Преселниците трябва да са максимално близо до родните си места

- Г-н Ралчев, в края на миналата седмица отбелязахте осмата годишнина от признаването на българските тамплиери за пълноправни членове на Ордена на рицарите тамплиери. Защо решихте това да се случи в Пазарджик?

- По традиция всяка година на 18 август отбелязваме нашия т.нар. рожден ден, в който сме станали пълноправни членове на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Избрахме Пазарджик за домакин на тържеството, защото през последната година и половина командерията в града показва активна дейност в двете ни национални инициативи: конкурс за детска рисунка „Рицарят в мен“ и литературният конкурс „Рицарска постъпка“. В Пазарджик тамплиерите много добре работят заедно с читалището с подрастващите. От друга страна, командерията има нужда от помощ, за да се пропагандира дейността на Ордена на рицарите тамплиери. Считам, че и християните там имат нужда от подобна дейност. В региона ние развиваме благотворителност, без да разделяме хората по вероизповедание. Прехвърляме мостове към всички с цел намаляване на напрежението, ако има такова.

- В Пазарджик обаче има напрежение, свързано с опитите за проникване на радикален ислям. Каква е вашата роля за предотвратяването му?

- За да се погасяват конфликтите в обществото, трябва да има откровен диалог. Като членове на Организацията на обединените нации ние работим за намаляване на напрежението в целия свят. И наистина не правим разлика между хората с различни вероизповедания. От ранни години децата не трябва да търсят различието, а общото, което обединява хората. Протягаме ръка към всички, за да разберат добронамерената роля на нашата гражданска организация.

- Известно е, че в Пазарджик използват циганското население и срещу заплащане го привличат на страната на радикалния ислям, дори плащат на жените да носят бурки. Вие опитвате ли се да се противопоставяте на това?

- Неправителствена организация като нашата има широк кръг от инструментариум, с който би могла да действа. При всички случаи ние работим в посока, която обединява хората, а не ги разединява. С примера, който даваме, и с онова, което правим, бихме могли да помогнем за намаляване на радикализацията, доколкото е възможно. Защото това преди всичко е задача на специализираните органи. Ние даваме положителен пример, необходим, за да има мир и спокойствие.

- За тези осем години как оценявате присъствието и влиянието на тамплиерите у нас? Как ще отговорите на онези, които с ирония се отнасят към вас? Чуха се подигравки дори от парламентарната трибуна.

- Когато преди повече от 10 г. започнахме да развиваме дейността на тамплиерите в България, имаше доста насмешки и снизходителни усмивки към нас. Те идваха от неразбиране и посрещане на нещо ново. Фактът, че ООН ни признава и работим заедно с нея, показва значимостта на онова, което правим. От друга страна, не се успокояваме от факта, че сме международно признати. Работим усилено и онова, което сме извършили за тези осем години, показва, че тамплиерите са християни, които са посветени на християнските ценности и налагането им в обществото, и с работата си даваме личен пример. Ремонтирахме и възстановихме различни църкви. Организирахме изхранването на нуждаещи се в центъра на София. Почти всяка година извършваме благотворителна дейност в полза на обществото на стойност повече от 400 хил. евро. Една част от тази сума, под формата на медицински уреди и консумативи, пристига от чужбина. Подпомагаме християните и бедстващите в Украйна с медикаменти. За нас е от особено значение, че започнахме целенасочено да работим с подрастващото поколение. Това не е епизодична дейност. Опитваме се да стимулираме талантливи деца и да обединяваме около тях всички, за да има разбирателство и възприемане на християнските идеи за мир и любов. Ако някой се опитва да ни иронизира и да се подиграва, то това идва от неразбирането и от свещената простота. То ще премине и ще се оцени кой кой е и тези, които са заслужили поздравления, ще ги получат.

- Като организация, която проповядва християнството и толерира разбирателството, как оценявате опасностите от нова вълна преселници?

