Веселин Маринов е един от най-обичаните изпълнители на родната сцена. Певческата дарба той наследява от родителите си, които не са професионални музиканти, но пеели много хубаво, а баща му Стефан свирил и на китара. От него Веселин наследява и страстта към спорта, защото като млад той е бил състезател по борба в клуб „Спартак“. Пътят на изпълнителя на „За теб, Българийо“, към успеха и признанието, съвсем не е лек и минава през Германия. Там оценяват таланта му и той дори записва два албума на немски език. Голяма заслуга за завръщането на Веселин Маринов в България има големият композитор Тончо Русев, който го забелязва през 1994-та година, когато певецът печели Голямата награда на „Златният Орфей“ и му предлага да работят заедно. В тандем с известния поет Евтим Евтимов те създават много незабравими песни и хитове. Албумът на Веселин - „Горчиво вино“ има рекордния тираж от над 200 000 броя, което е без прецедент в последните десетилетия у нас. Всичките 30 албума в кариерата на популярния ни певец се радват на успешен прием от страна на публиката, вкл. и най-новият „Лесен за обичане“.

- Веско, кои бяха събитията в твоя живот, които белязаха най-силно изминалата 2023-та година?
- Реално 2023-та беше първата година, в която нямахме никакви ограничения и в която успях да осъществя всичките си предварително планирани идеи в работата си. Най-вече да завърша юбилейните концерти, които не успях да направя предната година, по случай моите 40 години на сцена. Също така, успях да запиша дългоочаквания от моите почитатели нов албум „Лесен за обичане“. За първи път ми се случи да не издавам нов диск цели три години, но се получи прекрасен албум. Успях да направя и четири клипа към него, като най-новия ще пуснем през февруари. Щастлив съм, че осъществихме шест предпремиерни концерта с песните от „Лесен за обичане“, както ги бяхме замислили, както и трите големи концерта в зала 1 на НДК. Всичко това ни костваше огромен труд и нерви и го реализирахме с голям екип от хора, но мога да кажа, че беше една успешна година.

- А каква беше годината за теб в личен план?
- В личен план всичко е спокойно и когато там всичко е добре и в професионален план ти върви! Семейството на дъщеря ми и внуците са здрави, с жена ми се разбираме и живеем в синхрон, слава Богу майка ми е жива и аз се опитвам с честите си посещения при нея да й давам още обич, която се надявам, че ще я държи още дълги години.

- Какви са плановете ти за новата 2024-та година? Ще намериш ли време в натоварения ти график и за почивка?
- Всяка година планирам да имам повече почивка, но винаги нещо се случва и в крайна сметка ми остава само една седмица през зимата и една през лятото, както и няколко дни през коледните празници. През новата година планирам да усъвършенствам свиренето ми на китара, защото имам желание да се включвам по-активно с нея в концертите ми. Преди години свирех на китара и това не ми е чуждо, но когато човек отвикне трябва време пръстите да възвърнат пъргавостта си. Не мога да не кажа, че през 2023-та, за първи път от толкова години издадох нов албум през есента, докато досега винаги е било през пролетта, като януари и февруари времето ми беше почти изцяло запълнено да подготвям албумите. Сега през януари също ще подготвям нов коледен албум, който трябва да излезе през есента, но за него вече имам няколко готови песни, така че ще имам малко повечко време за себе си. След първа пролет активно започваме да представяме новия ми албум „Лесен за обичане“ и 65 концерта чакат да обиколим България! Надявам се да направим и много клипове, защото има страхотен материал, който да се превърне във видео. 

- В каква атмосфера прекара Коледа и Нова година?
- На Бъдни вечер и на Коледа от години сме заедно с внуците, с дъщеря ми, и зет ми. Това е времето, което квалифицирам като най-хубавите дни в годината - не само заради уюта, чистотата и хубавата миризма на празничната трапеза, а и защото най-любимите ми хора са до мен, особено внуците, които промениха целия ми живот. За съжаление колкото и да ми се иска да им отделя повечко време, все не успявам и времето ми с тях е недостатъчно. По тази причина, в дните преди Бъдни вечер отказвам всякакви ангажименти и се посвещавам на тях. На Нова година имах участие и работих.

