Изкупната цена на млякото намалява, но цената на сиренето в магазините нараства. Новият изпълнителен директор на държавното предприятие „Ел Би Булгарикум“ вдиг-на цените на сиренето и кашкавала с близо 60 на сто. С въпроси кой печели от това увеличение и беше ли необходимо то, действат ли пазарните механизми при продажбата на млечни продукти и как ситуацията може да бъде променена се обърнахме към бившия директор на „Ел Би Булгарикум“ Владимир Русев.

- Господин Русев, след като бяхте отстранен от поста директор на държавното предприятие „Ел Би Булгарикум“, новият изпълнителен директор Ивайло Лилов повиши цените на сиренето и кашкавала с близо 60 на сто с мотива, че дружеството работи на загуба. Наистина ли „Ел Би Булгарикум“ беше на загуба и до какво доведе повишението на цените?
- По време на управлението на нашия Съвет на директорите дружеството не е работило на загуба. Видно от Отчета към 30.09.2023 г., „Ел Би Булгарикум“ ЕАД генерира печалба от 3,8 млн. лв. И нещо повече, Държавна консолидационна компания ни предостави информация по Закона за достъп до обществена информация, която потвърждава, че не сме освободени заради извършени нарушения, а на основание немотивирано решение на ДКК. Твърденията на министър Богданов за недобросъвестност, за недостатъчен контрол, за водене предприятието към фалит, за загуби за милиони, се доказаха като евтина манипулация. Увеличение на цените с 60% е абсурдно и е против интересите както на потребителите, така и на дружеството. То доведе да спад на продажбите с 50%, двойно увеличение на разходите за транспорт, залежаване на стоката в препълнените складове във Видин, бракуване на трайни млечни продукти и до ескалация на напрежението сред служителите. По думите на Богданов, отправени от парламентарната трибуна на 8 март 2024 г., „Ел Би Булгарикум“ ще завърши годината с печалба от 3,4 млн. лв., което означава, че само за едно тримесечие, настоящият директор е генерирал загуба от 400 хил. лв.

- Изкупната цена на млякото е средно 90 стотинки за литър, според данни на Министерство на земеделието. Каква е себестойността при производството на килограм сирене и килограм кашкавал от „Ел Би Булгарикум“, като бъдат включени разходите за заплати, ток, транспорт...? А каква е себестойността на килограм масло?
- Един килограм сирене се произвежда средно от 7 литра мляко. При цена от 0,90 лв./л., това прави 6,30 лв. Оттук нататък обаче, за всяко предприятие изчисленията вървят по различна формула, в зависимост от конкретните технологична, кадрова, пазарна, развойна и др., специфики. При „Ел Би Булгарикум“, към получената стойност се прибавят още 15% и се получава себестойността, в случая 7,25 лв./кг. За един килограм кашкавал са необходими 10 литра сурово мляко, а себестойността с включените 15% възлиза на 10,35 лв./кг. Що се отнася до маслото, в европейските регламенти препоръчително се определя наличието на 82% мастни единици за килограм висококачествено масло. Ако суровото мляко е с 3,6% масленост, то за един килограм масло ще са необходими 23 литра мляко, по 0,90 лв. прави 20,7 лв./кг.

- Според редица данни млякото и маслото в България са с едни от най-високите цени в страните от ЕС. Кашкавалът и сиренето също са доста скъпи на фона на заплатите в страната. Според вас на какво се дължи това?
- Тези данни показват, че в страната с най-бедно население от ЕС, цените на хранителните продукти от първа необходимост са най-високи. Смятам, че това се дължи на безидейността в управление на икономиката ни. Тя обезсилва държавата и води до хаос, който създава предпоставки за пазарни своеволия. Безспорно е, че системата на пазарната икономика позволява интервенция от страна на правителството тогава, когато пазарът се е провалил. А в момента пазарът на храни в България е точно такъв - провален, подложен на манипулация, включително и чрез кухата инициатива „Достъпно за вас“, която „Труд news“ и БНТ изобличиха. Държавата трябва да се намеси легитимно чрез приемането и налагането на адекватна нормативна уредба, която да възстанови пазарния баланс и да защити потребителския интерес.

- Изкупната цена на млякото за година е намаляла с близо 16 на сто. А цената на сиренето в магазините е по-висока спрямо миналата година по това време. Как си обяснявате това? 
- Несправянето с инфлацията, нестабилността в икономически план и слабият контрол кара участниците на пазара да се презастраховат, залагайки по-големи надценки. Чисто стопански, този дисбаланс е нелогичен при положение, че около 85% от себестойността на млечните продукти се формира от разхода за суровина. В национален план това свидетелства и за нарушени пазарни механизми и несправяне с етичните предизвикателства на икономическия модел от страна на управляващите. В конкретния случай, най-ощетени са млекопроизводителите и потребителите - едните продават под себестойност, а другите купуват отвъд финансовите си възможности, затова държавата трябва да застане твърдо и да наложи дългосрочни насоки за развитие на сектора. Един от ефектите, който постигнахме, намалявайки цените миналата година, бе именно стимулиране на конкуренцията и задаване на пазарна тенденция за понижаване на цените при млечните продукти, която другите търговци последваха.

