Кризата се отразила негативно на втория и третия стълб

Неблагоприятният ефект върху инвестициите на пенсионните фондове е значително преодолян към октомври, посочва министър Деница Сачева

Коронавирусът е намалил парите на хората за втора пенсия. Това се разбира от отговор на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос на депутата от БСП Георги Гьоков. Кризата, предизвикана от пандемията, се отрази негативно върху втория и третия стълб на пенсионната ни система. Спадовете на всички световни финансови пазари рефлектираха върху активите на пенсионните фондове, които са инвестирани в различни борсово търгувани инструменти, посочва Сачева.

В резултат на това стойността на един дял на пенсионните фондове е намалял, като най-ниски нива от началото на годината са регистрирани на 24 март. Стойността на един дял се изчислява ежедневно и е най-точният индикатор за постигнатия доход от инвестиране на средствата на фондовете, пояснява министърът.

След 24 март започва постепенно възстановяване на стойностите на един дял и към средата на октомври те са се повишили с между 2,58% до 9,30% за различните фондове. Спрямо началото на тази година - или периодът преди кризата, стойността на един дял на 8 от фондовете за задължително пенсионно осигуряване нараства минимално с между 0,01% до 1,22%, отчита министър Сачева. По думите ѝ това сочи, че към средата на октомври неблагоприятният ефект върху инвестициите на фондовете в резултат на кризата, е значително преодолян.

Вследствие на това нетните активи във втория стълб на пенсионната система нарастват с 9,77% към 15 октомври 2020 г., спрямо същата дата на 2019 г.

Приходите от вноски във втория стълб на пенсионната система обаче нарастват по време на кризата. Брутните постъпления в универсалните и професионалните пенсионни фондове от началото на годината до средата на октомври са в размер на 1,266 млрд. лв. и спрямо година по-рано се повишават с близо 6 на сто. Нарастването на парите в УПФ се дължи на тенденцията на ръст на средната работна заплата у нас, обяснява социалният министър.

И допълва, че икономическата криза не е довела до нарастване на броя на пенсионерите с новоотпуснати пенсии. В сравнение с 9-те месеца на 2019 г. има намаляване на броя на пенсиите, за които са издадени разпореждания за отпускане, при това при всички видове. Няма основание да се твърди, че шокът на пазара на труда е довел до нарастване на броя на хората, преминали от заетост в пенсиониране, казва Деница Сачева. По думите є намаляването на пенсионерите се дължи и на факта, че пандемията има негативно, но сравнително ограничено влияние върху броя на осигурените лица. През април броят на осигурените е намалял драстично с близо 202 хиляди души - от 2,796 млн. до 2,593 млн. в сравнение с нивото от март 2020 г. През май обаче броят им нараства, достигайки 2,632 млн. души, а към август, благодарение на мерките и сезонната заетост, се стабилизира на 2,752 млн. души. Това е с близо 44 хиляди лица по-малко от равнището преди кризата, като шокът от пандемията върху пазара на труда все още не е преодолян, заключва министър Сачева. 

Нужен е по-голям трансфер от бюджета

По-малко приходи от вноски в НОИ

Освен върху втория и третия стълб на пенсионната система, кризата се е отразила негативно и на приходите в държавното обществен осигуряване, се посочва в отговора на министър Сачева.
Средният осигурителен доход продължава да нараства, но през 2020 г. забавя прираста си на годишна база. Това съвпада с месеците, отбелязващи старта на пандемията и разширяване на разпространението на коронавируса.

В резултат намаляват и приходите от осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване. Ако за първите девет месеца на 2019 г. от тях са постъпили 5,700 млрд. лева, то за първите девет месеца на 2020 г. те са 5,636 млрд. лева или спад с 1,1%. Заради пандемията обаче нарастват разходите за пенсии, заради допълнителните мерки в подкрепа на възрастните хора - изплащането на 50 лв. към всяка пенсия.

Така кумулативният ефект от пандемията е от една страна спадът на приходите от осигурителни вноски, заради намаляване на осигурените и забавяне на нарастването на средния осигурителен доход, а от друга - увеличените разходи за пенсии заради предприетите извънредни мерки за подкрепа на пенсионерите. Очакванията са, че ще е нужен по-голям трансфер от централния бюджет за покриване на недостига на средства в ДОО, в частност бюджета на фонд “Пенсии”, посочва социалният министър.

Финансовият министър Кирил Ананиев:

1,6 млрд. лева отделени за подкрепа на домакинствата

 Вдигат заплатите на полицаите с 10%

В бюджета за следващата година са предвидени 1,6 млрд. лева за подкрепа на домакинствата. 576 млн. лева ще отидат за бизнеса, 748 млн. лева за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията, 76 млн. лева за национално съфинансиране от мерки, свързани с COVID-19, съобщи министърът на финансите Кирил Ананиев.

“В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата. Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса. Решили сме структуроопределящи неща, бюджетът е балансиран между COVID мерките и необходимостта от реформи в отделните системи”, посочи Ананиев.

Той допълни, че няма популизъм и предизборни обещания. Предвиждаме буфер в бюджета за следващата година. Бюджетите на всички министерства и ведомства ще се финансират до декември с 95% от ресурса, а 5% буфер ще се използва за форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Ако тези 5% или 640 млн. лева не се похарчат, те ще помогнат да не се надхвърли предвиденият дефицит от 3,9%. От тези 3,9% близо 2,5% са свързани с COVID мерките. Няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът”, каза министърът.
По думите на Ананиев в края на периода ще бъдем с дефицит в рамките на 28,2% от БВП, което е далече от Маастрихтския критерий от 60%. Той увери, че полицаите не са забравени, защото от новата година се планира 10% увеличаване на техните заплати.