Десният политик с осанка на аристократ е безпощаден женкар, не мирясва до старини

На 48 години и се оказва най-младият наемател на Елисейския дворец

Негов идол е американският президент Джон Кенеди, с когото се среща през 1962 г.

През цялото време съпругата му страда, утешава, се че е „френската Жаклин Кенеди“

За да се усамотява подобаващо с многобройните си тръпки, се обзавежда с потайна луксозна гарсониера

Сред завоеванията му изпъкват известни певици, актриси, модели и... принцеса Даяна

В леглото и на легендарната звезда на френското кино за всички времена Бриджит Бардо

Ако разликата между измисления покорител на женски сърца Дож Жуан и действително съществувалият съблазнител Джакомо Казанова се състои в това, че първият е лекомислен романтичен сваляч, а вторият е трезв безпощаден бройкаджия, то бившият френски президент Валери Жискар Д’Естен би трябвало да бъде зачислен в отбора на родения преди три столетия венециански авантюрист. Докато наследилият го през 1981 г. в Елисейския дворец насред Париж държавен глава Франсоа Митеран , за чийто „харем“ разказахме миналата седмица, определено може да бъде прикачен към първия отбор – оня на креватния герой на множество литературни, театрални, музикални, филмови и всякакви други произведения на изкуството. Като обаче и Жискар Д’Естен, и Митеран, са истински синове на Франция, която заслужено или не, но се слави открай време като люлка на именити фустогонци. Ама все просветлени – разбирай кавалери, джентълмени, рицари, въобще галантни по презумпция колекционери на приласкани или пък по-грубичко казано – на прелъстени нежни създания.

Чаршафната епопея на многократния френски министър на икономиката и финансите, държавен глава от 1974-та до 1981 г., съавтор на конституцията на ЕС и академик през последните двайсетина години от живота му започва още от парижкия лицей „Луи-Льо-Гран“. Валери Жискар Д’Eстен е привлекателен младеж с изваяни от благородни гени физиономия и осанка на аристократ, възпитан, често ироничен, но никога арогантен, свири прекрасно на акордеон, справя се и с пианото, пее добре. Тоест той е точно такъв тип, какъвто харесват изисканите девойки из Хексагона в първите години след Втората световна война, в която към края ѝ изисканият младеж взема участие едва навършил осемнайсет години. Включва се в освобождаването на Париж от немските окупатори, след това ги преследва чак до Австрия с военното поделение, към което е зачислен и дори получава орден за храброст.

После завършва последователно с отличие престижната Политехника на Париж и новосъздадената висша школа за управленски кадри “ENA”, където е душа на жадните за живот след войната студентски компании. Биографите на прочутия политик и държавник не бистрят конкретни негови тръпки от ония години, но подчертават, че през 1952 г. 18-годишната дъщеря на граф и на графиня - Ан-Аймон Соваж дьо Брант, се жени за 26-годишния Валери Жискар Д’Естен, въпреки вече окичилата го слава на безпардонен прелъстител. Ражда му четири деца – две дъщери и двама сина, макар че никога не спят в обща спалня, като остава до него до края на дните му през 2020 г., когато той почива на 94 г. от Ковид. Ех, на няколко пъти благоверната отваря приказка за развод, но никога не хвърля брачната халка, независимо от епохалните изневери на половинката си. Може би и защото обича самият неин неверен съпруг да ѝ разказва за тях на четири очи или в съвсем прилични любовни романи.

Другият пряк намек за фустогонството на Валери Жискар Д’Eстен или ВЖЕ /VGE/, както пишещото братство из Хексагона започва да го нарича с инициалите му щом става известен, е от 1959 г. Тогава направилият бърза политическа кариера 32-годишен изискан мъж е назначен от новоизбрания президент и легендарен генерал от антихитлеристката коалиция Шарл Дьо Гол за държавен секретар на финансите - значи дясна ръка на министъра на икономиката и бюджета Антоан Пине. И само месец по-късно служителките във ведомството, особено по-хубавите сред тях, започват да молят неговият титуляр да не ги оставя никога да се трудят насаме с Жискар Д’Eстен, особено след работно време, защото той веднага започвал да ги ухажва и да пожелава ласките им дори върху бюрата с пишещите машини. Изправял ги бил така държавният финансов секретар пред риска да бъдат орезилени във все още пуританската Франция, в която прелюбодейството и свободният секс били отхвърляни и от двата пола, но само заради едното благоприличие, като сладкият грях оставал винаги бленуван и дори обожаван. Стига обаче хубавите работи да се случват на тайни, скрити от чужди погледи местенца, а не в някаква канцелария, отворена за всички. Но чиновничките във ведомството изглежда стават благосклонни към ВЖЕ, когато през 1962 г. той е назначен за министър на финансите и икономиката – пост, на който остава цели четири години. Като според биографите му служителките до една започват да си мечтаят винаги елегантният, висок и изглежда оплешивял от свръх-вирилност шеф да ги повика в кабинета си с голям диван - може и за някаква справка, пък каквото ще да става.

