Урсула иска, ама не й стиска

Европа е слаба и ще си получи своето от силния човек във Вашингтон

Брюксел прие „пътна карта“ без покритие за спиране на икономическия упадък на ЕС

Доналд Тръмп обяви, че идват тежки мита и за Европа, Европейската комисия мълчи

Миналата седмица Европейската комисия предприе две важни начинания, с които показа че не дреме в зимна летаргия и прави нещо, за да оправдае съществуването си. Първо в понеделник ръководената от Урсула фон дер Лайен институция обяви постепенно премахване на наложените преди време от ЕС санкции срещу Сирия.

Мотивът за тази инициатива заслужава адмирации - става дума за подкрепа на нейните нови държавници с цел да установят демократичен режим в обезкръвената от десетилетия диктатура страна. В сряда, 29 януари, ЕК разкри своя „компас за конкурентоспособност“ - нещо като „пътна карта“, с чието изпълнение да бъде спрян упадъка на икономиката на 27-те, ближещи все повече праха от подметките на набралите завидна стопанска мощ САЩ и Китай. Похвално, защото документът е очакваният отговор на ужасяващата диагноза за липсата от поне две десетилетия на растеж и за дефицит на иновации в Стария контенент, поставена преди няколко месеца в прословутите доклади на Марио Драги и Енрико Лета.

Разбира се, от двете начинания определено внимание заслужава второто, тъй като в „пътната си карта“ Брюксел обявява около двадесет изключително важни за съдбините на ЕС законодателни предложения, които трябва да бъдат обсъдени и приети от страните-членки до 2027 г. Въпросните инициативи са изградени върху три основни постамента - намаляване на европейското нормативно регламентиране, тоест на т. нар. регулации, смятани за твърде ограничителни за бизнеса; стимулиране на иновациите и на развитието на нови технологии; спиране на фрагментирането на стратегическите пазари на енергия, отбрана и финанси.

„Очевидно Европейският съюз - подчерта в коментар на „картата“ най-тиражираният френски всекидневник „Льо Монд“ - се стреми да премине от модел, основан на регулиране, към по-офанзивен модел, способен да гарантира неговия суверенитет.“ Иначе казано стратегията, представена в сряда от ЕК в нейния „компас за конкурентоспособност“, показва, че Европейският съюз е разбрал предизвикателствата към него, генерирани през последните години на невидение, непукизъм и разнопосочност в неговите действия.

Следователно Европа най-накрая успя да определи единен собствен курс на развитие и сега всичко онова, което трябва да направи, е да се раздвижи. Намеренията са добри, но изпълнението им няма да бъде лесно, тъй като очертаното опростяване на управленческите функции не е проста дерегулация, която може да бъде извършена със замах. Но преди всичко на преден план изпъква въпросът за необходимостта от бързо съгласуване на „пътната карта“ между страните-членки и най-вече за нейното финансиране.

В доклада си Марио Драги оценяваше сумите, необходими за поставяне на европейската икономика върху правилните релси на 800 милиарда евро годишно. Според именития банкер и бивш италиански премиер тези много, но жизнено необходими пари, могат да бъдат осигурени единствено чрез своевременно съвместно финансиране от страните-членки. Но видиш ли ти, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен изключи категорично тази идея просто защото нейната родна Германия и съседната u Холандия не искат да чуят за нея. И сега европейската премиерка споменава някак между другото да бъдел създаден за целта „фонд за конкурентоспособност“, който обаче щял да види бял свят едва през 2028 г., тоест в следващия бюджет на ЕС, без да се уточнява неговия размер или това как може да бъде финансиран.

А в един бързо променящ се и враждебен свят, където САЩ и Китай не пестят субсидии за икономиките си, ЕС би трябвало да постигне начаса съгласие по конкретния проект, да преоткрие вкуса към риска и желанието да постигне нещата като отбор от двадесет и седем състезатели. Въобще „компасът за конкуретноспособност“ задава посоката, но по никакъв начин не гарантира пристигането в крайния пункт, просто защото на Урсула u се иска, ама не u стиска. Да противоречи на тези, които са я пратили на отговорния пост, разбира се.

Но Европейската комисия в лицето на нейната председателка през последните дни изпуска пара и по един изключително важен проблем, който може всеки момент да се стовари върху ЕС с изключително нежелани последици. Отвъд Океана към Европа духат доста опасни за икономиката u протекционистични ветрове, но вместо да им се противопостави по някакъв начин, Брюксел се е снишил ниско, ниско с надеждата те да не го пометат и да го подминат.

Изглежда Урсула фон дер Лайен не може да разбере, че Доналд Тръмп не обича слабите и за това си прави каквото иска с тях. Ето, наложи страхотни мита на съседните и уж приятелски, ама нефелни Мексико и Канада, но по въпроса е доста по-мек с върлия противник Китай, който обаче е силен и даже го уважава. Да не говорим за Владимир Путин, когото шефката на ЕК отдавна кълне като кръвожаден непрокопсаник, а Тръмп го има за равен и го заобикаля с елегантни закани. Да, Европа е съюзник на САЩ, но е слаба и ще си получи своето от силния човек във Вашингтон с червена вратовръзка. Казано по махленски, Европа като нищо ще го отнесе вместо някой друг, който си го заслужава, но успява да мери ръст с него, с Тръмп.

Оказва се обаче, че Урсула фон дер Лайен от няколко дни има един друг горещ картоф в началническата си щайга - както писаха някои медии в Германия, Италия и Франция, САЩ изглежда въобще не са били информирани за снемането на санкциите срещу Сирия, тъй като съвсем разумно изчаквали да видят в каква посока ще поеме правителството на обявилите се за демократи бивши радикални ислямисти...