Васил Петров е лицето на българския джаз. Може би неслучайно той е роден на 30 април, когато се отбелязва международният ден на джаза. Музикалният му талант е в наследство от неговия дядо, който е основател на хор „Кавал“. Васил Петров завършва Консерваторията през 1991 г. и още на следващата година вече е най-продаваният изпълнител в България. Музикантът затвърждава тази си позиция и през 1994-та година, когато отново е певецът с най-тиражирани албуми у нас. Тогава той грабва и наградите за хит на годината, албум на годината и певец на годината на престижния фестивал „Златен Орфей”. Тези награди дават тласък на кариерата му, която продължава вече три десетилетия в България и чужбина. Певецът издава редица албуми и дискове, които се радват на успешен прием, като „Другият“, „Васил Петров пее Гершуин“, „VASSIL“, „My Favourite songs“, „Vassil Petrov – Jazz & Blues“, „Рождество Христово“, „Love Songs vol. 1“… През 2014-та година, той получава „Златно перо“  – за изключителен принос към българската култура и изкуство. Васил Петров е носител и на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Съвременна българска музика“.

- Васко, как се чувстваш и възстанови ли се от контузията на крака, която получи наскоро?
- Да, вече се възстанових след контузията. Свободно се движа, нямам болки и продължавам с концертите. За първи път имам толкова дълго турне без прекъсване. Сега направих 11 концерта един след друг - всеки ден, от 9-ти до 19-ти август – нон-стоп! Едва ли това е рекорд, но е постижение, защото все пак още съм с ботуш на крака, заради травмата, но сега се чувствам много добре, слава Богу! 

- На 1-ви септември ти предстои голям концерт в Античния театър в Пловдив, който е финален от твоето юбилейно турне „The best of – 30 години в музиката“. Какво ще споделиш за него?
- Финалният концерт от турнето в Античния театър е с програма, която вече представихме на север и на юг. Обиколихме цялото Черноморие, както и много градове в страната с голям успех. Започнахме от Варна, където открих „Варненско лято“, при пълен летен театър – имаше голям интерес и бисове. След това продължихме с много публика и в Каварна, Попово, Велико Търново, Сливен, Кърджали… Тези концерти с новата програма се приемат страхотно от публиката и Пловдив ще е един достоен завършек на турнето. Със Симфониета-Враца и маестро Христо Павлов, прекрасната цигуларка Зорница Иларионова и джаз триото Йордан Тоновски, Кристиан Желев и Христо Минчев, вече имаме натрупан опит и сме стикован екип. Мога да кажа, че програмата е еклектична, в добрия смисъл на думата, като минава през цялото ми творчество – от българските хитове и поп периода ми, до джаза и филмовите теми. В турнето възраждам и стари мои хитове с нови симфонични аранжименти, които направи Ангел Заберски младши. В Пловдив за първи път ще изпълня и испански класики като „Бесаме мучо“. 

- На 3-ти септември, на празниците на изкуствата „Аполония“, ще представиш един по-различен концерт - „А Суингинг рок“, с рок хитове в джаз аранжименти. Има ли някоя от песните, които ще изпълниш там, свързана с твой спомен от младежките години?
- Е, всички са свързани с такива спомени. На „Аполония“ ще бъда с Военния Биг Бенд оркестър и струнен квартет Ars Nova, с диригент кап. Цветомир Василев и гост Ангел Заберски-син, като на концерта ще изпълня и „Soldier of Fortune“, на Ковърдейл и Блекмор. Това ми е любима песен още от детството и я въртях нон-стоп. Тя е включена в предишния ми албум, който ми беше поръчан за 80-годишнината на БНР. В ученическите ми години се увличах по арт рок и даже свирехме такива парчета в самодейни групи. Тогава доста слушах „Пърпъл“ и „Металика“, но най-вече ми допадаха „Дженезис“.  Нищо чудно да бях станал и рок музикант! (Смее се.) Приятели сме с някои от известните ни рок изпълнители, като Наско от Б.Т.Р. и Данчо Караджов - той е славист, а аз също съм от „Славия“, по баща и дядо. Дядо дори е един от основателите на футболния клуб.  

