Не може да има цензура там, където има съдебен контрол

„Гарантирам, че Комисията за защита на личните данни няма да играе ролята на цензор и след промяната на закона, по която работи“, заявява председателят й Венцислав Караджов. А дали самият+ закон съдържа гаранции за свободата на словото? Разговаряме с г-н Караджов по този въпрос.

– Г-н Караджов, българският вариант на еврорегламента за защита на личните данни GDPR вече е факт. Научаваме от юристи обаче, че този факт е уникален.

– В какъв смисъл „уникален“?

– Нямало друго законодателство в ЕС, което е синхронизирало своя регламент с европейския по този начин - като добави към него 10 критерия, по които ще се проверява дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на лични данни е допустима.

– Комисията няма правомощия да проверява дали едно слово е журналистическо. В нея няма и експерти с такива умения. Тя обаче е задължена да разгледа жалби срещу медии, които обработват лични данни в своите публикации. Това е така не от миналата седмица, когато Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) бе променен, а от 2002 г. когато бе приет. Въпросните критерии са насоки към медиите – как да преценят, когато публикуват материалите си, дали събраните от тях данни съответстват на правилата за обработване на лични данни. А това се налага, защото с новите правила за обработване на лични данни, медиите, за разлика от другите администратори в публичния и частния сектор, са освободени от задълженията да спазват определени изисквания, като например - да не обработват лични данни без да има правно основание за това и без да искат съгласие на лицето. Медиите могат да обработват лични данни на деца, без да уведомяват родителите или настойниците. Те не дължат информация откъде са получили данните и на кого ще ги разкриват, нито са задължени да изтрият информация за лице, което я счита за невярна и иска тя да се коригира или да я няма. Целта е медиите свободно да съберат необходимата информация, за да докажат тезата на своята публикация. След като разполагат с тази неограничена свобода на обработване на лични данни, те трябва да направят преценка коя и колко информация да оповестят, за да бъдат убедителни, без да засягат прекомерно личната сфера на хората, обект на публикацията. 10-те критерии са част от практиката на съда по защита на човешките права в Страсбург. Те се прилагат от комисията и българския съд, когато се разглеждат жалби за обработване на лични данни срещу медийни публикации, не от тази година, а от 5 години насам. Те са примерни. Не са изчерпателни, защото хипотезите на журналистическа дейност са много и не могат да се подведат под една норма. Те са в полза на журналистите и медиите – убеден съм в това. Те създават правна сигурност и яснота.

– Вярно е, че комисията и досега проверяваше медиите по жалби. Но опасенията, че тя ще играе ролята на цензор при проверките „дали е законосъобразно обработването на личните данни за журналистически цели “, се явиха след законовите промени. Какво е вашето обяснение?

– Аз не мога да си обясня защо промени, които са за добро, породиха такава остра реакция. Правилата за обработване на лични данни от медии са по-рестриктивни сега. Новите позволяват събиране на всякаква информация. Никой не се е оплакал от тенденциозност и неоснователност на проверките, които е извършвала комисията досега. Жалбите срещу медии са само 90 от общо 15000 за 2002 – 2019 г. По-малко от 10% от тези 90 жалби са уважени от комисията. Две от тях са отменени от съда. Точно тези единични случаи отпреди 10 г. се извадиха тия дни и се обявиха за неправилна практика на комисията. А те дори не са влезли в сила. Съдът ги е отменил. Решенията на комисията подлежат на двуинстанционен съдебен контрол Не може да има цензура там, където има независим съдебен контрол.

– Мен ако питате, съмненията за цензура се появиха заради тия 10 инструкции, за чието неспазване ще санкционирате. Защото журналистика по инструкции се правеше в едни мрачни времена... Съгласете се, че е така.

– Законът въвежда правила, а не инструкции. Ние не сме в 80-те години на 19-и век. А правилата са много ясни.

– Ясни ли? Ето първото правило: „влиянието, което разкриването на личните данни би оказало на доброто име на някого“ ( т.1 от чл.25з). Както и да го наречем – инструкция, критерий или точка 1 от член еди кой си...то е неразбираемо. Сега много политици и бизнесмени водят дела, защото са почуствали името си озлочестено от невярна информация. Отсега е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която показва някого в лоша светлина, така ли?