На 19 май 1974 г. Валери Жискар Д'Естен е избран за държавен глава на Франция, той е на 48 години и се оказва най-младият наемател на Елисейския дворец от създаването на президентската институция през седемдесетте години на XIX век. Негов идол е американският президент Джон Кенеди, с когото се среща през 1962 г. като министър на финансите и от когото черпи политическо вдъхновение с пълни шепи. Зевзеците сред светските репортери пък веднага започват да пишат, че ВЖЧ по нищо не отстъпва на Кенеди и като заклет прелъстител, тъй като и двамата на равни начела били олицетворение на максимата, че политическата власт и либидото вървят винаги ръка за ръка. И този новоизлюпен „френски Кенеди“ започва неистово да търси своята Мерилин Монро, хвърляйки око от висотата на заемания пост към цвета на женската половина на френската естрадна и артистична гилдия, умножавайки завоеванията си с апетит, който никога не се насища - обяснява журналистът Жорж Валанс в книгата си “ВЖЕ - Живот за актриси, както и за принцеси и разни херцогини“. А за да може да се усамотява подобаващо с многобройните си тръпки, оставайки винаги верен на принципа, че съблазънта трябва да бъде истинско изкуство, Жискар Д’Eстен се обзавежда с потайна луксозна гарсониера. Наема му я лично, за да приютява завоеванията на нежния фронт назначеният от него министър на вътрешните работи Мишел Понятовски. Пак по онова време – говорим за средата на седемдесетте години – популярният френски сатиричен седмичник „Льо Канар Аншене“, явно вдъхновен от мълвата за похотливата неумора на президента, го удостоява с бързо заобичания от франсетата прякор „Валери Фоламур“. Означава в превод нещо като „Безумно влюбеният Валери“, като „Валери безразсъдният любовникар“, като „Пощурелия женкар Валери“ и все от тоя сорт. През цялото това време обаче съпругата Ан Аймон страда неимоверно и както пише Жорж Валанс, не ѝ остава нищо друго освен да се утешава, че все пак тя е „френската Жаклин Кенеди“.

Ан-Аймон Соваж дьо Брант остава с него до края на дните му.

Според всеобщото признание на сънародниците си, Жискар Д’Естен се оказва истинско богатство на Франция като финансов и икономически министър заради успешните му стопански решения, като президент пък измисля или одобрява редица желани от нейните жители закони, включително такива, които защитават правата на жените и ги приравняват със силния пол. Но заради страстта си на неукротим съблазнител, при това във висшия пилотаж на прелъстяването, какъвто е ухажването на най-желаните от силния пол на Хексагона красавици, президентът често изпада в комични ситуации, които карат французите да се попикават от смях. Така например четири месеца след избора му за държавен глава ВЖЕ взема назаем Ферарито на популярния както като режисьор, така и като донжуан приятел от безброй авантюри с мирис на жена - Роже Вадим. Решил е да полудува с поредната изгора, която в оня момент е свръхизвестната и сексапилна френска киноактриса Марлен Жобер. Хапват, пийват в някаква кръчма и по малките часове на нощта ВЖЕ се измъква от опеката на охраната, качва знойното гадже във Ферарито и подкарва с бясна скорост колата из крайните западни квартали на Париж. Но за нещастие някъде към 3 часа след полунощ пред него изведнъж се появява млековоз, Жискар Д’Eстен набива спирачките, но се удря в камиона, слава Богу изкривени са само тенекии. Но вбесеният водач на млековоза слиза, веднага отива при връхлетялия го луксозен автомобил и забива шамар на шофьора, без да го познае. Но познава на момента спътничката му Марлен Жобер и остава втрещен пред нея до идването на полицията. Историята е разказана от споменатия весел седмичник „Льо Канар Аншене“, президентът веднага я отхвърля като небивалица, но за беда си вкарва автогол. Ами казва на някакви репортери, че в прасналото млековоза Ферари на седалката до шофьора не бил популярната Марлен Жобер, а приличащата на нея братовчедка на жена му Катрин Шнайдер...

Изживява кратка идилия и с чаровната актриса и певица Мари Лафоре.

В годините на едва ли не безмерната си власт над Франция „Валери Фоламур“ изживява кратка идилия и с друга обичана звезда на Хексагона – чаровната актриса и певица Мари Лафоре. Тя е тихият любвеобвилен пристан, където той се закотвя след часовете на стрес начело на държавата, но изглежда в обятията ѝ ВЖЕ се пренасища от спокойствие, щото скоро я зарязва. И тръгва да задиря най-желаната по онова време красавица, измокрила сънищата на мъжете поне от половината планета в свръхеротичния за ония години филм „Емануела“ - холандската актриса Силвия Кристел. Естествено, че успява да я вкара в чаршафите си, още повече, че благодарение на него френската цензура връща в митичната лента някои орязани от нея парчета, сметнати за пренаситени с як и невъзпитателен секс.

