„Смърт на един велик и силен Цар, по целия свят ще има глад и мор, хората ще претърпят много зло, скръб и печал“-това са само част от предсказанията за 2025 г. според "Вечен календар“ от 1860 г., който се съхранява във видинския Регионален исторически музей. За книгата "Вечен календар“, за предсказанията в нея, направени  преди 165 години, които представляват интерес и до днес, разказва специално за Труд д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионалния исторически музей  (РИМ)-Видин
С инв. № ВдМЕ 3239 в отдел "Етнография“ при РИМ – Видин е заведен ценният експонат, предизвикващ голям интерес – "Вечен календар“, издаден в Букурещ през 1860 г. , с помощта на видински учители,  търговци и занаятчии, когато още в българските земи няма книгопечатане. В него кръгът на Слънцето означава броя на циклите. Те са 28. Първото число на месеца съответства на датата 14 по новия стил. Броенето в България от 1916 г. е по Григорианския календар, допълва Бизеранова
Вече три поредни години се публикуват извадки от този вечен календар и много хора се обръщат към музея с питания и подсещат, че би било добре и сега да стане достояние за по-широк кръг читатели какво е предсказано преди 165 години за новата 2025 г., споделя Бизеранова.

Най-любопитната част от книгата "Вечен календар“ е тази с предсказанията по години. Те са направени на база подреждането на планетите спрямо Слънцето и връзката им със зодиакалните знаци, уточнява Бизеранова. Всеки един цикъл от предсказания е от 28 години, кръговратът започва от март и продължава до следващия март, всеки цикъл се повтаря през 28 години, допълва етнографът. В книгата предсказанията са до края на 20-и век по години, след което започва новият повтаряем цикъл от 28 години, като се запазва структурата на гадаене и предсказание по положението на планетите и на зодиакалните знаци. За съжаление прогнозите за предстоящата 2025 година не са много добри. Това се отнася за времето, плодородието и политическата обстановка в световен мащаб.

Тъй като културните ценности в музеите имат друго предназначение и са обект на научно изследване, тук само ще задоволим любопитството на онези, които биха искали да знаят какво е записано в календара. За верността или неверността на прогнозите, музейните служители не се наемаме да даваме оценки и коментари, допълва Бизернова.

Какво вещае Вечният календар за 2025 г.?

„Владеещата планета в тази година е Марс, със Зодията на Везните, в жилището на Венера. Предсказва се, че годината ще е студена, и с бури, но и много топла, сено ще има много. Пролетните сеитби ще са добре, а най-много – житото.

Началото на зимата ще е студено, и с такъв силен вятър, който ще изкоренява цели дървета; средата ще е умерена, а краят – студен. Пролетта ще е дъждовна. Лятото – сухо и безводно, а есента с много слани и вреди по едрия добитък, много и различни болести, земетресения. Видението на Сатурн в 12-тия знак небесен, е защото тези планети са неблагополучни, много зло и нещастие за хората предсказва, злочестия и различни други допринасящи вреда лошотии. Между хората няма да има любов, нито искреност, но ще бъде обща вреда: към 12 октомври ще има слънчево затъмнение. (Да се има предвид, че със смяната на календара има разлика с 12 дни до ХХ в., с 13 дни след това.) А течението (движението) слънчево в осмия небесен знак с луната, и в Зодия Везни, означава смърт на един велик и силен Цар, и по целия свят глад и мор, и хората ще претърпят много зло, скръб и печал.“

Владееща в тази година е планетата Слънце със зодия Водолей, в жилището на Сатурн. Показват, че годината ще е студена, суха и ветровита: няма да е толкова родовита, за гроздето и другите овощия ще е доволна.

Зимата ще е със студ, мраз, ветрове и вихрушки. Пролетта ще започне студена, после – суха, топла, ветровита и после добра. Лятото ще е с велики дъждове и порои, наводнение на реките, които ще направят и много вреди, затова ще трябва да се побърза с жътвата и вършитбата. Есента през октомври ще е студена, а след това – смесена. За големите животни се предричат вреди. Беда за мореплавателите, много разбойници ще се явят по пътищата, ще има смущения, а много народ ще отстъпи от своето благочестие и православие. Метежи, войски и непокорство. Царско пътуване, смърт на голям мъж. Явление на нови царства да искат да грабнат държавите на другите. Вреди и голяма тегота на народите от страните царски, мъки и страсти на министрите и на началниците, ще има скръб и намаление на благополучието между хората.“

