Пари в пенсионни фондове губят покупателната си сила

Доходността на универсалните фондове за близо 20 години е от 70,45% до 128,16%

Само един е с доходност над инфлацията

Парите на осигурените в частни универсални пенсионни фондове изгарят от инфлацията и вместо да осигуряват доходност реално губят покупателна сила. Това показват изчисления на “Труд news” на база официални данни на Комисията за финансов надзор. Това е основната причина за малкия размер на вторите пенсии, които много граждани вече получават.

Частните пенсионни фондове развиват дейност в страната от малко повече от 20 години, което е добър срок да бъде направена равносметка за постигнатите резултати от дейността им. Доходността на различните универсални пенсионни фондове за период от 20 години и три месеца, откакто Комисията за финансов надзор (КФН) публикува данни за доходността от управление на парите на осигурените, варира от 70,45% до 128,16%. Същевременно натрупаната инфлация за периода от 1 юли 2004 г. до 30 септември 2024 г. е 126,3%, показват официални данни на Националния статистически институт. Оказва се, че само един от фондовете, които оперират на пазара в страната от повече от 20 години, има доходност от управление на парите за втора пенсия малко над инфлацията. Тоест например десетте лева, които са вкарани във фонда преди малко над 20 години, са нараснали толкова, че сега да бъдат купени същите стоки и услуги, както преди 20 години, и дори няколко грама повече (ако например купуваме картофи или домати).

Доходността на останалите универсални пенсионни фондове е по-малка от инфлацията. При два от фондовете доходността е малко над 70 на сто при инфлация за същия период от над 126%. Оказва се, че парите на осигурените губят покупателна сила вместо спестяванията им да нарастват през годините, така че при пенсиониране хората да бъдат финансово обезпечени.

В универсалните пенсионни фондове задължително се осигуряват работещите хора, родени след края на 1959 г., които не са се отказали от частния си фонд и не са прехвърлили парите си към държавното обществено осигуряване. В доброволните пенсионни фондове вноски за втора пенсия внасят по желание отделни граждани и работодатели за служителите си.

Ситуацията при тях е малко по-различна от тази при универсалните фондове. Доходността на два от доброволните фондове за малко повече от 20 години варира в много широки граници от 26,21% до 149,19%. Два от фондовете постигат доходност по-висока от инфлацията за периода. А доходността на останалите е по-ниска. Отново парите на повечето осигурени губят покупателна способност. Оказва се, че например с 10 лв., които са внесени във фонд преди 20 години, сега може да бъдат купени по-малко стоки и услуги, отколкото тогава.

Годишната доходност на универсалните пенсионни фондове за последните две години е средно 8,35%, показват най-новите данни на КФН. Годишната доходността на различните фондове от края на септември 2022 г. до края на септември 2024 г. е между 5,54% и 10,08%. Но този период беше добър за инвеститорите на фондовите борси на международните пазари заради поскъпването на акциите. При пенсионните спестявания е важно да се гледа и доходността за дълъг период от време, защото така се елиминират изкривявания заради временни кризи или подем на борсите.

Процентът нараства през годините

Намаляват държавната пенсия с 11% при наличие на втора

Десетки хиляди се отказват

Много хора предпочитат да взимат само една държавна пенсия и се отказват от частния си фонд.

За хората, които се пенсионират през настоящата година, но са осигурени и в частен фонд, държавната пенсия се намалява с около 11%. Причината за това е, че през част от трудовия си стаж са били осигурени и в частен фонд и част от осигуровките са влизали в него.

През годините този процент на намаление на държавната пенсия ще расте, защото по-дълъг период от трудовия си стаж излизащите в пенсия хора ще бъдат осигурявани и в частен фонд. След около седем години (през 2031 г.) намалението на държавната пенсия на осигурените и в частен фонд ще бъде над 15%, а през 2036 г. ще достигне 19%. След 2040 г. намалението на държавната пенсия ще надхвърли 20%, а след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто.

Затова всеки трябва да прецени дали, ако получава две пенсии - държавна и от частен фонд, ще взима повече от една държавна. Ако човек получава минималната пенсия за стаж и възраст, няма да взима по-малка сума, заради това, че е осигурен и в частен фонд. Но ако се окаже, че парите на осигурения стигат само за няколко години разсрочени плащания, а пожизнено ще получава държавна пенсия в намален размер, се оказва че взимането на две пенсии е по-лош вариант от получаването на една държавна.

Затова десетки хиляди хора вече се отказаха от частния си пенсионен фонд и прехвърлиха парите си съм държавното обществено осигуряване.

Увеличението на минималното възнаграждение за 20 години е с 677%

Заплатите изпреварват доходността на фондовете

Догонваме Западна Европа

Увеличението на заплатите значително изпреварва доходността на пенсионните фондове.

