Миле Китич ме покани да участвам на концерта му в "Арена Армеец", споделя изпълнителката

Хората около нея я определят като нежно и чувствително миньонче, но зад тази същност се крие един впечатляващ глас, силна майка и дисциплинирана жена. Валентина Иванова Канева-Кръстева, с артистичното име Валя, прави 17 години на професионалната сцена. Кариерата й в "Пайнер" започва, когато е на 21. Нейните участия преминават изцяло с живо пеене и микс от над 7 стила музика. Затова в репертоара й има не само поп фолк песни, но и фолклор, поп, евъргрийни и други. Пее на няколко езика. Печелила е първи награди на конкурсите "Пирин фолк", "Тракия фолк" и "Охрид фест".

- Валя, завършила си математическа гимназия с разширено изучаване на английски език, след което учиш "Поп и джаз пеене" в Нов български университет. Как стана така, че избра да пееш предимно народна музика?

- Закърмена съм с народна музика от малка. Спомням си, че в нас се слушаха такива песни, защото моят баща е музикант и имаше собствен оркестър и често, докато разучаваха песните и правеха репетиции, аз слушах и се учех да пея. И брат ми е музикант, с него също свързвам любовта ми към фолклора.

- Била си приета "Английска филология", коя е причината да се откажеш от следването в тази специалност?

- Да, бях приета, но избрах да градя кариера с фирма "Пайнер", защото по това време се явих на кастинг и бях одобрена. Така отворих нова страница в моя живот. Казах си, че мога да завърша висше образование, докато работя като певица, както и стана.

- От кои певици черпиш вдъхновение?

- Лара Фабиан, Селин Дион, но харесвам и заряда на Шакира и Дженифър Лопес. С една дума, обичам двете крайности - или лирични певици, или такива, които могат да те вдигнат до върха на адреналина. Да не забравям и Цеца Величкович, на която също симпатизирам. Ще ви призная, че едно време слушах метъл и мога да пея рок парчета. Джон Бон Джоуви ми е любим и негови песни сега също попадат в репертоара ми. Наскоро на мое участие изпях It's my life и хората не можеха да повярват, че фолк певица може да пее рок песен. /Смее се./

- Пред каква публика обичаш да пееш?

- Мога да пея на 5, и на 16 000 души. Е, разбира се, адреналинът е много по-голям, когато си пред огромна зала, но понякога и тези 5 човека могат да те накарат да чувстваш, все едно си на стадион. Като цяло се впечатлявам от емоционална публика, такава, с която се случва обмяната на енергия по време на участието.

- Има ли някой, на когото искаш да благодариш за професионалното си израстване?

- На всички, които са били по пътя ми към професионалната сцена. На Етиен Леви специално, защото той много разви моя талант. Видя, че съм отворена за всякакъв стил на пеене. Етиен ме накара да се развия в толкова сложни песни, които се наричат висш пилотаж, като на Уитни Хюстън, Селин Дион, Лара Фабиан и други. Няма да скрия, че има хора, които преди да започна да пея, не вярват, че мога да се справя с песни на Лара Фабиан, примерно, защото си мислят, че съм на ниво "Ще горя" и "Минало си ти за мене". Преди години Фънки беше на моя промоция за един нов проект и тогава след моето изпълнение той ми целуна ръка пред всички и каза, че аз нямам нищо общо с другите певици в бранша, и че мога да пея уникално поп и рок. Това беше голяма оценка за мен, защото всички знаем колко критичен и директен е към изпълнителите. Не на последно място искам да благодаря на моя личен мениджър Жоро Янакиев за приятелството и професионалното отношение към работата ни.

- Валя, в последно време си често желан български изпълнител в концерти на твои сръбски колеги като Миле Китич, Весна Змиянац и Шабан Шаулич. Как се случва това?

- Ами всичко е съдба. Винаги съм мечтала да пея на една сцена с такива изпълнители. Миле Китич сам отправи поканата си към мен, след като се запознахме на едно мое участие в София в нощен клуб. Чу ме как пея сръбски песни, дойде при мен и ми каза, че иска да присъствам на неговия самостоятелен концерт в "Арена Армеец" - бях не подгряваща певица, а гост-изпълнител в блока за гости, в който беше и съпругата му Марта Савич.

- Успяхте ли да станете приятели с Миле Китич?

- Разбира се, той е прекрасен човек и изпълнител. С него имаме много теми на разговор. В Миле Китич има човечност, която оцених още при първата ни среща. Обещал е да ми гостува с Марта в България и да прекараме един страхотен уикенд в планината.

- Валя, ти си и майка. Имаш дъщеричка. Как съчетаваш майчинството и кариерата?

- Трудно, но успявам. Като всеки Телец, и аз съм достатъчно организирана и мога да върша няколко неща едновременно. Е, правя и грешки, но гледам да съчетавам нещата. С дъщеря ми обичаме да излизаме по женски и се опитвам да не й липсват моментите с мен.

Йона Тукусер:

Яли са хора преди 70 години в Украйна

Трите сталински гладомора унищожават 100 хиляди бесарабски българи - една трета от общия им брой, ужасена е художничката

Йона Тукусер е талантлива млада художничка, родена през 1986 г. в с. Главан, област Одеса, в днешна Украйна. Тя е бесарабска българка. Завършила е художествения отдел към Измаилския държавен хуманитарен университет през 2007 г., а след това - специалност "Живопис" в Националната художествена академия в София.

