Със сигурност за свобода най-много копнеят лишените от нея . Дори и да не са чували или чели написаното някога от Сервантес, че тя е „ ... едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето”.

Зад решетките във Варненския затвор излежават присъди 412 души. Дните им, които се сливат в едно безкрайно сиво ежедневие, се разнообразяват сега не толкова в очакване на наближаващите празници, а от утехата , че скоро ще се ширят и мечтаят за свободата си в европейски килии. Ще имат 90 тоалетни вместо 9 досега, бани във всеки коридор, нова дограма, прозорци , врати, фаянс и освежена боя. Ще останат наполовина- 272 –ма обитатели според изискванията за площ по 4 квадрата на човек. Ремонтът на затвора е на стойност 1.1 млн.лева, като финансирането е осигурено от държавния бюджет, посочи шефът му комисар Йордан Йорданов . Освен във Варненския обновяване се извършва и в другите два проблемни затвора в Бургас и Сливен също с пари от хазната, предоставени на правосъдното министерство и на Главна дирекция ”Изпълнениe на наказанията" .

Такъв мащабен ремонт се прави след 86 години, откакто Варненската тюрма е въведена в експлоатация през 30-те години на миналия век, строена тогава с 22 млн. лева. До сега е правена само реконструкция за съществуващия киносалон и малко освежаваща козметика. Организацията за ремонт във всеки дом не е лесна работа, а пък в затвора се оказва съвсем трудна. Половината обитатели са преместени в общежитието в Разделна заедно с командировани надзиратели и в основния корпус са останали тези с най-тежките и доживотни присъди, както и болните пандизчии. Ремонт вече е направен на затворническото общежитие от открит тип във Варна за стотина хиляди лева от фонд „Затворно дело”, който акумулира част от изкараното от труда на лишените от свобода . С 1.2 млн. лева по норвежкия финансов механизъм приключи обновяването на затворническото общежитие в Разделна, последното строено в края на соца по готов проект на училище „Вела Пеева“ във Варна и затова килиите му са като класни стаи по 56 кв.м , припомня комисар Йордан Йорданов, който 16 години му е бил началник, а вече 21 години трупа трудов стаж зад решетките , където е започнал като надзирател. Според него общежитието в Разделна, строено някога за затворения вече керамичен завод-с терен над 200 дка и изследван за земетръси, може да поеме някой ден функциите на основния корпус на затвора във Варна, който с разрастването на града, се озова почти в центъра му.

Зад решетките чакат с възторг новодомството си, но дано ентусиазмът от придобивките не трае за кратко, надява се началникът на Варненския затвор. Поддържането на спалните помещения е грижа на обитателите им, месечно им се раздават хигиенни препарати да ги лъскат, общите части се чистят по график. Най-отговорни в задълженията по реда се оказват пандизчиите с по-високо образование и тези, които излежават не една и две присъди и са свикнали с порядките.

Заради мизерията досега в малките килии, които не стават за преграждане с паравани за тоалетните, затворниците и тук започнали да съдят държавата. След решението на Европейския съд по правата на човека по „Нешков и другите срещу България” е тръгнала лавина от дела. От обитатели на Варненския затвор има заведени 40 и някои вече са спечелени. „Абсолютен парадокс е , че тези хора са извършили тежки престъпления против личността, което предполага, че дължат държавни разноски и кръвнина, печелят тези дела срещу държавата, но никой не си търси парите, потърпевшите не знаят, че са постъпили средства по сметките им, за да си ги вземат. Делата за битови условия и издръжка се печелят лесно –само с една счетоводна експертиза", коментира комисар Йорданов.

80 на сто от затворниците край морето са рецидивисти. Немалка част от тях работят- в металообработвателния цех, правят профилите за сухото строителство. Сглобяват новите пластмасови казани за чистота във Варна, както и големите 6-кубикови контейнери за строителни отпадъци. Извращения от 2014 г. няма или поне не се е чуло да има. Повечето опити да вкарват дрога и пиячка се пресичат, защото колкото и да са изобретателни начините за това, вече се знаят -като например как се вкарват 5 л водка в електрожен на работник, наркотик в паста за зъби и пълнител на флумастер, или залепен под марката на плика за писмо.

26 са осъдени до живот. Сред тях е младият Георги Цветков, син на бивш лидер на СДС , който през 2009 г.уби по особено жесток и мъчителен начин с 50 прободни рани Радостина, която не искала да прави секс с него. Младежът още не е изкаран от зоната на доживотните в общата част, сам е в килия, има достъп до библиотеката, няма право на отпуск, а само на свиждане с близките си. А повечето от бившите осъдени на смърт и със заменени доживотни присъди с указ на президента, са отдавна забравени, изоставени и вече никой не ги търси. Спасението да имат някакъв човешки контакт идва от неправителствените организации и срещите с тях.

Рекордьор по престой в затвора край морето е бил Марчо Варната, отдавна покойник. От своите 60 години живот е търкал нара 40 години за почти целия спектър престъпления без убийство- хазарт, съжителство без брак, което по стария НК в социализма е било наказуемо, изнасилване и т.н.

Картини и графики красят всички стени и коридори на Варненския затвор. Творбите са на известния фалшификатор на валута Данчо Каратиста, който стана член на СБХ, докато търкаше нара 12 години , а двамата му синове получиха по-малки присъди за разбитата печатница за пари и документи-менте през януари 2004г. Красивата дърворезба на иконостаса в параклиса „Св. Димитър” пък е дело на освободения предсрочно Радослав Радев, известен с прякора Кучето. Две години след като излязъл на свобода , той се връщал да дялка дървото в затворническия храм. Владимир Ковачев е осъждан за убийството на съпругата си и за групово изнасилване на 30 студентки по тогавашната разработка „Черна котка” заради изображението на календара в таванската стая, където били поваляни жертвите. Ковачев е изтърпял половината от наказанието си от 12 години затвор, станал библиотекар, прописал стихове и издал стихосбирка. Сега е отново с тежко обвинение този път за лихварство.

В Разделна търка нара и 49-годишният шампион по вдигане на тежести Ангел Генчев, който след рекорда си през далечната 1988 г. в Сеул прави задно салто, станало емблема на олимпиадата. Но според него атрактивното изпълнение му носи лош късмет и животът му тръгва надолу. Неговата история от златото към затвора беше разказана в документалния филм „Салтомортале” на режисьора Борислав Колев. Във Варненския затвор шампионът изтърпява няколко ефективни присъди , които според сметките му са вече 12 години.