- Твоите внуци вълнуват ли се по същия начин на Коледа и Нова година, както ти като малък? Те какви подаръци си поръчаха за празниците?
- Няма дете, което да е на три години и да не се вълнува като види Дядо Коледа и от писмата, които му изпраща. Ние също му изпратихме писмо, като този път дойде „истинският Дядо Коледа“, защото до миналата година бях аз, но усетих че тази година ще ме познаят! (Смее се.) Малкият Веско е много чувствителен и наблюдателен и си мисля, че както аз питах майка ми: „Защо Дядо Мраз идва с обувките на татко?“, така и той ще се усети, че съм аз. Старая се да запазя по-дълго за тях тази красота на усещането и очакването, което носи Дядо Коледа, затова сега се доверих на един приятел да облече моя костюм и прекарахме незабравимо! Цвети си беше поръчала в писмото до Дядо Коледа една кукла, която успях да намеря в интернет магазин, а Веско полицейска кола - и нея успях да я намеря и беше голяма радост! Като добавим и хубавата храна – сармичките, салатите и прекрасната содена питка, която жена ми направи – атмосферата беше прекрасна. Паричката се падна на Веско, като после той се събудил през нощта и веднага започнал да си търси късмета. (Смее се.) 

- Как прекарваш времето си с внуците - на какво си играете и разказваш ли им приказки?
- Засега си имаме няколко емблематични игри и приказки, които винаги искат да им разказвам. Всеки път доста ги разширявам и доизмислям като истории, така че им е интересно. Цвети винаги повтаря думите след мен и е много мило. Имаме ритуал, тримата задължително лягаме на спалнята – Цвети и Веско от двете страни върху ръцете ми и така прегърнати им разказвам приказки. Също така, забелязвам, че Веско пее много  правилно. Особено „Мила моя мамо“ я пее толкова хубаво и без фалшиви тонове, че ми е драго да го слушам. (Смее се.)

- Притеснява ли те светът, в който ще израснат твоите внуци – с тези войни и бурното развитие на технологиите?
- Абсолютно, светът днес не е онова, което искам да бъде и се притеснявам  не само за внуците, но и за дъщеря ми, зет ми и поколенията след мен. Толкова бързо рухват ценностите и постиженията на човешкия прогрес, а чувствата  също девалвират и всичко се превръща в интерес. Може би светът ще се самоунищожи. Изчезват и семейните ценности – миналата седмица чух по радиото, че за Бъдни вечер и Коледа е имало по-голяма заетост в хотелите, отколкото за Нова година! Явно вече хората не знаят и не искат да се поддържат традициите - не знаят например какво е Бъдни вечер и как трябва да го празнуваме. 

- В новия ти юбилеен 30-ти албум - „Лесен за обичане“, всяка песен носи хитов потенциал. Има ли някоя от тях, която ти е особено любима?
- Всяка песен в албума я обичам много, но има една, която ми е особено любима – „Старото балканче“. Очертава се тя да стане любима не само на мен, заради посланието, стила, мелодичността и връщането назад в спомените от детските години. На мои приятели също вече е любимата песен от този албум, както и на дъщеря ми. Тя сега е на 35 години и помни това хубаво детство, което преди беше различно от сегашното. Чувствам, че новият ми албум е най-хубавият от досегашните, към него ще има и шест видеоклипа. Освен това, „Лесен за обичане“ е първият албум в поп музиката, който излиза и на флашка, доколкото знам само в попфолка Емилия е правила такъв. Предимството е, че днес хората купуват 70 процента повече албуми на флашка, отколкото на компактдиск - всичко се променя, независимо от моите желания. За жалост, интернет уби всичко, дори чувствата и емоциите ни… Не си спомням преди да е имало нещо подобно - днес по 200-300 човека ежедневно искат да се снимат с мен, но не просто защото ме харесват, или искат да поставят снимката ни в семейния албум. Сега всеки се снима с теб, за да постне снимката на секундата и да събере повече лайкове и последователи – тъжна работа!

- Твоята любима жена Веселина споделя ли твърдението, че си „лесен за обичане“ и има ли песни в албума ти, които са посветени на нея?
- Надявам се, че за нея съм „лесен за обичане“, защото за това сме се събрали. Всеки от нас е намерил в характера и външността на другия  онова, което събира хората. С това заглавие на албума исках да провокирам моите почитатели да го харесват и да им бъде „лесен за обичане“. За първи път издавам албум с 14 песни и все хубави. И да - има една песен, която е посветена на жената до мен, но не искам да издавам коя е. (Смее се.)