- С твоята половинка Маргарита намерихте ли време за почивка през лятото и кои са любимите ви дестинации?
- Да, с Маргарита успяхме да си починем през втората половина на юли, когато свърши предишното ми турне - между джаз фестивалите. Харесвам такива периоди, които не са толкова туристически, като края на юли и септември. Когато имам концерти в чужбина, обичам да съчетавам почивката с професионални пътувания, както сега бях в Монако. Имах изяви и в Гърция - Атинската ривиера е много красива, както и северна Гърция. Също така, винаги си запазвам време за разходка с яхта по Адриатическото крайбрежие. Обичам да плувам и да се гмуркам – за здравето е полезно да си във водата минимум 20 минути.

- С Маргарита сте заедно вече близо 15 години, но от общите ви снимки си личи, че сте запазили емоцията между вас – как успявате?
- Да, от 2010-та сме заедно! Маргарита работи нон-стоп, погълната е от моите ангажименти, защото тя се занимава с всички предложения, запитвания, концерти, турнета… Много е заета и влиза от проект в проект, за което съм й благодарен. Разбира се, гледаме да не загърбваме и романтизма, иначе ставаме като машини. Човек никога не трябва да забравя за романтиката и да има отношение към половинката си.

- Твоят голям хит „Другият“, е за момента, когато в една двойка се появи трети човек. Какво е мнението ти за изневярата и можеш ли да простиш такава?
- Е, човек трябва всичко да е склонен да прости, друг е въпросът как се развиват нещата оттам нататък, но прошката е задължителна. Казва се - трябва да простиш, за да може и Господ да прости, иначе той как да ти прости, ако ти не си. Прошката е аристократична постъпка - духовен аристократизъм. Иначе, песента „Другият“ е дело на Живка Шопова, съпругата на Косьо Цеков и не е по мои преживявания. 

- Познаваш ли се с Лили Иванова и според теб какво могат да вземат новите певици от нея?
- Да, познаваме се отдавна и винаги се чуваме да си честитим рождените дни. С нея сме от една зодия – Телец. Лили си е прима! Радвам се, че тя възстанови концертната си кариера и прави дълги турнета навсякъде из България, което е достойно за възхищение и дай Боже да продължава още дълго. Новите изпълнители могат да се научат от нея на постоянство, на стоицизъм, амбиция и на стриктността, която тя притежава в професията, освен таланта, който го има в изобилие.

- Ще гласуваш ли на предстоящите избори и разбираш ли хората, които са разочаровани и не искат да упражнят правото си на глас?
- Естествено, че ги разбирам - това е чудовищна изборна спирала, а хората не са си намерили времето на улицата, за да го губят. Аз още не съм решил дали да гласувам. Хората са в пълното си право да не гласуват, защото каквито и глупости да говорят на един човек, че едва ли не ако не гласува обрича съдбата си, но и да гласува, те пак ще изберат каквито не трябва. Хората вече са отвратени от тази помия, която се случва – непрекъснато има някакви обструкции и все не може да си стъпим на краката. Почти всички вече са отегчени от тези тв-дебати и приказки от сутрин до вечер - едни и същи празни политически брътвежи и клишета, как искаме хората да гласуват?! 

- Тенденциозно ли е според теб, че днес все по-често слушаме за евроатлантически ценности, вместо за традиционните християнски такива?
- То без християнски ценности нямаше да има Европа! В основата на всичко са християнските ценности и Европа съществува благодарение на тях, така че евроатлантизмът косвено дължи съществуването си на тези християнски ценности и морал. Важно е човек да спазва 10-те божи заповеди – всичко останало ще го придобие.

