Газът за август поскъпна с 60%, а за септември „Булгаргаз“ предлага ново поскъпване с 6% до 315,61 лв. за мегаватчас. България има действащ договор за доставка на газ с „Газпром експорт“, но не го използва. С въпроси как поскъпването на газа ще се отрази на бизнеса и какво трябва да предприеме служебното правителство се обърнахме към председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

- Г-н Велев, как поскъпването на газа с 60% от 1 август ще се отрази на бизнеса? От септември „Булгаргаз“ предлага ново поскъпване с 6% до 315,61 лв. за мегаватчас.
- Ще се отрази тежко. Редица предприятия спират работа или ограничават дейността си. Цената на газа за август от близо 300 лв. за магаватчас е десет пъти по-висока от дългосрочната средна цена от преди кризата. От порядъка на 30 лв. за мегаватчас беше цената, а сега е 300 лв. Няма как това да не стагнира бизнеса, който е свързан с потребяване на големи количества природен газ. Това са например химията, където в някои предприятия природният газ е и суровина, като азотно торовите заводи. Металургията е друг такъв сектор, стъкларската промишленост, производството на керамика, целулоза и хартия, оранжериите и така нататък. Там потреблението на газ, ако е било от порядъка на стотици хиляди лева на месец, сега вече е милиони. Трябва да умножаваме всичко по десет. Ако едно предприятие за производство на целулоза и хартия е потребявало природен газ за 500 хил. лв., сега трябва да плати 5 милиона лева. Ако един стъкларски завод е потребявал газ за 1 милион, сега трябва да плати 10 милиона. Тази огромна разлика няма как да бъде прехвърлена върху цената на крайния продукт, защото има ограничение в търсенето, има и международна конкуренция. Нашите конкуренти, даже на Балканите, потребяват значително по-евтин газ. Да не говорим за останалата част от света - САЩ, Русия, Турция. В Сърбия природният газ е от порядъка на 45 долара за мегаватчас, у нас е над 150 долара. Разликата е три пъти. В Унгария е 65 долара за мегаватчас, в Гърция е 80 долара. Всички те потребяват руски газ, ние също. Този руски газ първо минава през България, тоест би трябвало, ако сме добри търговци, ако сме отговорни политици, ако не крадем, в България да е по-евтин, отколкото в Сърбия, Унгария, Гърция. А газът е по-скъп от два до три пъти. Очевидно това се отразява много лошо на конкурентоспособността на българската индустрия. Губи се конкурентоспособност. Това води до забавяне на растежа, до цялостен упадък.

- Има ли опасност чуждестранни предприятия да изместят българските на вътрешния и на международния пазар?
- Разбира се, че има опасност, защото произвежданите продукти са значително по-скъпи и предприятията първото нещо, което правят, е да ограничат производството. Най-напред задраскват изделията, които са по-малко рентабилни и при новата цена на газа излизат на загуба. Стъпка по стъпка ограничават активността, съкращават персонал до пълно затваряне, ако ситуацията продължи по-дълго. А тенденцията е такава, защото спот пазарът е над 400 лв. за мегаватчас. В момента само една девета от консумацията е на ниски цени по дългосрочния договор с азерите. Това не е една трета, защото другите две девети от тази една трета са по пазарни цени докато не проработи връзката с Гърция, интерконекторът, който се очаква да заработи от 1 октомври. Това е поредният нов пусков срок. При проработване на тази връзка ще имаме за една трета от потреблението много по-добра цена. В момента не ползваме това, което имаме по договор с „Газпром“, където 30 процента са на цената на евтиния азерски газ, а другите 70 процента са на пазарна цена. Тоест ние имаме цена от порядъка на 250 лева за мегаватчас от „Газпром“, а обявяваме търг и търсим газ на цена 380 лв. Това е абсолютно безобразие. Затова работодателските организации излязоха с отворено писмо до президента и до премиера. Освен това ние сме застрашени и от плащане на санкции от порядъка на 1 млрд. евро до края на годината заради газа, който сме поръчали, но не сме взели по договора с „Газпром експорт“. По тази клауза „вземи или плати“ и юристи и експерти 90 към 10 предвиждат осъждане на България, защото е въведен форсмажор. Той е признат от други страни от Европейския съюз като Франция, Германия, Италия, Австрия и арбитражът вероятно ще отсъди не в наша полза. Тоест ние в момента хем потребяваме по-скъп газ отколкото можем, хем въобще не е сигурно, че ще има необходимите количества през последното тримесечие, защото за момента нямаме, хем накрая ще платим и 1 милиард евро неустойка за газа, който не сме потребили. Това е пълна безстопанственост, абсолютно безобразие и нещо, което ние няма да оставим така.