- По въпроса за бежанците ние подкрепихме позицията на Българската православна църква. Същевременно рязко застанахме срещу нея, когато тя отказа да отиде на остров Крит на Вселенския събор, защото само разширеният диалог между християните би могъл да даде отпор, ако необходимо. От друга страна, сме за милосърдие, от което се нуждаят голяма част от тези, които вървят към европейския континент. Същевременно сме обезпокоени от опасността от загубване на национална идентичност и попадане във водовъртеж, от който не знаем крайния изход. И преди всичко от липсата на ясна стратегия на България по отношение на бежанците. Веднъж казваме, че приемаме една квота, втори път - че няма да я приемем, трети път - каквото кажат батковците и каките от Европа. Наблюдаваме Унгария и близките до нея държави как защитават националния си суверенитет и интереси. Ние сме за отстояването им през призмата на християнската помощ, която бихме могли да окажем на определен брой бежанци и нуждаещи се. Същевременно правим разлика между бежанци и емигранти. Защото масовото събиране на бежанци, а те 90% може би са емигранти, в центъра на София и други градове ескалира напрежение. Онова, което става в Европа, неминуемо ще дойде и в България. Радикализиране на християните и непредвидими последствия за самата държава. Опитваме се да се вклиним, като помагаме на агенцията за бежанците.

- По какъв начин помагате?

- С медикаменти, храни и всичко, което можем да съберем. Това е дълг на всяка организация, която има хуманитарен характер. От друга страна, това не означава, че не изразяваме нашата позиция, защото нито едната, нито другата крайност са в правилна посока. При всички случаи се сблъскваме с един феномен, за който в Европа все още не могат да измислят начини за действие. Бяхме първите, които се обявиха за преместване на бежанците максимално близо до техните родни места. Защото колкото са по-близо, толкова по-малки са разликите в етническо, битово и друго отношение. По този начин тяхната адаптация ще е много по-бърза и второ - те по-лесно ще могат да се приберат.

Във връзка с намаляване на напрежението през октомври подготвяме среща на двете най-големи резервистки организации - офицери от резерва в Русия и в САЩ. В София ще организираме среща между техните ръководства. Ще присъстват и резервисти от България. Част от тях са тамплиери, други не са. За нас е по-важно, че ще дойдат ръководствата на най-големите резервистки организации, които в миналото са противостояли една срещу друга, а сега най-ясно и точно могат да очертаят какви са опасностите от евентуална война при ескалиране на напрежението. И какви са пътищата за излизане от това напрежение. Защото, ако има диалог, не може да няма резултат. Тази среща е по идея на Ордена на таплиерите от Великия приорат България. Надявам се, че това ще събуди интерес сред действащите военни и сред политическото ръководство на България.

- Какъв е коментарът ви за случващото се в Турция след опита за преврат и заканите на Ердоган, че ще пусне бежанците в Европа?

- Неминуемо след този преврат се стигна до ескалация на напрежението. Това доведе до суспендиране на гражданските права, което ще се отрази на гражданските организации. Това ни безпокои, защото балансът между граждански организации и реално управление на държавата го има в цял свят, независимо в какво съотношение. В Турция за съжаление нещата отиват в посока на отнемане правата на гражданските организации. Надям се това да е временно.

- В каква посока ще се развива Орденът на рицарите тамплиери в България?

- Независимо че сме най-големият Велик приорат в Европа, не се заблуждаваме, че сме постигнали върха, и търсим резерви в развитието на тамплиерството в България. През есента България ще бъде гост на Световната тамплиерска организация и домакин на тамплиери от целия свят - ще присъстват около 150 души. Голяма чест е, че през пролетта се проведоха избори за ново ръководство на ордена и по време на този магистрален съвет, форума в България, новото ръководство ще влезе във функциите си. Подготвили сме богата програма за запознаване на нашите гости с красотите на София и околностите. Предначертани са редица срещи между ръководството на ордена и различни обществени организации.

- С кои неправителствени организации най-тясно работите?

- Няма организация, с която да не сме установили отношения, но основните са „Зонта“, „Ротари“ и масоните естествено. Взаимодействаме си и с Червения кръст, с офицерите и сержантите от запаса и др.

-А с какво ще се запомни тазгодишното честване в Пазарджик ?

- В Пазарджик за първи път връчихме почетни медали на наши членове - рицари и дами, които имат 10 и повече години стаж в Ордена на рицарите тамплиери. Имаме повече от 50 членове, които са от началото на създаването на ордена, и е добре и други да имат амбицията да ги последват.

Нашият гост

Румен Ралчев е роден през 1952 г. в София. Завършил е право в Софийския университет, полицейската школа и УНСС.

Велик приор на Велик приорат България. Стар Велик майстор на масоните.

Работил е в УБО и НСО. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев.

От 1991 г. се занимава с частен бизнес. Президент на “Балкан секюрити груп”.