– Вижте, този критерий предполага да се отчете ефектът от публичното оповестяване на лични данни върху засегнатото лице - върху неговото право на неприкосновеност, на личен живот и добро име - в съпоставка с правото на обществото да знае негова лична информация. Например, медията оповестява информация за лице, свързана с негов жизнено важен интерес –осигуряване на средства за лечение. Тя проучва разходването на средствата, отпуснати или събрани благотворително. И има всички основания да разкрие информация за здравословното състояние на лицето, къде се лекува, колко струва...В такива материали обаче медията следва да отчита и правомерното поведение на лицето – дали е съпричастно към незаконосъобразно разходване на средства или то самото е негова жертва. Ако лицето не е виновно, ефектът от разпространение на неговите лични данни би засегнал сериозно неговата лична сфера и право на личен живот. Ако обаче събраните данни сочат, че е виновно, засягането би било обяснимо.

– А какво означава това в точка 3: „да се преценяват обстоятелствата, при които личните данни са станали известни“? То не е ли размахване пръст на скритите камери? Не означава ли, че ще се изследват източниците на информация, които съгласно решенията на Съда в Страсбург журналистите имат не само правото, но и задължението да пазят в тайна?

– Не. Този критерий не предполага журналистите да разкриват източниците си на информация. Те са защитени с императивни норми в закона. В случая правилата за обработване на лични данни изискват да се отчита цялостният контекст. Затова, като критерий са посочени обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на медията: дали чрез достъп до публични регистри относно икономическо, имотно състояние и участие в търговска дейност, дали чрез упражнено право на достъп до обществена информация, или чрез предоставяне на информация от самия субект на данните, или от негови познати, близки, очевидци. Този критерий изисква да се отчита дали личните данни са свързани с общественото положение или социалната дейност на дадено лице, или са ограничени до неговия личен и интимен живот. Навлизането в чисто личната сфера е оправдано, ако разкриването на определена лична информация задоволява обществен интерес – разкриване на престъпление, злоупотреба с власт, корупция. Важно е също дали мястото, от което са събрани личните данни е обществено, което води до по-ниска степен на защита на личния живот, или е свързано с личната сфера - дом, лична кореспонденция. Оправдано би било даване на публичност за образователен ценз, съпоставим със заемането на публична длъжност или несъвместимост на длъжността, или за стойност на придобити имоти, съотносими към доходите, платими от бюджета. Публикуването обаче на информация от интимния живот на лице, която няма отношение към длъжността или обществената му дейност, може да доведе до нарушаване на баланса между двете права - на информация и на личен живот. Тази информация може да е скандална и любопитна за читателите и зрителите, но не е свързана с целта на журналистическата дейност. Разбрахте ли?

– Струва ми се, че да. Но защо ли в Европейската конвенция за правата на човека не са записани 10 критерия, по които да се преценява дали свободното слово си заслужава да бъде публикувано или не.

– Комисията не преценява свободата на словото. Ние не сме министерство на истината!

– Имате предвид, че не сте онова абсурдно министерство от романа на Оруел.

– Не сме. Съдържанието на журналистическото разследване, статия, коментар, анализ и т.н. си е отговорност на медията. Затова тя преди публикация следва да прецени баланса между правото на субектите на данни и свободата на изразяване и информация. Комисията е призвана да преценява дали определени лични данни са законосъобразно обработени, когато са използвани за журналистически цели. Ако в една публикация има лични данни, те трябва да са обработени по pегламента и българският закон. Това се прилага вече 17 г. в България. Новото е, че критериите, по които комисията и съдът преценяват законосъобразността при обработване на личните данни станаха публични и всеки може да се запознае с тях. Това би трябвало да е добре за всички, защото води до прозрачност. Журналистите могат да събират всякаква информация. Когато обаче я публикуват, трябва да преценят дали е абсолютно необходима за доказване на журналистическата теза в случая и ако да, в какъв обем. Това изискване е част и от етичните правила в журналистиката. Законът предлага на журналистите механизъм за подобна преценка, основавана на обективни критерии, които се прилагат доколкото са относими към конкретния казус. Само журналистът и медията могат да направят тази преценка на етапа на публикуване. Затова законът им дава примерни ориентири. Другите администратори, примерно, извършват по регламента оценка на риска или на въздействието при обработване на личните данни. Критериите са общи, защото особените хипотези на използване на лични данни са много и различни при журналистическите казуси. Ако бяха конкретни, те нямаше как да са насоки, а тогава можеше наистина да ме упрекнете, че са инструкции. За радост, не са.