- Служебното правителство трябва ли да започне да купува газ от „Газпром“ при техните условия за плащане?
- Служебното правителство задължително трябва да уреди взаимоотношенията с „Газпром експорт“, защото ако не ги уреди ще платим 1 милиард евро неустойка. Това първо. Второ, ние нямаме достатъчно газ за последното тримесечие на годината. Заявките за последното тримесечие са за 9,5 тераватчаса. Азерският газ е 2,6 тераватчаса, трите танкера са 3,15 тераватчаса. Тоест имаме недостиг даже и да вземем трите танкера, което не е сигурно, защото не е ясно как газът от тях ще стигне до нас. Остава недостиг от 3,76 тераватчаса. 39 процента от потреблението остава недостиг за последното тримесечие. Това е недостиг, който е съизмерим с цялото потребление на индустрията в България. И ние питаме, ако има недостиг, кои ще бъдат изключени. Надявам се да имаме възможност да вземем това, което сме поръчали от „Газпром“ на по-добра цена и да не платим неустойки, а в същото време взимаме на по-висока цена, на всичкото отгоре имаме и недостиг и ще платим неустойка. Като казваме, че не го взимаме от „Газпром експорт“ по морални съображения, което е пълно лицемерие, дотолкова доколкото Франция, Германия и Италия излиза, че са неморални, а ние сме морали. Но ние взимаме пари от Франция, Германия и Италия, които те с този по-евтин газ произвеждат като доход и внасят във фондовете на Европейския съюз, откъдето ние нетно черпим пари. Те неморалните нетно внасят, а ние моралните тези неморални пари нетно ги потребяваме. Това не ви ли звучи шизофренно. На всичкото отгоре ние пак ползваме руски газ, но чрез посредници и с 30 процента по-скъп. Тоест излиза, че когато купуваме руски газ по-скъпо чрез посредници, плащайки очевидно комисионни на този и на онзи, това е морално, а е неморално да потребим същия газ, само че на по-добра цена по договора и да не платим неустойка. Същото можем да кажем и за петрола. Ние ползваме руски петрол, нещо повече, ще го ползваме и след като другите спрат да го ползват. Това също е морално, но не е морално да вземем евтин газ.

- Казахте, че няма да оставите нещата така. Предвиждате ли протестни действия?
- Ние имаме шепа некъпани стипендианти на една чужда фондация, и срещу нея 250 хиляди работници в заводите, които ще спрат, ако няма газ. Имаме 2 милиона и 300 хиляди общо работници, които ще пострадат от по-високите цени, от това което ще надплатим. Числата трудно може да се вместят в нормалното възприятие в ежедневието на един човек. Затова аз ги превръщам в средно месечни заплати. Това оскъпяване на природния газ, което е от 30 лева на 300 лева за мегаватчас, разликата 270 лв. умножена по годишното потребление, което е от порядъка на 32 милиона мегаватчаса дава една сума на оскъпяването, която е 8 милиарда и 630 милиона. С толкова повече ще платим за газ. И няма да платим на АЕЦ „Козлодуй“, както е с тока, за да си ги вземем обратно, а ще платим на доставчици на газ, които са в чужбина. Дали са танкери от Америка или е друг източника, в крайна сметка ние сме платците. Тези 8,6 милиарда лева са повече от две средни брутни работни заплати на всичките работещи у нас. Тоест всеки работещ у нас ще плати в повече за газ две свои средно месечни работни заплати. Под една или друга форма ще направи това плащане. Дали като остане без работа и спре да получава заплата, дали като купува стоки на по-висока цена, защото инфлацията изпреварва значително ръста на доходите, дали като плати по-скъпо парно. Това са пари, които излизат от страната и няма връщане. А ние вместо да намалим тези пари застрашаваме страната, тоест данъкоплатците, всички ние, да платим още над 1 милиард евро неустойки по договора с „Газпром експорт“. Това е абсолютно безумие. Ние очакваме заседание на кризисния щаб на служебното правителство вече втора седмица. Но не го свикват. Събира се информация, която я има в „Булгаргаз“ - какво е потреблението в индустрията, какви са заявките. Всичко това всеки месец се докладва от „Булгаргаз“ в КЕВР.

- Колко общо предприятия потребяват газ в страната?
- Има 140 предприятия, които са вързани директно към мрежата на „Булгартрансгаз“, 25 топлофикации и хиляди предприятия, които са към газоразпределителните дружества. Някои от тях потребяват газ само за отопление, но много от тях потребяват газ и за технологични нужди - за термична обработка на метали, за сушене при боядисване и така нататък. Тези предприятия също ще спрат, ако няма газ. Не само тези, които ползват газ в огромни количества като металургията и стъкларската промишленост, керамика, целулоза, но и тези, които в себестойността им газът е по-малка част, също ще спрат, ако няма газ, защото и 5 процента от производствения цикъл да не може да бъде извършен, няма го цялото изделие, няма продажби, а приходите са нула. Не може да бъде заменен газът с мазут, както някои си мислят, или с дърва и въглища. Освен че е път назад, за да се подмени оборудването се изискват огромни инвестиции и много време. Няма изплащане тази подмяна, защото е стъпка назад. Утре пак ще има санкции за въглеродни емисии.

