Военизираното либерално правосъдие убива

Провалът на варварската утилизация на съдебна система, гниеща от „реформите“ и „състраданието“ на либерализма

ДеКарлос Браун не е просто случаен престъпник, който дори е и психически нестабилен

На 22 август 2025 г. в Шарлот, Северна Каролина, се случи нещо ужасяващо, което разтърси не само града, но и цяла Америка. Шоковите вълни се разпространиха и дори в далечна Украйна. 

23-годишната бежанка Ирина Зарутская, която беше избягала от ужасите на войната в родината си, беше убита в Съединените щати, страна, която трябва да олицетворява живот на свобода и сигурност. Но това не е така - поне не в либералните градове. Младото украинско момиче беше убито от ръката на 34-годишния рецидивист ДеКарлос Браун, който има по-дебело досие от учебник по история. Когато става въпрос за всякакви други случаи на насилие, либералните медии, тези самотитуловали се носители на истината, обичат да вадят насилието пред скоба. Но не и сега. Защо? Защото случилото се на Ирина демаскира неудобната истина за тяхната прогресивна догма.

Сцената във видео, публикувано на 5 септември, е покъртителна: Ирина, е в униформата си за работа, седи и гледа в телефона си, докато пътува с градски транспорт. Зад нея сяда Браун, който в един момент вади нож и, без какъвто и да е повод, я пробожда смъртоносно. Тя умира на място. Полицията го арестува, разбира се, но това няма да върне младата жена към живота. Най-лошото? Убиецът няма място на улицата и сред нормалните хора. И е щяло да бъде зад решетките, ако правораздавателната система в Щатите не беше така дълбоко инфилтрирана от съдийския активизъм на либералите.

ДеКарлос Браун не е просто случаен престъпник, който дори е и психически нестабилен. Той е символ на провала на варварската утилизация на съдебна система, гниеща от „реформите“ и „състраданието“ на либерализма. Той е бил арестуван повече от 14 пъти, за кражби и въоръжени грабежи, дори за насилие, като накрая отново е на свобода. И то не просто пуснат, а освободен без да плати нито цент гаранция, благодарение на магистрат Тереза Стокс. Да, тази съдийка, която сякаш е взела за своя мисия да защитава престъпниците вместо жертвите, е пускала Браун под т. нар. „гаранция без плащане“ (release on recognizance). Как работи това? В американската съдебна система, когато някой е арестуван, съдията може да определи гаранция - сума, която обвиняемият плаща, за да бъде освободен до съдебния процес. Ако няма пари, остава в затвора. Но в случаи като този на Браун, либерално настроени съдии като Стокс решават, че престъпникът може да бъде пуснат само с писмено обещание да се яви в съда. Без пари, без надзор, без нищо. И какво се случва? Рецидивисти като Браун се връщат на улицата, готови да ударят отново. В случая - да отнемат живота на невинна млада жена, която бяга от война.

Тази практика, популяризирана от либерални съдебни активисти, е представяна като „справедливост“, защото уж бедните не трябвало да страдат от системата. Но на практика тя е пропуск в сигурността, голям колкото кратер. Според данни от местни източници, Браун е бил освободен само дни преди убийството, след арест за злоупотреба с телефонния номер 911. През юли адвокатът му дори твърди, че е психически нестабилен, но това не пречи на съдийката да го пусне. И когато става дума за психично здраве, системата отново се проваля. Вместо да осигури лечение или изолация на опасни индивиди, тя ги връща в обществото, сякаш са безобидни. Ирина плати цената за този експеримент.

Естествено, Доналд Тръмп не оставя това без последици. „Кръвта на убитата украинска жена в Шарлот е по ръцете на демократите.“ И той е прав. Цялата система на либералното военизирано правосъдие има една-единствена функция - не да правораздава, а да бъде инструмент за прокарване на идеологически дневен ред. Този на либералите, които не просто искат да унищожат нормалните порядки в обществото, но и с най-голямо удоволствие биха се разправили с всеки опонент. Вижте само преди изборите колко дела водеха срещу Тръмп.

Днес няма да чуете същите вопли и стонове в защита на жертвата, които чувахме от либералните медии всеки път, когато станеше някакво друго престъпление. Защо? Защото историята на Ирина унищожава техния разказ за това, че съдилищата са „състрадателни“. Когато либералните медии отразяват случая, почти не споменават факта, че Браун има криминално досие. Ролята на партийния активист Стокс, който по течение на житейските обстоятелства се води съдия, също се пренебрегва. Някои дори се опитват да обвинят за случилото се... расизма. Републиканците, според демократите, повече са възмутени от това, че убиецът е черен, отколкото от самото убийство. Само, че демократите сами пропускат факта, че Браун е заснет да казва „Пречуках бялото момиче.“ Има расизъм тук, но той не е срещу убиеца, очевидно. Но ако приемем либералните опорни точки, скандалът не е, че някакъв изрод е убил напълно без причина невинно момиче. Скандалът е, че републиканците са расисти. Това е най-висшата форма на цинизъм - да представиш убийството на невинна млада жена като урок по политическа коректност.

Либералите, които постоянно говорят срещу „системната несправедливост“, изглежда са загубили представа какво означава справедливост. Те защитават престъпниците като Браун, докато жертвите като Ирина са просто статистика. Този двоен стандарт е отвратителен. Вместо да изправят пред съда магистрати като Тереза Стокс, които с лекота пускат рецидивисти, те обвиняват Тръмп и неговите поддръжници за „разделяне“ на обществото. Но какво е по-разделящо от това да оставиш улиците на милостта на хора, които нямат място на тях? Политиката на Тръмп за нулева толерантност към престъпността е единственият път напред. Докато либералите се гушкат с идеята за „реформи“, които освобождават убийци, Тръмп предлага реални решения - повече полиция, по-строги присъди, по-малко бюрократични игрички.

Това, което либералите не искат да признаят, е, че техните политики създават жертви. В защита на убийците, демократите буквално са окървавили ръцете си до лактите. Ирина не е първата и, ако нищо не се промени, няма да е последната. Тръмп е единственият, който говори открито срещу всичкото това либерално извращаване на правосъдието. Той не се страхува да назове проблема - мекушавите съдии, слабите закони, липсата на воля да се защитава обществото. Неговите критици го наричат „разделящ“, но истината е, че той обединява хората около здравия разум: престъпниците принадлежат зад решетките, а не на улицата. Уверявявам ви, че Републиканската партия, която познавам добре, няма да се примири с хаоса, който демократите допуснаха. На този извратен наратив, който виктимизира жертвата и героизира убиеца, му се вижда краят Благодаря ви за вниманието по този въпрос.