– Твърдите, че българският регламент отговаря на европейския, а той на решенията на Евросъда. Чела съм решения за журналистиката. В тях пише, че медиите са „обществен страж“, че не бива да се „смразяват“ със санкции от властта, че министрите, депутатите, кметовете са с по-занижена защита на личната си неприкосновеност.

– Това е така.

– Къде са тия постулати в закона за личните данни?

– Законът изрично предвижда при публикуване на лични данни да се отчита факта, че субектът заема длъжност съгласно Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност. Принципно публичните личности се ползват с по-ниска степен на защита на личния си живот в сравнение с обикновените граждани. Такава е и утвърдената практика на българския Конституционен съд. Разширен е и обхватът за обработване на лични данни - не само до лица от публичната администрация( кметове, депутати и министри), но и до лица с популярност и водеща роля в обществения живот ( от бизнеса, медиите, неправителствения сектор, спорта). Този критерий дава широки рамки, в които да се търси балансът между двете права и е изцяло в полза на свободата на изразяване. Между другото, няма да има потребност той да се приложи, когато лицето, независимо дали е публична личност, само е разгласило лична информация относно свои хранителни навици, здравословни проблеми, образователен ценз, присъди, глоби и т.н., които поначало законът защитава като чувствителна информация. Това изрично е посочено в закона.

– Ние не казваме, г-н Караджов, че промените в закона са непременно злонамерени. Ако сме черногледи, то е, защото неведнъж разни комисии - за финансов надзор, за защита на конкуренцията и др. санкционират медии, които дават думата на хора с критично и особено мнение. Опасяваме се, че ще патим и от вас?

– Аз не мога да повлия на хора, които гледат живота в черно и бяло. За мен, като юрист е важно да не прилагам в черно и бяло закона, а правилно и добросъвестно, отчитайки особеностите на всеки случай. Сигурен съм, че новите правила за обработване на лични данни дават прозрачност и предвидимост в работата на комисията. Задължават я да не извършва субективна преценка. Комисията ще публикува разбиранията си за прилагане на новите правила при обработване на лични данни от медиите, веднага след влизането на закона в сила и след обсъждането им с професионалните организации на журналистите. Аз лично ще обявя тази инициатива в началото на февруари, когато се очаква законът да бъде публикуван в държавен вестник. Надявам се медиите и техните представители да се включат активно и да изчистим тези притеснения, които се появиха в последните дни.

– Вашият мандат е на свършване, г-н Караджов. От адвокат Кашъмов, който представлява „Програма достъп до информация“ научаваме, че комисията под ваше ръководство отчита адекватно баланса между публикуването на лични данни и защитата на обществения интерес. Но, ако след вас, начело на комисията застане някой, който на тефтер си води записки „Тоя да се оправи...оня да се удари...“?

– Може и да ви изглежда наивно, но аз вярвам, че след като има правила, има и защита. Ако някой ги наруши, било то комисията или председателят й, неговите действия подлежат на контрол от съда.

– Комисията щяла да прави разлика между използването на лични данни за журналистически разследвания и самоцелното им публикуване в папарашки и жълти издания“. Как ще стане? Никъде в закона не пише коя новина е жълта и коя папарашка?

– Комисията не преценява коя новина е жълта, а какви лични данни и в какъв обем са използвани в публикация, за която е подадена жалба. Законът изисква в 3-месечен срок да бъде уведомен жалбоподателя за движението по преписката и да се реши спора. Той ще се реши в полза на жалбоподателя, ако информацията, представляваща лични данни, е неотносима към доказване на тезата, за която е използвана, не допринася за нейното изясняване или е представена в обеми, несъотносими към целта. Ето пример: оповестяването на ЕГН, номер на лична карта и личен адрес, когато се предоставя новина за лекарска грешка. Тази информация безспорно ще бъде обявена за обработена в нарушение на правилата за защита на личните данни.

– В Закона за личните данни на германците било записано кратко и ясно: ограниченията на еврорегламента не важат за медиите и журналистите, защото те служат на обществения интерес да информират. Точка. Защо ние не го направихме така просто?

