Васил Петров е най-изявеният и обичан български джаз изпълнител и може би неслучайно е роден на 30 април, когато се отбелязва международния ден на джаза. Баща му е геодезист-картограф, но е свирил на хармоника, а майка му е математичка. Неговият дядо е основател на хор „Кавал“ и Васил тръгва по стъпките му. Той се дипломира в Консерваторията през 1991-ва и кариерата му стартира повече от успешно. От 92-ра до 94-та година, певецът е най-продаваният изпълнител в България. Васил Петров е носител на няколко награди от „Златният Орфей“, сред които за „изпълнител“ и за „албум на годината“ през 1994 г. През 1999 година, заедно с Орлин Горанов печелят Първа награда за песен за дуета им „Полюси“. През 2014-та, певецът с кадифен глас е отличен със „Златно перо“, за изключителен принос към българската култура и изкуство. Харизматичният изпълнител вече стартира своето коледно турне White Christmas, което продължава на 12-ти декември в Пловдив, на 13-ти в  Сливен, на 14-ти в Ямбол, на 15-ти в Кюстендил, на 16-ти в Кърджали, на 17-ти в Добрич и на 18-ти декември в Кнежа. Предстоят му коледни концерти и в Силистра, Попово и Стара Загора - на 19-ти, 20-ти и 23-ти декември. 

- Васко, вече стартира твоето коледно турне „White Christmas“. Как премина първият концерт в Монтана и какво ти споделяха твоите почитатели след него?
- Слава Богу, много добре мина премиерата в Монтана. Има голямо разстояние между първия и следващите концерти, които започват от 12 декември в Пловдив, но хубаво беше, че видяхме как се възприема от хората. Страхотен успех имаше пред монтанската публика – надхвърли очакванията ми! Зрителите бяха изключително впечатлени и ми споделяха, че сме ги заредили с коледно настроение. Имаше и два биса. Лично кметът на града откри концерта, който беше по повод започването на коледните празници и се състоя в обновеното читалище. Сега вече, очакваме да продължим турнето в Пловдив и другите градове. Слава Богу, много добре се продават билетите, в Сливен и Кърджали вече са почти продадени, а и в другите вървят добре и има голям интерес. Първите седем концерта са с Врачанската Симфониета, след това продължаваме с Държавна опера Русе и със Старозагорската опера. 

- Ти лично на коя от песните в концерта се вълнуваш най-силно, докато я изпълняваш?
- В концерта са включени различни американски и немски коледни класики, с оригинални аранжименти на Румен Тосков - Бог да го прости, на Заберски-младши и Васко Спасов. Изпълнявам също „Ave Maria“ на Хендел, както и Бах и Шуберт. На „Ave Maria“, като че ли се вълнувам най-силно, понеже е много дълбока и прочувствена и сюжетът е библейски. Тя ми е фаворит, като вложена емоция от моя страна, надявам се да съм я предал и на публиката. Вълнувам се много и докато изпълнявам песента „На Коледа“, която е по текст на архимандрит Серафим и моя музика.

- Като малък какви подаръци си пожелаваше от Дядо Мраз? А с днешна дата, какво би поискал от Дядо Коледа?
- Като малък си исках актуалното тогава, покрай филмите за Винету - индианска шапка, като корона с пера. Понякога получавах даже и по две! Беше интересно тогава, защото ни лъжеха, че ги носи Дядо Мраз и си спомням как се събирахме комшийските деца, а по едно време се звъни на вратата – отваряме и подаръците са оставени на изтривалката. После питахме - къде е Дядо Мраз, и ни отговаряха, че е тръгнал много бързо, защото трябва да носи подаръци и на другите деца. Един път, даже майките и бащите на другите деца тръгнаха да го гонят и викаха: „Къде си Дядо Мраз, върни се!“, за да могат да ни замажат очите. (Смее се.) Сега вече е Дядо Коледа… Бих пожелал за всички – здраве и най-хубавите неща. 

