. Силно се надявам да не се случи отново нещо подобно, но се опасявам, че е напълно възможно. Не мисля, че МВР е готово да поеме един реално засилен емигрантски натиск.

- Имат ли сигурност полицаите, че ръководството ще е зад гърба им, ако постъпват по закон?
- Не мога да кажа, че имат достатъчно сигурност. Това също е един от големите дефицити в МВР, колкото и да звучи на пръв поглед парадоксално, но едно от нещата, които най-много липсват на служителите в едно министерство, чиято задача е сигурността, е точно сигурност. Първо, ако се случи нещо, което излиза извън рамките на позволеното, нещата започват да се търкалят и да се търси вина някъде на най-ниското стъпало. Това е тенденция и то установила се трайно от години. Вече ви дадох пример за двойния стандарт, това е част от елемента несигурност. Тези „реформи“, за които си говорихме, също пораждат несигурност, защото става дума за дребни преструктурирания, които се отразиха негативно на колегите на най-ниските изпълнителски нива. При почти всички „реформи“ се съкращаваха щатове, при много случаи - незаети. В някои случаи не бяха засегнати и съкращавани живи хора, но след като имате щат за определена задачи с 4 човека, а са заети 2, това означава, че тия двама души вършат работата на четирима и чакат да бъде назначен още някой на свободните щатове, за да си поеме натоварването.

- Вие съжалявате ли, че станахте полицай?
- Може да прозвучи парадоксално, но не. Работя в системата от 93-та година. Видях доста неща, минах през доста ръководства, „смених“ доста министри. Съжалявам за едно - че през тези години МВР не се развиваше. Или ако имаше някакви промени, те много често бяха към по-лошо.

Нашият гост
Валентин Попов е председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР - най-голямата у нас. Започва работа във вътрешното ведомство през 1993 г. През по-голямата част от стажа си е граничен полицай на ГКПП Станке Лисичково. През 2009 г. участва в учредяването на Синдикалната федерация на служителите от МВР. Той е избран за председател на Управителния съвет през 2011 г. на извънредна конференция, по време на която делегатите оттеглят доверието си от предишното ръководство.