Децата между VI и VIII клас у нас използват по над 5 пъти на ден приложения като TikTok, Snapchat и Instagram, като това най-често им отнема между един и три часа всеки ден. Това показа проучване на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), проведено съвместно с Регионално управление на образованието - Пловдив и Българска академия за сигурност. Разговаряме с председателя на академията Владимир Брофенбренер за това как може да бъде намален процентът на тормозените в мрежата деца. Целта е до няколко години той да падне до 30-33%, смята експертът по киберсигурност, който разказва и как може да се приложи международният опит в тази област у нас.

- Господин Бронфенбренер, направихте проучване сред 1000 български ученици за безопасността в интернет - какъв процент от децата, които прекарват часове в мрежата, успяваме да защитим от кибертормоз?
- Основният резултат от проучването е, че броят на пострадалите от киберторомоз деца през 2023 г. в България е намалял със 7,1%. Действително, все още процентът на тези, които са станали жертва на такъв тормоз, е висок - 51,9%. Той касае децата, които са пострадали поне един път от кибертормоз. Ако вземем предвид резултатите, получени при съвместното ни изследване с Държавна агенцията за закрила на детето преди две години, когато за първи път проведохме анектирането, процентът на пострадалите деца в онлайн среда беше 64,5%. Процентът на пострадалите от кибертормоз деца в България е 51,9% и е по-нисък от средния за държавите-членки на ЕС, където той достига 52%. Като крайната цел, и аз много се надявам да успеем към края на 2026 г. да я постигнем, сме си поставили процентът на пострадалите деца в България да бъде 30-33%, което означава, че ще бъде най-ниският в ЕС. Това е процент, който ние от няколко години вече сме постигнали в Израел и който е най-ниският в света за деца, пострадали от кибертормоз. Разбира се, колкото и добре да изглеждат резултатите, това по никакъв начин не трябва да ни заблуждава, че ако едно от три деца е пострадало, това не е ужасна статистика. Самата анкета включва 28 въпроса, които позволяват не само да се установи какъв е процентът на пострадалите деца, но и да се установят тенденциите. Що се отнася до самите тенденции, те са много важни. Като за последнната година успяхме да постигнем по-голямото доверие у децата към преподавателите и към полицията. Това е съществено в борбата с кибертормоза, където има три основни елемента.

- Кои са те?
- Това са родителите, училището и полицията. За последните години успяхме да повишим доверието у децата и към трите.

- Какви са механизмите за това процентът на тормозените в интернет деца да пада? Как се гради по-голямото доверие?
- Един от механизмите да достигнем до децата е чрез нашите препоръки, сред които са да не общуват с непознати, да не приемат подаръци от непознати, да не се срещат с непознати. За миналата година има почти 10% спад сред броя на децата, които играят онлайн игри с непознати. Всичко това допринася за спада на кибертормоза. В Израел има Агенция по защита на детето в киберпространството, която съществува от около шест години и е подразделение на полицията. Ще си позволя да кажа, че тази структура е уникална в световен мащаб, където под една шапка работят министерство на правосъдието, на образованието, на здравеопазването, на социалните грижи, на вътрешната сигурност, както и самата полиция, като част от дейността на Агенцията е създаване на препоръки за деца и родители. От 2021 г. програма „Киберзащитници“ се осъществява в България в партньорство с Агенцията. В рамките на програма „Киберзащитници“ в училища се провежда обучение за учители и деца. Целта е тази практика да се разшири по отношение на всички 1400 училища в България, където има пети клас, с прилагане на системен подход. Такъв подход прилагаме в Израел и той е фактор, който ни позволи да намалим кибертормоза на деца от над 60% до 33%.

- Далече ли сме от разговори с отговорните институции и в България да бъде създаден и приложен такъв единен подход?
- Водим разговори в тази посока, като един от положителните примери, които мога да дам, е нашето партньорство с Държавна агенция за закрила на детето. В рамките на нашата програма ние използваме картинки препоръки и целта е да се присъединят към линка с тях всички училища в България, което означава на всеки училищен уебсайт да има иконка „Киберзащитници“ и децата, и техните родители, от една страна, да могат да се информират, а от друга страна - да се обръщат към сайта, когата възникнат въпроси. Този механизъм се прилага в Израел и постига близо 5% спад на кибертормоза. Няма универсално средство, поради което трябва да се прилага комплексният подход. За съжаление днес в България към линка са присъединени само 10 училища.

- Успели сте да обхванете доста деца в прогимназиален етап - те отчитат ли като проблем насилието в интернет? Осъзнават ли, че е могат да станат жертва на кибертормоз или вече са станали?
- Ако дете е пострадало в киберсреда, както и извън нея, това му причинява психологическа травма. В нашата анкета има два въпроса, отговорът на единия от които, показва дали децата осъзнават, че са станали жертва на кибертормоз. Има немалък процент деца, които са станали жертва, но не го осъзнават, което по никакъв начин не намалява тяхното страдание. От отговорите на другия въпрос ние разбираме дали детето е било подложено на кибертормоз дори и да не го осъзнава. Тенденцията, която се забелязва в Израел от години, е че има пряка зависимост между процента деца, които осъзнават, че са били жертва, и намаляването на процента на децата, които са пострадали. Това означава, че когато едно дете осъзнава какво е кибертормоз, по-малко вероятно е то да пострада в онлайн среда. Има и друг важен аспект. Тук се поставя въпрос за спиране на кибертормоза възможно най-бързо, тъй като всеки следващ път се явява по-травматичен. Дори детето вече да е пострадало в мрежата, целта е тази верига от последващи наранявания да бъде прекъсната възможно най-бързо.