През 2004 г. минималната заплата е била 120 лв. При вноска в универсален пенсионен фонд от 5% това прави 6 лв. на месец за втора пенсия. При постигнатата доходност от управление на парите на осигурените за този период от 70,45% до 128,16%, тези 6 лв. сега са станали между 10,23 лв. и 13,69 лв. при различните фондове. Преди 20 години тези 6 лв. са били 5 на сто от минималната заплата. Но сегашните 10-13 лв. вече имат много по-малка тежест в портфейла на гражданите, а причината за това е изпреварващият ръст на доходите в страната.

Минималната заплата в момента е 933 лв. При вноска в универсален фонд от 5% това прави 46,65 лв., или над три-четири пъти повече от направената вноска в пенсионния фонд преди 20 години, която е инвестирана досега.

Доходността на универсалните пенсионни фондове за период от 20 години е между 70,45% до 128,16%. А минималната заплата същия период е нараснала 7,77 пъти, или с 677%. Едва ли има пенсионен фонд в света, който е постигнал такава доходност, защото за тези фондове по принцип има изисквания вложенията да са с малък риск, за да не бъдат загубени парите на осигурените.

Оказва се, че дори при универсалния пенсионен фонд, който е постигнал доходност над инфлацията за 20 години, вноските на осигурените са изостанали от сегашното ниво на заплати. Причината за това е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от Западна Европа. Доходите в България растат по-бързо от инфлацията в добрите за икономиката на страната години. И това ще продължава докато достигнем нивото на заплатите в Западна Европа. Като се има предвид увеличението на заплатите у нас и в икономически развитите страни, за това догонване ще бъдат необходими много години и няма да се случи в обозримо бъдеще.

Парите за изплащане на държавните пенсии се събират от вноски на осигурените през текущата година. Това дава възможност донякъде държавните пенсии да бъдат съобразени с текущото ниво на доходите в страната. Освен това за изплащането на пенсиите взимат пари не само от осигуровки, а и от платените данъци. При частните пенсионни фондове хората получават само толкова, колкото са направените вноски плюс постигнатата доходност от управление на парите.

Това в съчетание със значителния ръст на заплатите през годините, води до малък размер на изплащаните втори пенсии на фона на днешните заплати.

Повечето хора няма да получават пожизнено суми

Дават втора пенсия в размер на 91 лв.

Разсрочените плащания са средно 457 лв.

Само 15,5% от хората, които вече получават пари от частните пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии.

Средният размер на изплащаните втори пенсии е 91,24 лв., показват последните данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Но много малко хора имат възможност да взимат пожизнено втора пенсия.

Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на пенсионирането им. В момента минималната пенсия е 580,57 лв. Това означава, че за хората, които се пенсионират, за пожизнена втора пенсия трябва да имат достатъчно натрупани пари, за да взимат поне по 87 лв.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или накуп или разсрочено. Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко - еднократно. Размерът на ежемесечно получаваните суми при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15% от минималната пенсия.

Към края на юни хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях само 3453 души, или 15,5%, получават пожизнени пенсии. Останалите 18 758 души получават парите си от частните фондове на разсрочени плащания. От тях 12 828 души, или 57,7% от всички, които вече получават втора пенсия, ще получават парите още по-малко от година. Други 5366 ще взимат парите между една и три години, като това представляват над 24% от всички, които взимат втора пенсия, а едва 564 души ще получават парите в продължение на повече от три години.

Средният размер на разсрочените плащания е 457 лв. Данните на КФН показват, че повечето хора искат да вземат парите си от частните фондове за по-кратък срок, за да не бъдат допълнително обезценени от инфлацията.

Пожизнените пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано плащане и включваща разсрочено изплащане. Средният размер на изплащаните пожизнени пенсии без допълнителни условия е 91,24 лв. Пенсиите с гарантирано плащане, при които ако човекът почине през определен договорен срок, парите ще бъдат получавани от наследниците му, са средно в размер на 81,18 лв. При пенсиите с разсрочено плащане в началото хора получават по-големи суми, а след това пожизнено по-малки пенсии. Средният размер на тези плащания е 258 лв.

430 000 души работят за толкова пари

Минималната заплата става 1077 лв. от 1 януари

Увеличението е със 144 лв.

Минималната заплата става 1077 лв. от 1 януари 2025 г., обяви министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов.

Минималната заплата се увеличава на 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Решението за това е окончателно взето на заседание на Министерски съвет, обяви министърът на труда Ивайло Иванов. В момента минималната заплата е 933 лв.

Около 430 000 души работят на минималната работна заплата, каза министър Иванов.

Нивото на минималната заплата за следващата година е определено при спазване на Кодекса на труда, според който минималната работна заплата за следващата календарна година е 50 на сто от средната брутна работна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година.

Увеличението на минималната заплата е със 144 лв., или с 15,4%. “Нетният доход на наетите на минимална работна заплата ще нарасне и ще достигне 835,73 лв.”, каза министърът на труда Ивайло Иванов.