- Ти самият включваш ли се в приготвянето на празничната трапеза, или в украсата на елхата и какъв късмет ти се пада обикновено от питката?
- Не се включвам – не ме бива в приготвянето на трапезата. Украсата на елхата я оставям на Маргарита (приятелката на Васил-б.а.), а аз просто се наслаждавам. На празника, преди да седнем на масата винаги благодарим и казвам молитвата „Отче наш“. По принцип, от питата на Бъдни вечер, от години на мен ми се пада парата – винаги! На 24 декември, слава Богу ще сме вкъщи и ще забъднем. След това, за посрещането на Рождество Христово имам участие в Сандански, в хотел Панорама. На празниците обикновено съм на път и сега също ще имам концерти и ми е много натоварено. Остават ми още цели 11 концерта от турнето, да не говорим за другите участия. На 25 декември ще пея на Коледно матине в зала „България“. 

- Тъжно ли ти е, че същината на празника често се измества и днес много деца свързват Коледа с Дядо Коледа, а не с Рождество Христово?
- То не е лошо, защото Дядо Коледа нали е Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който носи подаръците на най-малките. (запява „Santa Claus Is Comin' To Town”-б.а.) Всъщност, тази по-светската част с подаръците малко минава границата с това, че търговците трябва да си продадат коледните стоки във вид на подаръци, а същината е Рождество Христово и ние това празнуваме - раждането на Спасителя! Хубаво е празникът да е предшестван от рождественски пост и да се стремим към смирение и милосърдие - човек да дарява и да помага, да умножава добрите си дела, това е същината на празника.

- По време на постите успяваш ли да постиш и духовно и да се пречистиш от отрицателните мисли, което понякога е много трудно?
- Да, трудно е и защото се засилват изкушенията по време на пост, което не случайно. Опитвам се да се пазя от такива мисли, а молитвата е тази, която помага - като се обърнеш към Бог и поискаш да отстрани внушенията. Особено в този период е хубаво да потискаш отрицателните емоции – да не се гневиш, или например да се сърдиш за нещо. Също така, да се пазиш от некоректността и голямото его, което днес е в изобилие, но трябва първо при себе си да го търсиш и да го потушиш, а не само да търсиш недостатъците на другите, първо намери своите. 

- Казват, че около Коледа се случват чудеса. Ти вярваш ли в чудесата и случват ли ти се?
- Много пъти са ми се случвали чудеса, винаги като отговор на молитвите ми. Когато се сбъдне молитвата ти си е своего рода чудо! Примерно - да излезеш от някоя сложна ситуация, ако имаш проблем с пътната обстановка, или нещо друго. Много пъти преди концерт, когато съм почти грохнал от умора и съм отправял кратка молитва, а след това изведнъж всяка умора се изпарява и се чувствам напълно свеж! Има доста такива неща, но чудесата са за невярващите, за да повярват, а вярващите не се нуждаят от тях. Обичам притчата за човека, който ходи по пясъка и до неговите отпечатъци се появяват още едни стъпки - на Бог, който винаги е вървял до него. При тежките изпитания се виждали само едни стъпки и човекът казал на Бог, че тогава явно не е бил с него, а той му отговорил: „Стъпките са само едни, защото аз те носих на ръце – това са моите стъпки!“

- В петък беше осми декември. Какви бяха твоите студентски години и би ли споделил някой незабравим, или забавен спомен от тогава?
- Много весели и приятни, изпълнени със забавления и купони. Даже един преподавател по актьорско майсторство в Консерваторията - Динко Чомаков, ни казваше: „Вашето е студентстване, не сте студенти“, защото караме през просото. (Смее се.) В моя курс беше и Боби Сабото - Богдан Томов. Спомням си, че като студенти играехме в мюзикъла „Утре в 10“, на Любо Денев. В централните роли бяха Боби Томов, а също и Георги Христов и Веско Маринов, които бяха в горните класове, а ние танцувахме и бяхме беквокали. В тези години, повече се събирахме със състуденти извън София, защото живееха на квартири. Те имаха свободен терен и там правехме големи купони. Имаше един тромпетист Здравко - Бог да го прости, много купони ставаха при него. Често играехме на бутилка, но изменихме малко играта - нямаше целувка, защото повечето вече бяха женени, но ако се паднеш с някоя състудентка - отиваш и се усамотяваш за десетина минути в някаква стая, докато другите шпионират през ключалката... (Смее се.)