- Кои са най-честите форми, чрез които се проявява тази верига, ако не бъде прекъсната?
- Сред най-честите проявни форми е шейминг - засрамване, която е особено често срещана в чатове, където се ползва грубо и агресивно поведение с различни прояви. Има и такъв термин като пасивен кибертормоз. Например, в общ чат между 30 деца, едно от тях не участва активно, но агресията, която наблюдава, също може да му се отрази негативно. Да не говоря за случаите, които са много по-ужасни и включват участието на възрастни, когато след първоначален контакт в киберпространството, те се опитват да го прехвърлят във физическото пространство или поне да влязат в гласов или видео контакт. Това е начинът, по който се извършват най-ужасните престъпления в онлайн среда и борбата срещу тях за нас е приоритетна, като основната ни цел е да намалим рисковете за децата, тъй като те са доверчиви, а от другата страна стоят твърде манипулативни хора. Стараем се да научим децата колкото се може повече да избягват контакти с непознати. Когато детето не познава някого във физическото пространство, не трябва да комуникира с него и в интернет.

- Обучавате съвместно с Висшето училище по телекомуникации и пощи студенти по направление кибурсигурност - има ли интерес към специалността?
- Съвместно с ВУТП реализираме програма „Комуникационни мрежи и киберразследване“. В програмата преподават български и израелски специалисти. Част от тях са водещи експерти в Израел, като в същото време имат и голям преподавателски опит в тази сфера. Програмата е създадена в съответствие със стандартите на Директората по киберсигурност към кабинета на премиера на Израел и учебният план отговаря на съответните образователни изисквания. Тези, които успешно завършат, ще имат конкурнтно предимство, тъй като, от една страна, програмата има оптимално съотношение между фундаментални знания, теория и практика, а от друга страна, студентите преминават обучение на симулатор Cyber Range, който единствено на Балканите притежава Българска академия за сигурност.

- А работите ли върху взаимовръзката между киберсигурността и изкуствения интелект?
- Все повече изкуственият интелект навлиза в нашия живот, което е логично. Колкото повече в технологичните процеси присъства изкуственият интелект, толкова повече има заплаха от гледна точка на киберсигурността. Но в същото време ние предприемаме съответните стъпки при новите предизвикателства и се стараем да бъдем поне половин стъпка пред злоумишленици. Аз не бих плашил хората с изкуствения интелект, защото ако за обществото технологичният напредък се случва от вчера за днес, то ние знаем, че развитието на една технология отнема години, и докато трае този процес, ние разработваме нашите инструменти за киберзащита.

- А студентите подготвени ли са за тези предизвикателства?
- Киберразследването е едно от направленията в киберсигурността, което се концентрира върху разследването на инциденти в киберпространството и точно върху тази база е построена съвместната ни с ВУТП програма. Тази специалност е много рядка, но от друга страна много търсена и е важен елемент в киберсигурността. Има голяма липса на специалисти в областта на киберразследването, както в правоохранителните органи, така и в частния сектор.

- Повишава ли се културата ни в областта на съхраняването на чувствителна информация, след като постоянно сме онлайн през всевъзможни устройства и приложения?
- Тук има два елемента. Първият е професионалната киберсигурност в дадена организация, а вторият, също много важен елемент, е поведението на служителите. Проучванията в световен мащаб показват, че когато има изтичане на данни от организации, в 33% от случаите това става чрез лоялни служители, поради тяхното незнание как безопасно да ползват интернет. Атакуващите вече отдавна са разбрали, че за тях е много по-лесно да пробият защитата на една организация чрез невнимателен служител, отколкото да се опитват да пробият професионалната защита. Така че и двата елемента са много важни в киберзащитата на една организация.

- Какъв е най-честият начин, по който лоялен служител може да се превърне в източник на чувствителна информация?
- Служителите много често ползват личните си устройства за работа и обратно - служебните устройства се ползват за лични цели, а също така го правят и с акаунти на имейли. Такива на пръв поглед незначителни неща, се използват за пробив на системата.

Имаме разработена програма от Директората по киберсигурност към кабинета на премиера на Израел, която е насочена в посока служителите да се научат грамотно и съответно безопасно да ползват киберпространството. Практиката показва, че организациите, чиито служители са преминали обучение по тази програма, по-рядко са засегнати от кибератаки.

Нашият гост
Владимир БроНфенбренер е водещ експерт по национална сигурност в Израел. Председател е на Българска академия за сигурност, която единствена на Балканите разполага със симулатор Cyber Range. Основател е на програма “Киберзащитници” в България, която за последните две години успява да намали със 70 000 броя на пострадалите български деца в онлайн пространството.