„Аз те помня с фуражка“, казва Васко. „Аз пък те помня като четиригодишно хлапе, което седна на барабаните и изкара такава сесия, че ни хвръкнаха фуражките“, отговарям му аз. Това става през 1974-та, с бащата на Васко – Петър Василев, сме школници във Враца, имаме си и вокално-инструментална група – „Враца биг бенд милитари спешъл“, в която Петьо е на цигулката, а Васко и майка му Краси бяха на свиждане. Днес, след 50 години, разговарям вече със световноизвестния цигулар Васко Василев, концертмайстор на Кралската опера „Ковънт гардън“ в Лондон, след негов концерт в „Палау ди музика“ във Валенсия. Между другото, Васко е най-младият концертмайстор (в Англия нямат такъв термин, наричат го лидер) в историята на този оркестър – един от най-престижните в света. Той е избран на този пост, когато е едва на 23 години!

- Васко, идваш от двуседмично турне в Япония, минал си за една вечер в Шчечин в Полша, сега си във Валенсия. Как издържаш на това темпо?
- Всъщност най-хубавото са концертите, защото те ме зареждат. А най-лошото е пътуването, висенето по аерогарите. А концертът ми във Валенсия бе кулминация, с момчетата се познаваме от много години, с китариста Карлос, който е ученик на Пако де Лусия, сме правили много турнета и се зараждам, като свиря с тях.

- Във всяка държава, в която свириш, имаш такива хора като съпорт?
- Зависи. Сега планираме едно голямо турне в Япония „Моята планета“. В преговори сме с Токайския университет, те имат над 28 000 студенти. Там ще ползваме различни оркестри. Разбира се, най-големият лукс е да работиш с хора, с които се знаеш от дълги години.

- А в България с кои предпочиташ?
- В България винаги настоявам да имам Тони Хадат, който за мен е един от най-добрите звукооператори. Едно време той беше в група „Ахат“, но сега озвучава много концерти, например на Стинг, на Лили Иванова в България. При нас най-важното е звукът. Музикалните промоутъри винаги се опитват да ти пробутат някой техен, може и да е добър, но на мен ми трябва човек, който да познава цигулката. В България работя с Маргарита Калчева, която набира за мен музиканти за класическа музика. А в поп-музиката са различни хора, някои от бандите на Лили Иванова, на Любо Киров. В България това са десетина човека.

- Слушах те преди време с Иван Лечев...
- О, то беше много отдавна....В едно предаване, което не помня как се казваше.

- Водиш ли си статистика в колко страни си свирил?
- Не. Спрял съм да ги броя. Всъщност, те драстично се увеличиха след разпадането на Съветския съюз. Бил съм в страни като Виетнам, Лаос, Камбоджа – това беше турне под егидата на „Тойота“ в страни, които не могат да си ги позволят. 

- А има ли континент, на който да не си свирил?
- В Австралия не съм бил, а в Африка съм бил само на ваканция – в Мароко.

- Точно преди една година – на 6 май, ти беше концертмайстор на специалния оркестър за коронацията на крал Чарлз Трети. Смяташ ли това за един от върховете  в досегашната ти кариера?
- Не бих казал, че е върхът. Аз го сравнявам  с едно време - да те избират да свириш на 11-ия конгрес на БКП и на откриването на НДК. Помня го, защото тогава се честваше 1300 години от основаването на България. Но, да, коронацията бе едно тежко мероприятие. Когато работиш в една опера, историята винаги е за някакъв крал и всички композитори се опитват да създадат Дон Карлос. А коронацията беше истинското. В Уестминстърското абатство ние бяхме най-горе, бяхме 35 души  оркестър точно срещу органа, от който излизаха най-мощните му тонове. Направо щеше да ни отвее. 

Точно преди една година – на 6 май, Васко Василев беше концертмайстор на специалния оркестър за коронацията на крал Чарлз Трети.

- Кралското семейство интересува ли се от класическа музика?
- Чарлз Трети идваше често, докато бе още принц, сега пак идва, но по-рядко, не му остава време. Той наистина обича класическата музика, учил е чело при Ростропович. Даже имаше едно чело, от най-скъпите марки, и веднъж го попитах къде е то. Той ми отговори доста тъжно – ами, продадох го. На него не му трябват пари, те са отишли за Кралската опера. Майка му Елизабет Втора казваше, че той няма голям интерес към операта и наистина не идваше често. Даже имаше виц, че в кралската ложа имало монитор, на който да гледа конните състезания! Уилям и Кейт идват, но много рядко, по-скоро от куртоазия.

