- Г-н Найденов, вашата съвместна песен с Йорданка Христова “Amor” вече предизвика много голям интерес. Как се появи идеята за този уникален дует и кои са авторите на “Amor”?
- Това е песен на Стефан Димитров с малко южноамерикански ритми, така че реших да я предложа на Йорданка, а тя я хареса! Преди това съм я изпълнявал няколко пъти в пиано барове, но прецених че е по-подходяща за дует, понеже и текстът є е такъв. Негов автор е Маргарита Петкова - прекрасна поетеса. В песента пак се говори за любов и още нещо - с думички, които и десети, и петдесети път да ги чуеш, пак имат стойност. Мишо Белчев казваше: “Много е важно какви думички ще ти сложат в устата!” Те трябва да имат смисъл, а това е голям проблем на съвременната музика - пестеливи са и в музиката и в текста и само с по пет-шест думи правят песен! А Миряна Башева, Мишо, Георги Константинов и Маргарита, са хора, които умеят да боравят със слова. На мои участия идват млади изпълнители, които понякога ми помагат с апаратурата и сега едно младо момче го попитах: “Мислите ли по този въпрос - какво казвате и на кого давате да ви пишат текстове, дорасли ли сте за това, защото не всеки има дар слово?” Днес всички млади хора станаха композитори, аз нямам такова самочувствие, макар че имам пет песни, които се пеят и в чужбина. Всеки не може да е Стефан Димитров, или Митко Щерев, както всеки не може да е Миряна, или Маргарита. Това е проблем в съвременната музика.

С Йрданка Христова направиха впечатляващ дует

- Каква е причината да издавате толкова рядко нови песни? 
- В момента имам поне две-три нови неща, но нито ги издавам, нито ги записвам, защото тук почти никой не излъчва българска музика, а тази система - да се моля на редактори и да плащам на продуценти, за да ме пускат, ми е чужда. Не съм го правил на 20, или на 30 години, няма как да го направя сега на 73! Да не звуча самохвално, но имам работа и ме канят на участия, а не като някои мои колеги, които се напъват от сутрин до вечер белким ги харесат. Аз работя четвъртък, петък, събота и неделя, а те на годината имат пет участия, но ни надуват главата, че правят “големите концерти” с шумна медийна агресия. Нашият занаят никак не е лесен, защото трябва да се доказваш през вечер, не само като форма и звук, а и някой трябва да те хареса, да те купи като продукт, колкото и да звучи отвратително. Някой трябва да си плати, за да влезе да те слуша и гледа - това доказване е трудно и да се замислят по-младите, защо при положение, че имат тотални ротации и медийни хора работят за тях, а накрая резултатът е странен! След като сега не могат да пълнят залите и резултатът не е “фул” и “уау”, след 10, или 50 години какво ще е?! Докато една Лили Иванова е над 60 години на сцената, а аз вече 50! 

- Какво цените най-много във вашата дуетна половинка Йорданка Христова?
- Йорданка е един изключително интересен човек. Тя е не само красива, интелигентна и любвеобилна жена, а и полиглот - на всякакви теми можеш да говориш с нея. Освен това е моята зодия - Дева и сме на един акъл за много неща! Йорданка е прям, ценен и земен човек и това личи и на сцената. За мен е чест да пея с нея, защото една е Лили, една е Йорданка, една е Богдана - те са първият ешелон на музиката ни и заслужават да бъдат уважавани. Въпрос на култура и манталитет е една нация да си уважава хората на изкуството.

- Искра Радева казва за вас, че сте толкова артистичен, че сте готов актьор. Привлича ли ви такава възможност?
- Обичам Искра и я уважавам. Тя ми прави комплимент, но аз си знам мястото. Доста хора в симфоничните оркестри са ми предлагали да пея оперна музика, но нямам право на това - не съм такъв мелез. Актьорската професия също не е лесна и всеки е добре да си знае гьола, а някои певци по-добре да се научат да пеят на живо, вкл. и на наградите на БГ радио. Когато човек се занимава с жив звук, тогава може да упражнява тази професия, защото само “един ден” да печелят пари и да са търсени не е достатъчно. Всяка вечер трябва да се доказваш, а като имаш само българска програма в репертоара е още по-трудно. Аз отдавна се конкурирам със света, защото нашите радиа пускат 80 процента американска и английска музика. Не е лесно да произвеждаш бг-музика и тя да се запее от драгия зрител и публика, които от толкова години ги възпитават в попфолк. Това е проблем, защото този жанр заема огромна част от публиката и ако се прехранваш само с музика, това те касае и човек си задава въпроси как да оцелява в тази ситуация, за да остане в професията.

