"Вещиците от Буча", както сами се наричат ​​те, са почти изцяло женски доброволчески отряд за противовъздушна отбрана, който сега помага за защитата на небето на Украйна, тъй като все повече и повече мъже се изпращат на фронтовата линия, разказва BBC.

Нощните смени позволяват на жените да комбинират работата си по защита на страната с дневната си работа като учителки, лекарки или маникюристки. Мнозина казват, че това е начин да преодолеят безпомощността, която са почувствали, когато руските сили окупираха района на Буча в началото на инвазията.

Историята на Валентина

"На 51 години съм, тежа 100 кг, не мога да тичам. Мислех, че ще ме изпратят на разходка, но ме качиха горе!" спомня си Валентина. Тя е ветеринар, която се записа това лято в отряда за удари с дронове и сега е с псевдонима Валкрийе.

Тя говори за приятели, изпратени на фронта, както и други, загинали в битка, като част от това, което я е довело до новото й поприще. "Мога да я свърша тази работа. Оборудването е тежко, но жените го можем", уверява Валентина.

Тя има шанс да докаже това няколко часа по-късно, когато в целия регион е активирана въздушна тревога. Нейният отряд тръгва от базата си в гората, а репортерът на BBC следва микробуса им през тъмнината, докато се насочва към средата на полето. Екипът от четирима души изскача и започва да монтира оръжията си.

Картечниците са от друга епоха - два "Максим"-а, произведени през 1939 година, а кутиите с боеприпаси с червени звезди от съветската епоха.

Сергей, единственият мъж в екипа, трябва ръчно да налее бутилирана вода в кутията на картечницата като охлаждаща течност. Това е всичко: най-добрата екипировка на Украйна е на фронтовата линия. Но старите оръжия са безупречно поддържани и "вещиците от Буча" казват, че са свалили три дрона това лято.

"Моята роля е да ги слушам. Това е изнервяща работа. Но трябва да останем концентрирани, да се вслушваме и в най-малкия звук", обяснява Валентина.

Историята на Инна

"Страшно е", признава Инна, която също е на над 50 години и е на една от първите си мисии. "Но така е и с раждането, все пак съм го правила три пъти", усмихва се тя, като обяснява, че собствената й позивна е Чери: "Заради колата ми, не заради доматите".

Инна е учителка по математика и понякога трябва да бърза да се върне от гората, за да преподава в час.

"Държа дрехите си в колата. Също и обувки на ток. Слагам червило, преподавам урока. След това се връщам в колата, бързо се преобличам зад ъгъла и тръгвам", разказва тя. "Момчетата си тръгнаха, но ние сме тук. Какво ли не могат украинските жени? Ние можем всичко", допълва жената.

Няма официални и публични данни за общия брой на доброволческите единици или точно колко жени са включени в тях. Но тъй като Русия изпраща дронове, пълни с експлозиви почти всяка нощ, те помагат за формирането на допълнителен щит около големите градове.

От позицията на "вещиците", Юлия проследява два дрона на своя таблет. Те са над съседния район, така че няма непосредствена опасност за Буча, но картечниците ще останат на място до края на тревогата.

Не останаха мъже

Командирът на доброволците току-що се е завърнал от Покровск в района на Източен Донбас, където боевете са най-ожесточени.

"Има фойерверки, нон-стоп", така Андрий Верлати описва с усмивка ситуацията там.

Той е имал в състава си около 200 мъже, управляващи мобилни единици за противовъздушна отбрана в района на Буча и патрулиращи по време на вечерния час, много от тях негодни за пълна военна служба.

Тогава Украйна преразгледа своя закон за мобилизация, имайки предвид спешната нужда от повече войници и много от хората на полковника внезапно се оказали подходящи за фронтовата линия.

"Около 90% от моите хора се озоваха в армията, а други 10% се скриха, разпръснаха се като плъхове. Останахме почти без никого", откровен е полковник Верлати. "Само мъже без крака или с липсващ половин череп", уточнява той.

Тогава имал избор, а той бил да попълни редиците си с мъже под мобилизационната възраст или да наеме жени.

"Отначало беше като на шега: "Да вземем жени!" Нямаше голямо доверие в тях от страна на въоръжените сили. Но това наистина се промени", признава Андрий.

Връщане на контрола

"Вещиците" прекарват уикендите си в по-широко военно обучение. В деня, в който ги посещаваме, пише кореспондентът на BBC за Източна Европа Сара Рейнсфорд, това е първият им урок за щурм на сграда. Те тренират в руините на пристройка на ферма, удряйки с пушки около празните врати, преди да минат предпазливо покрай тях.

Някои успяват да изглеждат по-убедителни от други, но ангажираността и фокусът на жените е ясен, точно защото причините им да го правят са дълбоки и лични.

"Спомням си окупацията. Спомням си ужаса. Спомням си писъците на собственото си дете", казва през леки въздишки Валентина. "Спомням си мъртвите тела, когато бягахме", добавя тя пред репортера на медията.

Семейството й избяга от Буча покрай изгорели танкове, мъртви войници и цивилни. На един руски контролно-пропускателен пункт тя казва, че войник ги накарал да спуснат прозореца на колата, след което опрял пистолет в главата на сина й.

Изпълнена е с тиха ярост, но това е причината Валентина да отказва да спре да вярва в победата на Украйна и въпреки мрака, който се е разположил над голяма част от нейната страна след почти 1000 дни пълномащабна война.

"Животът се промени, всичките ни планове бяха разбити. Но аз съм тук, за да помогна да се ускори краят на тази война. Както казват нашите момичета тук, няма да свърши без нас", добавя тя.

Офис мениджърът Аня е друга "вещица" доброволец. Тя е на 52 години и намира военното обучение за това, което й дава смисъл.

"Под окупация почувствах пълната безсмисленост на моето съществуване. Нито можех да помогна на някой друг, нито да се защитя. Исках да се науча да боравя с оръжия, за да мога да бъда полезна", признава Аня.

Един от жените споделя смразяваща история.

"Когато Буча беше превзета, руските сили започнаха да обикалят къща по къща. Тогава един ден се разнесе слух, че окупаторите идват да убият децата. За решението, което взех онзи ден, никога няма да простя на руснаците", доверява тази жена.

"Няма да споделям подробности за това, което тя ми каза, за крайното решение, което е взела", пише кореспондентът и добавя: "Само че войниците така и никога не дошли и тя никога не е трябвало да действа според него. Но тази жена оттогава е преследвана от този момент и от вина".

Почувствала облекчение, когато започнала да се учи да защитава себе си, семейството си и страната си.

"Идването тук наистина ми помогна. Защото никога повече няма да седя като жертва и да се страхувам толкова много", признава една от "вещиците на Буча".