- Пред колко държавни глави си свирил?
- Тодор Живков, разбира се, Чаушеску, Горбачов, австрийският канцлер... На срещата на Г-7 – и на китайския лидер тогава, не помня кой беше... Много са.

- А от новите български политици –тези след 10 ноември 1989 година?
- Ето ви един любопитен случай. Аз имам доста участия и добра кариера в Япония. По протокол, когато идва някой министър-председател в България, обикновено му предлагат народни танци или нещо друго българско. И когато Бойко Борисов попитал покойният премиер на Япония Шиндзо Абе какво желае, той казал – Васко Василев! Те се видели в чудо, аз не бях в България по това време. Пристигнах бързо и свирих за него, разбира се, и нашият премиер беше там. А орденът „Кирил и Методий“ ми връчи президентът Плевнелиев. Познавах и Първанов, и Петър Стоянов, даже имахме в Пловдив специален концерт за него. 

- На каква цигулка свириш?
- Всъщност имам две цигулки. Едната е „Амати“, тази фамилия е учител на Страдивариус, той е работил в тяхната работилница. Тези работилници са на една улица в Кремона, там цигулки са правили и Гуарнери, и Амати, и Страдивариус. Имам още една цигулка, която се казва „Калкани“, на концерта вчера свирих с нея. А на коронацията – с „Амати“, която ми е много по-ценна. Тя се съхранява в сейф в Англия. За нея бях взел кредит, изплатих я преди пет години.

- А българската държава давала ли ти е цигулка?
- В началото ми бяха предложили една италианска, която обаче не беше оригинал.

- Колко часа на ден свириш?
- Зависи, относително е. Защото понякога свиря и в мозъка си. За вчерашния концерт нямах време да репетирам, беше репертоар от парчета, които сме свирили заедно. Трудно е да се каже сега по колко часа свиря на ден, ако трябва да се научи нещо ново, разбира се, по-дълго време е необходимо. В края на краищата, цигулката си е занаят и трябва да ги има тези часове...

- Като малък обаче си свирил сигурно по седем-осем часа? 
- Всъщност, започвах да свиря рано-рано сутринта, защото нашите ме слагаха да спя в 8 часа вечерта, веднага след „Лека нощ, деца!“. Обаче аз ставах в 4 часа, защото, като си легнеш в 8, вече си се наспал. А те таман са се върнали от дискотека или от някъде, където са били. Те си мислеха – какво добро дете да свири толкова рано, а аз им отмъщавах, защото са ме сложили да спя толкова рано.

- Имам чувството, че баща ти е най-големият ти пиар – и на теб, и на сестра ти Виви. Във фейсбук той непрекъснато информира къде си, какъв концерт ти предстои, тя къде е, какво ще изпълнява...
- Баща ми е супер, всичко знае за нас.

- Следиш ли кариерите на трите си сестри – Вероника, Виктория и Виви?
- Разбира се. Особено Виви – тя е перкусионистка и в момента прави страхотна кариера с най-добрите оркестри в Германия и Австрия. Много съм горд, че тя се справя с най-различни проекти. Вероника е виолистка в Америка, Виктория е в Саарбрюкен, тя е в аматьорски хор и единствена не е професионален музикант.

- Планирате ли с Виви нещо съвместно?
- С нея вече направихме концерт преди две години в Израел, после да един фестивал в Шлезвиг-Холщайн в Германия и сега на 15 юни ще имаме концерт в „Концерт хаус“ – една от най-хубавите зали във Виена. Инициативата е нейна, тя ме покани.

- Предстои да свириш на Айфеловата кула в Париж на 26 май по повод Деня на светите братя Кирил и Методий и българската азбука, просвета и култура.
- Да, билетите за този концерт се продадоха за пет дни. За последен път свирих в Париж доста отдавна, на конкурса „Жак Тибо“. Сега ще бъде много вълнуващо да се върна на такова емблематично място като Айфеловата кула. Поканата дойде от госпожа Деси Бинева, директор на Българския културен институт в Париж и приех веднага, защото за мен 24 май е най-българския празник. С мен ще дойдат петима от оркестъра в Париж от Лондон, където в този момент ще репетираме за турне в Япония с Кралската опера. Петимата са от пет различни националности – Австрия, Франция, Англия, Япония и аз от България. Те се вълнуват не по-малко от мен. Взимаме влака и под Ламанша сме в Париж... В програмата са произведения на Вивалди, Бизе, Брамс и Сен-Санс. Има и нещо българско, но да го запазим в тайна.