На практика книгата "Вечен календар" освен с предсказанията си, представлява хронологично една енциклопедия, която е особено ценна с информацията, която носи за света и България. Притежанието й е било въпрос на чест, показвало е определен социален статус и просперитет на собственика й, допълва д-р Сашка Бизеранова и уточнява, че голямата й ценност се състои в това, че в нея етнографи и историци намират информация за хората и бита им във Видинския край. На страниците на книгата се откриват имената на спомоществователите, които са предоставили средства, за да се издаде книгата и да я притежават. Те са основно от градове в Северна България, по малко от Южна. Общо във Видинско са попаднали 74 книги, но имената на хората са значително по-малко. Причината е, че някои от тях са купили по две и три книги, като срещу името е отбелязана и бройката придобити екземпляри – в повечето случаи за наследниците им.

Отличава се един спомоществовател – търговец, който е закупил 5 книги от "Вечен календар". От имената, записани като спомоществователи, етнографите са получили пълна картина на съществуващия през 1860 г. видински еснаф. В него са преобладавали куюмджиите – златари, търговци, които са търгували основно с румънския град Брашов и са наричани брашовяни. Сред спомоществователите се откриват и имената  на учители –възрожденци, и единствената жена, поръчала книгата – учителката Татияна, допълва Бизеранова. 

Гадателските книги

Най-ранните гадателски книги, изследвани от учените са от IX век. Те са много популярни до края на  ХIХ век. Изследвани са редица учени, между които Божидарка Иванова и проф. Миляна Каймакамова. Обект на пророчествата в книгите, стигнали до нас, са изхранването и благоденствието на народа, семействата, което е свързано с климата през различните сезони и от природните явления и катаклизми. Затова  пророчествата са кратки, но често са придружени с положителни или отрицателни характеристики. Структурата на гаданията е верига от еднотипни, многократно повтарящи се елементи, обяснява д-р Бизеранова. Подредбата на словата често се търси умишлено, за да внуши истинност. Краткостта на изразяване, липсата на литературни символи, метафори и алегории сочи, че има стремеж към яснота – какво и при какви условия ще се случи. Най-често в гаданията се търси връзка с климатичните и природните промени. 

От Средновековието са запазени два „Коледник“-а, от периода XII-XIV век. Според тях от особено значение е в какъв ден се пада 1 януари или Рождество Христово. Първият от сборниците се казва точно „Коледник“, а вторият – „Така казва коледарникът за Божич“ (Божич е названието на Рождество, най-употребявано в Северозападните български земи). В друг труд - „Сказание Гръмовно“, предсказанията са съобразно гръмотевици в някоя конкретна фаза на Луната. Гръмовниците се появяват през IX век и се намират в различните гадателни книги до XIX век включително.

Сведения, от които историците могат да черпят познания, се съдържат и в няколко „Лунници“– от XIII-XIV век. Хората от онези времена в „Сказание за месеца“ (месец е равнозначно на Луна, оттам е и народното „месечинка“) гадаят според обръча на Луната (дали е прав или полегат).

Често в книгата се предсказват бури, градушки, вятър, добри ветрове или „силни ветрища“. Дъждът е онзи фактор, който определя плодородието и изобилието, но ако се казва „ще се излеят“, „ще придойдат притоците“, означава бедствие. Лошо е и предсказанието „на водата намаляване“, защото означава суша, а това е равносилно на глад, на мор, на смърт дори, обяснява етнографът.

Дните от седмицата също имат значение в предсказанията от Средновековието. За зимата се предсказва, че ще е люта и тежка, ако Коледа е в понеделник, сряда и събота. „Добра“ и „хубава“ ще бъде зимата, ако Коледа е в неделя. Дълга ще е, ако е във вторник, снежна и мразовита, ако е в понеделник. Пролетта е отбелязана само в „Коледника“. Тя ще е зла, ако Коледа е в сряда, хубава, ако е в петък, бурна, ако е в четвъртък или в неделя. Лятото ще е хубаво и добро всички дни от седмицата, само ако е в неделя, ще е ветровито. Есента ще е дъждовна и ветровита, ако Коледа е във вторник, сряда, четвъртък и неделя. Ако Коледа е в събота, още през есента ще има сняг.

Дали предсказанията отпреди 165 години за 2025 г. ще се сбъднат предстои да видим.