- Правиш впечатление на много спокоен човек. Такъв ли беше и като тийнейджър, или тогава беше по-буен?
- В пубертета бях много див – чупехме прозорци с бандата и какво ли не още правехме. Воювахме и се биехме по дворовете, като използвахме капаци на тенджери за щитове. Тогава бяха много популярни битките  между дворовете и често ги правехме около „Петте кьошета“, както и в съседния на нашия двор, където имаше униатска църква - между улиците „Свети Иван Рилски“ и „Люлин планина“. Аз бях много самоотвержен в тези схватки и понякога ме пленяваха от другото племе, като в истински филмови битки. После те връзват на дърво, все едно на индианския кол на мъчението и те изтезават, като ти притискат силно по тялото капачки от лимонада и кока-кола! (Смее се.) Играехме много и на фунийки и стражари и апаши. От училище също доста съм бягал, започнах още от трети клас. Имах доста дълъг по-буен период.

- Имаш ли приятели сред известните ни актьори и кой от тях те кара да се смееш най-много?
- Сашо Дойнов има сериозно чувство за хумор! Иначе, познавам доста актьори, някои от които вече не са между нас… С Чочо (Попйорданов), бяхме съученици в 20-то училище, приятели бяхме и с Иван Ласкин - Бог да ги прости. Има много талантливи български актьори и комедианти. Сещам се за една забавна случка със Сашо Дойнов, който тогава имаше  рубрика при Гала и веднъж ме включиха и мене, като изненада. Ние със Сашо си имаме лаф и сме си измислили история, че двамата сме лежали в затвора и сме били съкилийници. Още като ме включиха в ефир и той започна: „Съкилийнико, здравей! Помниш ли в затвора, като бяхме заедно…“ Явно някои хора са взели историята за истина, защото след няколко дни ми се обади притеснена стринка ми - Бог да я прости, за да ме пита кога съм лежал в затвора! А аз: „Ти не разбира ли, че си правим майтап!“ (Смее се.) 

- Истина ли е, че преди години сте имали флирт с Койна Русева и би ли направил дует с нея, след като тя вече има няколко песни с Миро?
- С Койна се познавам отдавна. Може и да сме имали флирт – не си спомням вече. (Смее се.) А дует – да, защо не?! Тя е талантлива –  от пеещите актьори. Аз и певците ги деля на пеещи и непеещи. Сега предстои да излезе един мой дует с боса нова звездата Карен Соуза. Тя дойде за първи път у нас с нейно шоу на джаз фестивала в Орешака и на сцената изпяхме заедно „Чик ту чик“. След това с нея записахме дистанционно песента „Something Stupid“ – аз от тук, тя от Буенос Айрес.

- А с какво ще запомниш Ален Делон, който беше любимец на милиони зрители и една от последните големи кинолегенди?
- Той ми е любимец от дете, даже тогава исках да стана актьор! С многото си филми и образът, който създаде, Ален е еталон за подражание - и физически, и като актьор. Има много любопитни и интересни филми през годините, като „Борсалино“, „Двама мъже в града“, „Роко и неговите братя“,  „Дума на ченге“...

- Изглеждаш 20 години по-млад. Полагаш ли усилия за това и спазваш ли специален режим?
- Не, нищо особено не правя. Старая се да живея здравословно, не се лишавам от забавления и от нещата, които ти дават възможност да си починеш и да се разтовариш. Не спазвам стриктен режим, но гледам да се храня здравословно, да се движа и спортувам, да имам досег с природата. Спокойствието е много важно за нашия бизнес, защото когато си в добро психическо равновесие си в добра форма и имаш енергия и сили.

- Какво ти дава увереност, че има Бог?
- Много такива случаи съм имал, вкл. сега с това счупване на глезена, след което, Слава Богу, се възстанових много бързо, благодарение на лекарския екип на д-р Илиев в „Света Анна“, към който ме насочи ръководството на Благоевградската болница. Те за нула време ме изправиха на крака и понесох натоварването на това турне много леко, като по чудо! Направих цели 11 концерта без прекъсване и беше много приятно. 

- Имаш ли любима мисъл, или цитат?
- Марк Твен има една мисъл, че има две най-важни неща в живота на човек - първото е денят, в който си роден, а второто е денят, в който разбереш защо!