– В Германия, както и в Австрия има писмени правила за медиите в специални закони. Затова дерогирането на някои правила в регламента и препращането към специалният закон не означава липса на правила при обработване на личните данни. Както споменах, и нашият закон предвижда облекчения и изключения от правилата за обработване на лични данни за журналистически цели. На първо място, при обработването им не се прилагат изискванията на регламента относно наличие на правно основание към момента на започване на обработване на личните данни, т.е. за медията и журналиста няма пречка да събира и анализира всякакви лични данни на едно лице при своята дейност. Преценката е на медията, какви лични данни й трябват, за да докаже темата. На второ място, медиите са освободени от административната тежест на останалите администратори – не водят регистър на дейностите по обработване, което е обременяващо задължение за фирми, държавни органи, общини и други. Трето, с новите правила отпада и задължението им да съобщят на субекта на данни за нарушения на сигурността, както и ограниченията за предаване на данни в трети страни, например при международни журналистически разследвания. Четвърто, промените в закона позволяват на медиите да обработват лични данни на деца, без да е необходимо съгласие на родител или настойник на детето. Аналогични дерогации са предвидени и за създаването на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице при обществената му дейност или когато се намира на обществено място. Тези дерогации позволяват на журналистите да събират всички възможни данни във връзка с тезата или новината, която искат да публикуват. Нещо, което е невъзможно за останалите администратори на лични данни. Без правно основание останалите не могат да събират и допълнително обработват лични данни. След като съберат цялата необходима или възможна за събиране информация, едва тогава медиите извършват преценка във връзка с публичното й оповестяване пред неограничен кръг от слушатели и читатели при спазване на посочените критерии, като прилагат само тези от тях, които са съотносими към конкретният казус, които подлежи на публикация, а не изобщо. С промените медии получават и други облекчения. Те могат да откажат пълно или частично упражняване на правата на субектите на данни – обект на журналистически интерес, а именно да не предоставят информация на лицето откъде са получили данните, да не предоставят достъп до събраните данни на субекта, да не извършват коригиране и изтриване, да откажат информация пред кого ще разкриват събраните данни и др. Виждате каква свобода на действие имат медиите по отношение обработване на личните данни на всекиго! Важна гаранция за свободата на изразяване и независимостта на журналистическата дейност в закона е недопускане разкриването на тайната на източника на информация при упражняването на правомощията на КЗЛД. Неправилно в медиите се разпространи погрешна информация, че това право може да бъде накърнено. Това е специална императивна норма на закона и Комисията не може да я нарушава под предлог, че води разследване. С приетите в закона изменения се въвеждат гаранции, че санкции на медия или журналист, упражняващ свободна професия, за това, че отказва да разкрие източника на информация, не може да се наложат.

– Ами глобите, които налага комисията за личните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Да, знаем, че тия глоби се пренасят директно от еврорегламента в нашия, защото GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро глоба в Германия, а друго е в България, където свободните медии едва оцеляват. Не е ли така?

– Комисията не налага само санкции. Тя дава указания какво да направи медията, за да спази закона. В повечето случаи, администраторът не е извършил умишлено нарушението. С промените в ЗЗЛД се въведе и задължение на комисията да отчита дали подлежащия на санкциониране администратор - регионална медия, местен вестник или радио не попада в дефиницията малък, микро или среден бизнес. Ако не е отчела и обсъдила този критерий в решението си, съдът би следвало да го приложи и да намали наложената санкция. При решение за налагане глоба или имуществена с санкция, комисията не може просто да наложи максималния по регламента размер. Тя е длъжна да анализира 11 критерия. По всеки от тях следва да мотивира наказанието, така че определената от нея санкция да бъде ефективна, пропорцинална и възпираща. Съдът има трайна практика да контролира дали определените от комисията санкции отговарят на тези изисквания и когато прецени, да ги намали или отмени. Необосновано и неаргументирано е да се спекулира с размера на максимално допустимите граници на наказанията по регламента, без да се гледа целият контекст. Ето защо аз няма как да се съглася, че свободата на словото е в опасност! Новоприетите правила са по-благоприятни за журналистите от тези, които се прилагаха досега. Те им гарантират възможност за свободно упражняване на професията, за която са призвани.

Нашият гост

Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 г. в Бургас. Завършил право в СУ. Натрупал солиден юридически опит в неправителствения сектор, като старши консултант по международни проекти за противодействие на корупцията и конфликта на интереси. Член е на Централната избирателна комисия от 2011 до 2014 г. Главен експерт в комисията за контрол на СРС в 41-то и 42-то Народно събрание. От 2014 г. е председател на Комисията за защита на личните данни. Зам.- председател е на Европейския комитет за защита на личните данни (EDPB).