Идеята да създаде цикъла "Глад" хрумва на Йона, когато е на 21 години, като желание да предаде на широката общественост информация за трудностите, пред които е била изправена българската диаспора от Бесарабия в периода след Втората световна война, когато областта вече е присъединена към СССР. За този трагичен период, според впечатленията й, малко се знае в България. Става дума за големия глад през 1946-1947 г., когато сталинската власт принудително изземва зърното от селските райони за оказване помощ на братските народи от новосформирания социалистически лагер и за възстановяване на икономиката и военно-промишления комплекс на СССР.

Гладът засяга не само южната, но и централната територия на Украйна, достигайки кулминацията си през декември 1946 - юни 1947 г. Към днешна дата броят на жертвите от този период не е точно определен, според различни мнения той варира от 300 000 до 1 млн. души. Трагедията е особено голяма за жителите на Южна Бесарабия, където загиват 70 хил. човека. Като се съберат жертвите и от предишните два сталински гладомора (1921-1923 и 1932-1933 г. - в Таврия), се оказва, че съветската власт погубва над 100 хил. етнически българи, което е една трета от общия им брой.

- Йона, защо младо момиче се насочва към подобна мрачна тема, каквато е гладът, смъртта и човешката деградация?

- Създадох платната от цикъла "Глад" през 2010 г., след като се дипломирах в Художествената академия - това е първият ми проект. Целта ми беше да информирам българското общество за историческите събития, които са засегнали българите извън България, по-конкретно в Бесарабия. Насочих се към времевите рамки 1946-1947 г., когато там измират от глад 100 хиляди човека. Не бих казала, че изземването на зърното е било насочено специално към българите, то е едно средство за въздигане на държавата след войната. Българите просто попадат под тази репресия.

- Какво са ти разказвали твоите близки за онези времена?

- От НКВД са ходили от къща на къща и са събирали освен зърното на хората, и животните, за да ги вкарат в колхозите. Абсолютно всичко са взимали. В нашата къща в с. Главан преди 10 години случайно открихме изкопан дълбок кладенец - към 6 метра - с три странични тунела. Там моите баба и дядо са криели зърно. Никой не е знаел, никой не е говорил. Баба ми е шиела много хубави рокли, които дядо ми е продавал в Галац, Румъния. С парите купувал зърно и тайно го докарвал, често с риск да бъде убит от съселяните си с цел грабеж.

- Как са оцелявали хората в онези времена?

- Баба ми е разказвала като дете, че са правили хляб от трева - сушали са я и след това са я стривали на брашно. Яли са врабчета, всякакви птичета. В селото нямало котки и кучета, защото всичките са били изядени. В каруците към гробищата товарели не само умрелите, но и полуживи, но вече безнадеждни. Техните стонове се носели, когато ги погребвали в общи ями. Дори ми е споделяла, че ако някой почине на улицата, роднините са бързали да го приберат, защото можело да бъде изяден... Това е потресаващо зловещо, то се е запечатало в детската ми душа и до голяма степен ме водеше по-късно, когато рисувах картините "Глад", по-специално "Майка", където жена яде детето си, и "Продавачка на човешко месо", създадена под влияние на реална снимка, публикувана в тогавашен вестник - жена се снабдявала с човешки черен дроб и сърца нощем от гробищата и ги слагала в пирожки. Случаите на канибализъм са много малко, но ги е имало.

- Как гледаш на идеята на една наша патриотична партия държавата да привлече млади хора от Македония, Сърбия, Молдова, Украйна с българско самосъзнание, да дойдат да живеят и работят в България?

- Не гледам телевизия, трябва да прочета по въпроса, но моето лично мнение е "да". Това е много добра инициатива и България трябва по най-различни начини да се опитва да връща младите българи, които са останали по земите извън страната, като им дава образование. Повечето от тях ще останат тук. Ние носим едни гени, една кръв сме, а тези хора, родени извън България, са по-различни от тукашните, тъй като не носят тежестта на промените, които са се случвали след комунизма, не са обременени откъм политика. Тяхното съзнание не е замърсено. Те са като свеж въздух за обществото и много бързо ще се интегрират в него - не само защото говорят езика, а защото знаят, че България е тяхната прародина, милеят за нея и ще правят всичко за нейното добро. Те са неполитизирани патриоти - не на думи, а на дела. Ако мога да бъда полезна с нещо, бих се включила в подобна кампания.

Теди Бургазлиева се взе с българин в Лос Анджелис

Бареков чака трети син

Роксана вдигна сватба и роди момченце

Преслава нямала любим, дава го соло

Моторите са голямата страст на Борис Дали

Хюлия Авшар и Берен Саат не се понасят

Княгиня Шарлийн засенчи Моника Белучи

Тръмп: Китай ще бъде наказан

Ирина Шейк блести на корицата на "Вог"

Цунами от простотия залива Южното черноморие

Носът се оправя и без скалпел

Ексцентричните навици на монарсите

Мухи, комари и дървеници "услаждали" живота на летовниците

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 4 АВГУСТ!