- А какви са спомените ти от абитуриентския ви бал с Чочо Попйорданов, с който сте били приятели и в съседни класове?
- Да, Бог да го прости и Чочо. Абитуриентският ни бал беше най-глупавото нещо – изсипаха ни в НДК сума ти народ от много училища, вкл. и нас от „Вилхелм Пик“. Цяла вечер обикаляхме с ескалаторите, понеже във всяка една зала имаше концерт, спомням си, че в едната беше на „Тоника СВ“, но ние само обикаляхме и нищо не видяхме. Бяхме облечени в тия смешни тогавашни костюми и нямам никакви други спомени, само помня, че ни заболяха краката да трамбоваме по коридорите на НДК. Пълна лудница! 

- С Чочо бяхте ли любимци на момичетата в ученическите години и атакуваха ли ви фенки още тогава?
- Имахме гаджета, но аз не съм бил кой знае какъв любимец на момичетата. Това дойде после - в студентските години – в Консерваторията, като станах популярен, въпреки че и преди това имах фен клуб. (Смее се.) 

- Често те наричат българският Франк Синатра. Лично за теб, кои са най-интересните и малко познати моменти в неговата биография?
- Той е личност, която хвърля моста между джаза и поп музиката, превръща певеца в артист и фронтмен, който седи пред оркестъра. Много интересна биография има. Например, той е имал конфликт с една австралийска журналистка, която е писала за него доста жълти неща. Интересно е, че когато Синатра има турне в Австралия и след един от концертите, той благодари на публиката и им казва: „Щастлив към, че публиката ме приема така, само че вашата журналистика ме пита само за личния ми живот и мафията, за драмите с Ава Гарднър и Миа Фароу… Благодаря ви от сърце, обаче тази журналистка е на равнището на американските проститутки!“ След това му се обиждат и прекратяват турнето му в Австралия. Той не иска да им се извини и заради това не успява да се прибере в Щатите, защото не му зареждат самолета с гориво! Чак след като се извинява се връща в Америка. На един от концертите си, той спира оркестъра и казва от сцената: „Дължа огромно извинение на американските леки жени, които сравних с австралийската журналистка!“ (Смее се.) 

- Пял си с много от известните певици у нас, с коя още би направил дует? А с коя от световните изпълнителки би искал да пееш на една сцена?
- Бих направил дует и с някоя от по-младите певици у нас. С Лейди Гага също бих пял, както и с Даяна Крол. 

- Песните ти са много красиви и романтични. Романтик ли си и в живота и правиш ли изненади на любимата ти жена Маргарита?
- Да, разбира се. Романтик съм и често й правя малки изненади. 

- Какво може да те разплаче, а какво те разсмива?
-Много и най-различни неща – да речем едно високо изкуство, което е трогателно, при Чаплин например е смях през сълзи. Имам любим виц: Един се молел всеки ден на Господ да му се падне шестица от тотото. Накрая на Господ му писнало и му казал отгоре - вземи пусни поне един фиш! Поучителен виц, защото първата крачка трябва да е от нас – не може без никакво действие, Господ да ни вкара в кошарата.

- Мислиш ли, че днес трябва да има вероучение в училищата, както е било преди?
- Естествено, как не - задължително! Закон Божий трябва да се изучава – това е ценностната система на хората. Едно е да учиш Закон Божий, тогава ще знаеш истината за нещата и ще добиеш представа за живия Бог, а не за атеистични идоли, каквито имаше в социализма. Атеизмът е доста войнстващ напоследък, тесногръд е, опустошава те духовно и те прави духовен инвалид.

- Имаш ли любим цитат от Библията, който често си повтаряш?
- Различни неща, в зависимост от ситуацията. Всеки един цитат е ценен, например: вярата без дела е мъртва, или: почукайте и ще ви се отвори и искайте и ще ви се даде.