Задиря най-желаната по онова време красавица - холандската актриса Силвия Кристел.

Пак в средата на седемдесетте години, а може би малко преди това, и по точно докато е бил всемогъщ министър на финансите и икономиката, Жискар Д’Eстен успява да се порадва в леглото и на легендарната звезда на френското кино за всички времена Бриджит Бардо. Ако се вярва на мълвата, помогнал му бил много в акцията по свалката оня приятел с Ферарито - Роже Вадим, а той освен всичко останало, е и първият съпруг на актрисата, с която били останали добри приятелчета.

От 1974 г. е още една любопитна история на ВЖЕ, покрай която новоизбраният президент на Франция пак предизвиква усмивки, къде на съжаление, къде на възхищение. Ами, обажда му се една вечер по телефона в „тайната гарсониера“ идолът на милиони нежни създания Ален Делон и го моли веднага да напусне апартаментчето. Иначе лошо, тъй като Жискар Д’Естен „пиел там чай“ с последното гадже на красавеца Ален - сексапилната блондинка и нашумяла кинозвезда Мирей Дарк!

От края на седемдесетте години пък е случката, в която ВЖЕ съвсем се извисява в свалката, тъй като успява да прелъсти дори императрица, при това със завиден „загар“. По време на официално посещение през 1979 г. в тогавашната Централноафриканска империя, той не само договаря с нейния император Жан-Бедел Бокаса някаква сделка с диаманти, станала известна като „диамантената афера“ и допринесла доста за изнасянето му от Елисейския дворец след следващия президентски вот. Защото освен скалъпената далавера със скъпоценните камъни, Жискар Д’Eстен забърсва и най-голямото бижу на домакина – неговата красива съпруга Катрин Матрин Денгиаде. По-късно Бокаса ще каже пред френския журналист Никола Поанкаре: „Жискар ли? Той открадна жена ми, той открадна императрица Екатерина от мен, а това не може да се прави!“

С принцеса Даяна

Разбира се, ВЖЕ приживе винаги е отричал приписваните му връзки с всевъзможни знойни дами, с изключение обаче на една – тази с британската принцеса и майка на наследника на престола на Обединеното кралство - Лейди Даяна. Срещат се в средата на деветдесетте години в Париж, когато вече бившият президент е висш чиновник в ЕС, а бившата съпруга на сегашния крал Чарлз III e волна и необременена с брак чаровна дама. Появяват се задедно на няколко светски купона, вечерят в интимни сепарета на култови ресторанти, подвизават се и в символа на френското величие - двореца „Версай“. После тръгва слух, че са били „особено близки“, може би той е най-щурото от всички приписвани на ВЖЕ похождения, мнозина не му вярват, но десетина години по-късно и след трагичната смърт на принцесата насред Париж, самият Жискар д'Естен го потвърждава в написаната от него книга „Принцесата и президентът“. В томчето той разказва за любовния роман между някаква известна лейди Патриша, принцеса на Кардиф, и Хенри Ламберти, президент на Френската република, като читателите веднага припознават в главните герои Даяна и ВЖЕ. Из Хексагона се развихря скандал, но той е още по-голям отвъд Ламанша и Жискар Д’Eстен е принуден да обяви на всеослушание, че всичко в книгата му е творческа измислица. Да, но светската библия на Франция сп. „Пари Мач“ подчертава в рецензия: „Истината в романа е толкова удивителна, че не можем да си представим човек от ранга на Жискар – бивш държавен глава и френски академик, да си измисля, камо ли да лъже!“

Ако се вярва на парижките медии, „Валери Фоламур“ не сваля гарда до последния си дъх. Добре осведомени репортери например твърдят, че вече осемдесетгодишен, той бил полудял като юноша по две телевизионни „синоптички в къси полички“, които можели да му бъдат правнучки. Меракът на стари години го въвлича дори в няколко неприятни скандала, при това „международни“, от които ВЖЕ се измъква, оправдавайки се със ... старческата си немощ! Така е, когато бившата премиерка на Дания Хеле Торнинг-Шмит го обвинява, че преди петнайсетина години някогашният френски президент бил пускал ръка по бедрата ѝ по време на вечеря във френското посолство в Копенхаген. А през май 2020 г., само няколко месеца пред кончината на покосения от Ковид „Валери Фоламур“, германската журналистка Ан-Катрин Щраке се жалва в парижката прокуратура, че докато го интервюирала през 2018 г. той яко опипвал задните ѝ части...