- Напоследък има голям бум на сериалите. Вие кои известни сериали следите? 
- Гледам испанския сериал “Новите съседи” - той е една перифраза на битието на българина, само че поставен в смешен вариант с особено чувство за хумор. Разбрах, че сценаристите са брат и сестра и в него дават световни примери, намесват понякога и политика и сериалът е елементарно домашно досаден, но понякога скача на друго ниво и актьорите са перфектни- добър пример за нашите комедийни актьори. За съжаление поколението на Стоянка, Парцалев и Калоянчев вече ги няма и трудно могат да бъдат заместени от новото поколение - това също е проблем.

- А с кои от големите ни актьори бяхте най-близък и имали ли сте забавни ситуации с тях?
- Татяна Лолова ми е пяла в трамвая - случайно се бяхме засекли на Графа, тя е много щура, Бог да я прости. Започна да пее “Казано честно” и да ми благодари за един неин албум - направо вдигнахме трамвая! (Смее се.) Тези актьори бяха лудички, щури и откачени - за тях сцената беше малка и можеха да направят сцена и в трамвая, и в таксито, и в колата. Имам подобен случай и със Стоянка. Пътувахме заедно с Ивайло (импресариото на Васил Найденов-б. а.) и наш шофьор за концерти във Варна, като взехме Стоянка от тях. Цялата є глава беше в ролки, като кубинките, отгоре с една шамия и сламена шапка. Карахме бързо, за да не закъснеем, но в един момент ни спряха катаджии и извикаха шофьорите отвънка, а тя: “Сега съм аз!” Излезе и като почна да бие шофьора ни - разхвърчаха се шапки, ролки... Такава сцена изигра, че накрая катаджиите започнаха да спасяват момчето от нея и ни пуснаха без нищо да ни направят!” (Смее се.) Такъв чешит е и Мамалев. Имал съм шанса да бъда с изключително интересни, способни, щури и кадърни хора - поколение, което остави следа не само в Сатиричния театър. Това е духовно богатство, което нося в себе си. Познавах и Невена Коканова, а Ивайло даже е кръстен на героя от “Крадецът на праскови”.

С импресариото му Ивайло Манолов

- Тъжно ли ви е, че днес толкова се изкривиха нещата, че жени с прекалено много корекции и силикон, като участничките в “Ергенът”, се превръщат в някакъв модел за подражание? 
- Днешното поколение е възпитавано по този начин и това не е случайно. Това вече стана цял модел на поведение - виждаме, че като има абитуриентски бал и подаръкът им е нов бюст, нос, или устни... Участничките в “Ергенът” са извадка на част от българките, но не на всички - слава на Бога. Това важи и за новото поколение, което се занимава с изкуство и търгува с телата си, а и музиката им е такава. Не ме изненадва, преди години се погрижиха за това и то вече дава резултат - три поколения израснаха с попфолк в най-изопачения му вид и младите момичета виждат, че за да преуспеят трябва да имат богат любовник, да им подаряват бюст, или нос и да имат кола с шофьор, който седи и ги чака. Често пея на такива хора, защото моите връстници не могат да си позволят да дойдат да ме гледат, нито екскурзия в чужбина, нито да си купят нови дрехи... Това е показателно за стандарта на държавата ни, въпреки че ни обясняват как са вдигнали пенсиите с 11 процента, при положение, че животът е поскъпнал със 100 процента! Ако ще и 10 пъти да ги вдигат - никаква работа! Тъжно е. Освен това, ние плачем за войната в Украйна, същевременно децата ни ги избиват на пешеходната пътека, а държавата нехае. Плачем за чужди гробове, а нашите деца умират, докато извършителите отново ги оправдават, явно по поръчка на някого - за какво правосъдие говорим! 

- Кои други наболели проблеми ви вълнуват най-силно?
- Всичко ме вълнува. Вълнува ме войната в Украйна, както и между Израел и Палестина - нечовешко е, че в 21-ви век може да има такъв проблем! Човечеството недоумява от тези териториални амбиции на големите сили и е необяснимо, като толкова е напреднала техниката, а вече има и изкуствен интелект, отново да се връщаме в Средновековието едва ли не! Странно е и почти недопустимо за нации с такива огромни претенции за интелект, техника и напредък да правят това. Най-тъжно е, че умират не тези подстрекатели, а вместо тях на фронта отиват млади момчета, почти деца, което е нечовешко. Ако върнем историята, макар че не съм историк, но в миналите векове водач е бил вожда на племето и в битката той заставал най-отпред, докато днешните вождове на племето не застават отпред, а само дават акъл за войната. Искам журналистите, които интервюират военни магнати и лидери да ги попитат, а и аз бих им задал този въпрос: “Вие лично бихте ли отишли на фронта?”