- В твоята откровена автобиография „От любов“ споделяш, че Стефан Диомов, в началото не е оценил твоя талант, но след години ти е признал, че не е бил прав. Диомов дори е автор на една от песните в новия ти албум - явно вече няма никакви негативни чувства между вас, а по-скоро уважение и симпатия?
- При мен винаги чувството е било уважение и респект. Аз имам своето обяснение за тази случка, за която той дори не си спомня – толкова отдавна е било! Тогава за мен беше тежко и болезнено изживяване, но сега двамата сме в близки и приятелски отношения и той дори написа песен за мен, която е част от новия ми албум. 

- Твоите песни успяват да стигнат до сърцата на хората и след концертите ти зрителите винаги излизат много усмихнати и заредени. Това го няма след концертите на новите ни музикални звезди - явно не е достатъчно само това една песен да се върти по музикалните канали и да има провокативен клип?
- Много е сложен отговорът. Какво да кажа, след като тези песни не ми допадат, не искам да използвам по-груби думи, но в тях липсват елементарни литературни качества и нямат възпитателен ефект. Има вулгаризми, грубости и неправилно произнасяне на думите, но като се огледаме около нас какъв е животът ни – те са просто негово отражение. Тъжно е, че голяма част от младите не познават героите и историята ни. Свидетел съм на елементарна случка с момче в 12 клас, което не знаеше кой е Стефан Данаилов! Няма защо да се учудваме на това и не е важно дали на мен ми харесва, но се опасявам, че светът тръгна към гибел и такива са новите реалности. Все пак има надежда, сред младите има и страхотни изпълнители – харесвам Графа как се развива и начина, по който работи - като мениджмънт и структура на неговата фирма. Харесвам и Михаела Маринова. Те двамата са сред малкото стойностни певци, но при повечето има вулгаризми в песните и в поведението им на сцената. Не мога и не искам да говоря лошо за тези изпълнители, защото те също обичат това, което правят - след като има деца, които ги харесват и пълнят дискотеките. Това обаче е показателно в какво време живеем и какво поколение и с какво възпитание расте. 

- Ще бъдеш ли и тази година в журито на шоуто „Като две капки вода“ и доколко забавните диалози между теб и Димитър Рачков са по сценарий? Как се разбирате с него извън ефир?
- Да, ще участвам и тази година в „Капките“. Няма сценарий в диалозите ни с Рачков, всичко зависи от това какво ще бъде неговото поведение - такова ще бъде и моето. Иначе, извън ефира сме приятели.

- В твоя албум „Носталгия“ има и няколко песни на Емил Димитров. Какво влияние е оказал той в живота ти?
- Емил Димитров е причината за това, което съм сега и да харесвам такава музика, майка ми също – тя много харесва Емил и като малко дете съм израснал с неговите песни. Вкъщи не се пускаше друга музика, освен на Емил Димитров и никога няма да забравя как съм се радвал и съм плакал на песните му, а също как се чувствах при първата ни среща с него. Той дори дойде на първия ми концерт в НДК, когато представях албума “Горчиво вино” през 1995 г. и ми подари цветя - бяхме много близки и съм му помагал, когато имаше нужда в последните години. Той ми даваше да пея всичките му песни и дори искаше да се подпише, че не иска нищо - само и само да ги пея! За него мога да кажа всичко хубаво, което е свързано със съвършенството!

- Ти имаш толкова успехи и фенове, но въпреки това си оставаш скромен и заземен. Как така не се възгордя с годините?
- За мен човек е такъв, какъвто е роден от своите родители и какъвто те и учителите му са го възпитали. Най-важно е възпитанието в първите години и то помага да не се променяш от успехите и популярността - да не се главозамаеш и да не се мислиш за по-различен от другите хора. Не знам дали това е предимство, но живея живота си така, както преди 45 години – никога не се замислям дали хората ще ме видят като хвърлям боклука, или в магазина. Според мен, това се отразява на музиката ми и на начина, по който общувам с медиите и с обикновените хора.