- На 5 ноември започваш голямо турне в България, казва се „Васко и цигулката“, разкажи ни за него!
- То ще бъде в 18 български градове за три седмици, включително такива, в които не съм бил никога – Сандански, Гоце Делчев, Димитровград, Дупница. Разбира се, и в София, Пловдив – където билетите вече са продадени, Бургас, Варна, Плевен, Благоевград, Велико Търново, да не ги изброявам всичките. Обикновено завършвам турнетата в България в София, този път ще започнем от София в НДК...

- Където повече от половината билети вече са разпродадени... Кажи сега за срещите си с такива величия като Майкъл Джексън, Стинг, Рон Ууд от „Ролинг стоунс“...
- Аз бях диригент на оркестъра на Ванеса Мей и участвахме в благотворителните концерти „Майкъл Джексън и приятели“. С него бяхме заедно в един и същи самолет, концертите бяха два – на Олимпийските стадиони в Сеул и в Мюнхен. В самолета до мен беше Слаш от „Гънс енд Роузис“, отпред – Майкъл Джексън. На репетицията ми направи огромно впечатление, защото обикновено това, което приемаме за Майкъл, изобщо не е вярно. Той контролираше целия стадион, светлината, контролираше танцьорите си - абсолютно всичко. Като имаш предвид, че при него бяха най-добрите танцьори на Америка – той беше по-добър от тях! С мен бяха закоравели рок-музиканти, които се разплакаха, когато Майкъл излезе на сцената. За съжаление говорих малко с него, защото мениджърът му не даде повече. 

- А със Стинг как стана?
- Една жена дойде при мен и каза, че мъжът ѝ имал рожден ден и ме кани да свиря. Опитах се да се откача от нея, но тя вика – той е от „Полис“ (групата, с която Стинг започна кариерата си, б.а.). Викам си – с полицията шега не бива, но понеже бях израсъл в Русия, не бях чувал за тази група. Там харесвахме Бийтълс, Пинк Флойд, Майкъл Джексън... Накрая ѝ казах някаква много голяма сума, тя се съгласи. Оказа се, че Стинг обожава Бах, както и аз. На същия концерт тогава бяха и Мадона, Елтън Джон, Боб Гелдоф. На басиста му гръмна китарата и никой от тези рок музиканти не знаеше как да я оправи. Те са свикнали да има някой, който да направи това. Със Стинг сме много близки,  първият ми албум е записан в неговото студио. Два месеца живеехме там, той идваше често и даваше идеи.

- Баща ти ми каза, че Рон Ууд те е нарисувал?
- Работех с един дизайнер, който беше близък с Рони, който е много талантлив художник. Той ме запозна с Рон, даже правихме с него джем сешън в неговата къща. Единственият ми проблем с Рон беше, че в този период той беше на две бутилки водка на ден и изтрезняваше, само когато Мик Джагър му се обаждаше за някой концерт. Последният път бяхме заедно в Шанхай, аз даже свирих на откриването на неговата изложба. След това се разведе и дори не знам сега дали ще ме познае. Не знам и къде е портретът ми. Той дойде в Кралската опера, където нарисува мен и няколко балерини.

- Васко, къде ти е постоянният адрес?
- Трудно е да кажа, аз от малък съм пътувал толкова много, но тук във Валенсия се чувствам най-добре. Някак си светлината е друга, тя е толкова зареждаща, тази светлина на Средиземноморието, която толкова художници са се мъчили да нарисуват.

- Доста години си прекарал в Москва, какво си спомняш оттогава? Баща ти ми каза, че начинът ти на свирене е тяхната школа...
- Ако говорим за техниката, аз мисля, че се вижда руската школа колко е близка до натуралното, до естественото, да не си стегнат. Това ми помага, свирил съм на опери на Вагнер по 5-6 часа, доста хора не издържат. Руската техника е на светлинни години пред другите, мога да я сравня с американската, но тя пак е руска, защото е на хора, които са били прогонени там от революцията от 1917 година. Моят учител ми казваше, че като чужденец трябва да съм три пъти по-добър от другите, защото ако си един или два пъти по-добър, няма да те забележат Но ако си три пъти по-добър – няма начин да не те видят. 