Архивна снимка с великата актриса Невена Коканова

- Според вас, има ли друга страна като нашата, в която толкова малко да ценят родното си изкуство и да звучи толкова малко тяхна музика в медиите?
- Никъде го няма това, но пак е част от играта! Помъчихме се с Иван Димитров, шеф на “Мюзикаутор” и екипът му, в Парламента да влезе “33 процента българска музика” и нищо не се случи. Там има културна комисия, която реагира, че няма нужда от това! Както няма нужда от производството на български домати, от зърнопроизводителите ни, така няма нужда и от изкуство - защо да произвеждаме българска музика, която е обречена още преди да се пусне?! Аз мога да си го позволя - имам публика, но какво да правят изпълнителите, които нямат тази публика и разчитат на медиите да ги въртят? Как да има и зеленчукопроизводство, като е обречено предварително! Наскоро бяхме в Будапеща и се срещнахме с хора - на ниво правителство и те като разбраха, че сме българи и ни сваляха шапки, защото нашите зеленчукопроизводители са учили техните бащи на овощарство и зеленчукопроизводство! Това е признание от хора в Парламента на Будапеща, а къде сме ние сега, къде са те?! Имаме прекрасни домати, защо нашите баби и дядовци да не ги произвеждат и да печелят пари от това? Защо младите хора напускат България - те бързо се ориентират, че няма време да чакат да се развие нещо у нас. В миналото чакахме да настъпи социализма, сега чакаме друго настъпващо, утре ... Така животът минава, а младите нямат време да чакат и отиват да бъдат ратаи на други гранични пунктове, затова намалява и българското население. Освен това, българинът се пита защо да има деца, като не им се подсигурява нормално бъдеще!

- Вие имате огромен брой почитателки и фенове и сигурно сте получавали много обяснения в любов. Бихте ли споделили някои от тях? 
- Една известна наша водеща, която все още е на екран, каза, че първата є “полюция” била с мен! (Смее се.) Дете пък ми е признавало, че иска да му бъда баща. Пътувайки навсякъде, са ми казвали какво ли не, но това е нормално. Хора на 18-20 години идват редовно в гримьорната след мое участие да ми искат автографи, а причината не са нашите медии, а интернет. Свалям шапка на хората, които правят видеоклипове на мои незапомнени, или позабравени песни в интернет и там е пълно с такива клипчета. Щастлив съм, че имам и песни, които се пеят над 40 години и пожелавам същото на новото поколение. Дано младите да не ме разберат погрешно, защото с най-добри намерения им желая да направят песни, които да станат част от живота на хората и да ги изхранват като музиканти, защото няма да го направят Министерството на културата, или пенсионните фондове.

- Кои са най-ценните уроци, които сте получавал в живота?
- Получавал съм уроци, че трябва да обръщаш внимание на всеки човек, независимо от ранг и материални възможности - нямаме право да си въобразяваме, че сме миропомазани, понеже сме известни. Също така, да не подценяваме хората около нас, защото те го усещат интуитивно, а да кореспондираме с драгия зрител и публика.

Нашият гост

Васил Найденов е най-популярният изпълнител на музикалната ни сцена и е любим на вече няколко поколения българи. Още от малък той започва да свири на пиано под влияние на майка си Маргарита, която е била оперна певица. Той завършва и Консерваторията със специалност “Пиано”, а първите му изяви на голямата сцена са като пианист на “Златни струни”. През 1975-та година Васил става вокал на група “Диана Експрес”, с която записва първия си голям хит -“Синева”. Пробивът му като самостоятелен изпълнител идва с песента от филма “Адаптация”, която става “Мелодия на годината” през 1979-та година. Същата година той печели и Първа награда на “Златният Орфей” с “Предутрин”. Почти всяка негова следваща песен става безспорен хит, а албумите му се продават с рекордни тиражи. Освен в България, Васил Найденов има звезден статут и в Русия, където изнася редица концерти, както и в Източна Германия и съседните ни страни. От близо 40 години негов импресарио е Ивайло Манолов, който се грижи професионално за неговите ангажименти. Известният изпълнител е носител на редица награди, сред които почетния знак на президента, връчен му от Георги Първанов, орден “Кирил и Методий” - огърлие, както и “Златен век”- огърлие, за приноса му към българската култура.