- Ще искате ли компенсации за бизнеса заради скъпия газ, каквато беше въведена заради високите цени на електроенергията?
- При газа е много по-сложно. Ние имахме обещание от предишния премиер Кирил Петков, че горницата над априлската цена на газа, която беше 142 лв. за мегаватчас, ще бъде компенсирана. През май цената беше 162 лв., а сега вече е близо 300 лв. Това са огромни пари, които не можем да вземем от някъде в България, където са складирани, защото те са заминали навън, защото внасяме газ. Не е както при електроенергията, която произвеждаме и то на много добра себестойност, трупаме огромни печалби в производителите на електроенергия и от там взимаме парите. Даже не цялата печалба, а част от нея е достатъчна за компенсиране потребителите на електроенергия. При газа не става така, парите трябва да се вземат от бюджета. Това са огромни средства. Ние потребяваме 32 тераватчаса газ годишно. Колко да компенсираме? Ако е по 100 лв., от 300 лв. да стане 200 лв. цената, това са 3 милиарда и 200 милиона лева годишно. Откъде да ги вземем. Да, ние ще искаме разумни компенсации, за да се запази конкурентоспособността на индустрията. Но по-важно е да намалим цената. А това намаление става с потребление на газ по дългосрочния договор с „Газпром експорт“, защото никой няма да ни направи подарък и, ако на пазара цената е 400 лв. за мегаватчас, да ни го продаде за 250 лв. А ние имаме цена 250 лв. по дългосрочен договор. Сега и да сключим дългосрочен договор с друг, той ще бъде от 2027-2028 г. Ако сключим средносрочен договор, той ще бъде на близки до пазарните цени. Така че това решение е безалтернативно. От една страна имаме възможност да вземем по-евтин газ сега и да напълним газохранилището „Чирен“ догоре. Ако ни остане газ, защото например имаме и танкери, което ни остава можем да продадем и да спечелим. Ако го взимаме на 250 лв. и го продадем на 350 лв. ще спечелим по 100 лв. за мегаватчас. Ето пари за компенсиране. Практически безалтернативно е това решение. Тук няма място за чудене. Имаш възможност да вземеш евтин газ, не е забранено, другите го правят, имаш договор. Обратно, ако не вземеш, ще платиш неустойки от 80% от това което не си взел. А другата алтернатива е сега да потребяваме още по-скъп газ и най-накрая да платим този, който не сме взели втори път. Здравият разум не го разбира това колебание.

- С актуализацията на бюджета за фирмите беше въведена компенсация за скъпия ток в размер на 100% над прага от 250 лв. за мегаватчас. Фирмите получиха ли тази компенсация за юли?
- Да, но пътят на парите е малко по-различен. Ние не плащаме пълната цена, а после да ни връщат пари. Търговците имат договори с министерството, с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, те ни пускат фактури на пълната стойност и от тях вадят компенсациите. Ние към търговците плащаме разликата, която не е 250 лв. за мегаватчас, а е малко повече, защото компенсацията е цената на пазара „ден напред“ минус 250 лв. Но пазарът „ден напред“ е някаква средна величина, а в това, което ние имаме като договор с търговците, е включена и тяхната надценка и е съобразно профила на всеки и цената е от порядъка на 20-30 лв. отгоре. Така в крайна сметка предприятията плащат около 270-280 лв. за мегаватчас

- Тази компенсация достатъчна ли е, за да няма следващо увеличение на цените на производителите, които не използват газ, а само ток?
- Тази компенсация би трябвало да стопира инфлацията, защото през първото полугодие средната цена след компенсиране е от този порядък. Тоест ние досега сме плащали подобни цени. Те са два пъти по-високи отколкото преди година, но би трябвало това увеличение вече да е вкарано в крайните цени на продуктите. Не би трябвало да растат цените на производителите заради високата цена на електроенергията, която продължава да расте. По дългосрочни договори, които се сключват на нашата борса, цените са около 800 лв. за мегаватчас. Но при газа положението не е такова.

Нашият гост
Васил Велев е изпълнителен директор на “Стара Планина Холд” АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Дипломира се във факултет “Автоматика” на Техническия университет в София със златен медал и като първенец на випуска. През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки “Корпоративно развитие и управление”. В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история като първоначално има дейности в областите на управление на финансови активи, търговия, недвижими имоти, машиностроене. Той е един от учредителите на АИКБ.