- Какви спомени имаш от Тодор Живков, от Людмила Живкова?
- Честно казано, Людмила Живкова не я помня много добре. А Тодор Живков го помня, защото след едно мое участие в негово присъствие ми даде сладолед. За него съм свирил и в Москва. Спомням си и че когато влизах в Консерваторията, трябваше да държа изпит и по история на БКП – може би това бе последната година, когато имаше такъв изпит. Беше ми се паднало да говоря за априлската линия на партията – сигурно на сегашното поколение това нищо не му говори. То и на мен не ми говореше тогава, но бях сложил в студентската книжка снимка с Тодор Живков и получих шестица!

- Наскоро прочетох, че си открил своята първа плоча в една антикварна книжарница, която си записал още като пионерче в „Балкантон“?
- Да, това стана в долната част на „Оборище“. Влязох в тази книжарница да търся български народни песни, на които да направя аранжимент. И за 100 евро си купих един огромен сборник от 1931 година с такива песни от някакъв французин, който събирал песни от цяла България. Плащам си аз и дойде продавачът с плочата и ми вика – можеш ли да ми я надпишеш? А плочата е чисто нова, в целофан, не беше пипната и  отваряна. Аз имам само една в Лондон, но обложката е леко изпокъсана. Е, продаде ми новата плоча за 60 евро. Това е първата ми плоча, тя е със Софийската филхармония и даже баща ми и майка ми свирят на нея. Та беше смешно, платих доста пари за собствената си плоча...

- Имаш ли вече представа какъв ти е графикът за напред?
- Това, че работя в Кралската опера, е хубаво. Представленията са известни за три години напред заради певците и диригентите. Системата в Лондон е различна от тази в Германия, където си имат певци на постоянен щат. Докато при нас само хорът и оркестърът са постоянни, изпълнителите и диригентите са гости. И поради това си знам графика за три години напред, три-четири месеца в годината. Така че това е известно, но е доста депресиращо, като си отворя телефона да видя дата и час за март 2025 година...

- Остава ли ти време да отидеш до „Карадере“ на нашето море, където е фамилната ви вила? 
- Е, как! Разбира се!

- Във Валенсия има доста българи. Контактуваш ли с тях?
- Не. Аз по принцип имам едно правило – в която и страна да съм, общувам 95 процента с местните хора. Когато съм в Англия, общувам само с англичани. В Испания – както видя вчера, само с испанци. Това е много полезно, така местните хора те приемат. Във Валенсия е Зуека, когото познавам, но не сме близки. Има наистина много българи тук, даже да концертите ми идват понякога със знамена. Преди десетина години с „Мистерията на българските гласове“ участвахме в кампанията на един кандидат-кмет и го избраха!

- А у нас някоя партия канила ли те е да участваш в предизборна кампания?
- Да, с Лили Иванова правихме концерт за НДСВ, свирил съм и за Петър Стоянов, но в последните десет години не ме канят. Те се сменят толкова често, че не мога да им запомня имената.

- Нещо за личния си живот ще споделиш ли?
- С приятелката ми Томо сме заедно вече повече от десет години. Тя е японка, няма нищо общо с музиката, което е много добре. Жонглира между къщите в Япония, Валенсия, Англия и България.

Нашият гост

Васко Василев е роден е на 14 октомври 1970 г. в София в семейството на музиканти – баща му е цигулар, майка му - пианистка. Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Българския камерен оркестър в Зала България, а две години по-късно записва със Софийската филхармония първата си дългосвиреща плоча.

На десет години получава правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория за даровити деца. Печели Международните конкурси „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия.

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон. Изпълнява класически произведения и музика с по-модерно звучене. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свирил е с изпълнители като Лили Иванова, Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. Свири с цигулка „Амати“, от която в света съществуват само десет екземпляра, на възраст около 305 г.

През октомври 2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен от президента Росен Плевнелиев. При удостояването си Васко заявява: „Аз имам и други награди, но за мене наградата „Кирил и Методий“ – все пак това е българска награда, е най-хубавата.“