- Интересна е ситуацията и при млякото и кашкавала. Крайната им цена минимално е намаляла, но цената на едро на млекопреработвателните предприятия е нараснала, въпреки намаляването на изкупната цена на млякото. Как в една пазарна икономика става това - по-голям дял от стойността на продуктите да остава в млекопреработвателните предприятия?
- Считам, че за да се спрат спекулациите с цените и надценките на едро и дребно при хранителните продукти, крайно необходимо е да се приеме закон за търговията с храни, който да осъвремени регулацията на нелоялните търговски практики и да осигури адекватен инструментариум на контролните органи. Такъв закон в комбинация с ефективни мерки от страна на изпълнителната власт би защитил потребителите и лоялните търговци и би довел до ограничаване на въпросните аномалии. Много от управниците у нас изпитват неудобство да говорят за намеса на държавата в поддържането на пазарните принципи. Пазарната икономика като модел обаче, не само че позволява такава намеса, но и я изисква като гаранция за неприкосновеността на свободната търговия. Възможността на етичните търговци да работят в лоялна среда е атестат за силна държавност, каквато очевидно ни липсва. Нека да е ясно, че освен движението на цените, върху разпределението на дела от стойността на продуктите пряко влияние оказват и маркетинговите услуги на търговците. Тези обратни начисления до голяма степен преразпределят финансовата тежест в ущърб на преработвателите. В крайна сметка, ощетен от тази неразбория остава българският потребител.

- Комисията за защита на конкуренцията още през миналата година започна секторен анализ за наличието на картел на пазара на мляко и млечни продукти. Защо според вас още няма никакви резултати и ще могат ли да докажат наличието на непазарно определяне на цени?
- Обемът от информация, която КЗК проверява, е изключително голям и със сигурност е необходимо време и административна системност за подобен широкообхватен анализ. Картелно споразумение се доказва трудно особено, когато участниците на пазара са толкова много и разнородни по своя характер. Ясно е, че веригите са в по-силната позиция и трудно се преговаря с тях. Тук отново трябва да помогне държавата, но и не само - крайно време е българските земеделски производители да узреят за мащабно обединение. Да вземем за пример полския млекопреработвателен гигант „Млековита“. Те представляват кооператив, в който участват 15 000 млекопроизводители и 22 преработвателни завода. Работи се 24 часа в денонощието като преработват 8 милиона литра мляко на ден. Всеки се занимава с това, от което разбира и участва пропорционално в разпределението на печалбата. Можете да си представите каква сила имат в преговорите със своите партньори по целия свят, а и със своето правителство. Това е бъдещето и за българското селско стопанство - широко обединение по цялата агрохранителна верига.

- Смятате ли, че повишаването на цените на продуктите на „Ел Би Булгарикум“ е добре дошло за конкурентите на компанията?
- Добре дошло е единствено за тях и за още няколко души, които извличат ползи от това увеличение. „Ел Би Булгарикум“ беше започнало да разширява пазарния си дял, събуди интерес сред потребителите, навлезе на нови пазари и се бе превърнало в пазарен фактор. По мое време предоговорихме изкупните цени на сурово мляко от 1,55 лв. на 0,85 лв. за литър, каквито бяха и средните пазарни нива. Това ни позволи да намалим продажните цени и така да постигаме едновременно и търговските цели на дружеството, и да изпълним със съдържание социалната му мисия. С това 60% увеличение сега, „Ел Би“ катастрофира и по двете направления и изгуби изцяло своя пазарен облик.

- Знаете ли каква е ситуацията с производството на мляко от фермите - има ли достатъчно количество българско мляко за производството на сирене и кашкавал в страната или предприятията използват и вносна суровина?
- Ситуацията в млекодобива в момента е критичната. Масово се затварят ферми с елитни животни. Статистиката към началото на 2024 г. сочи, че млечните крави са вече под 150 000, което е с около 11 000 по-малко от преди една година, а броят на фермите е намалял със 151. Предприятията масово си набавят суровина от други европейски държави. Тук същественото обаче е да се подпомогне конкурентоспособността на българските производители от една страна и да не се въвежда в заблуда потребителят от друга, тоест, външната суровина може да се използва за свободните рецептури, но за продуктите по БДС и за такива със защитени наименования за произход млякото задължително трябва да е българско. Ако негативната тенденция при кравефермите се запази, много скоро българското мляко няма да достига за производството на български млечни продукти.

- Работниците от „Ел Би Булгарикум“ искат увеличение на заплатите и са готови на протести. Действително ли заплатите в предприятието са високи и няма пари за увеличение, както твърдят от Министерство на икономиката?
- Исканията на колегите от Видин далеч не са свързани единствено с увеличаване на възнагражденията им. Публикуваната в края на януари 2024 г. декларация разкрива фрапиращи проблеми, най-сериозните от които са нарушаване на трудовото законодателство, изключително влошени условия на труд, застрашаващи здравето и безопасността на служителите, липса на диалог и желание за сътрудничество от страна на директора, съмнения за прозрачността при изразходването на средствата, идващи от японската Мейджи и др. Парадоксалното е, че заплатите на партийно угодните калинки, назначени в администрацията, в някои от случаите са два пъти по-високи от тези на служителите - експерти, на които предприятието се крепи. Министър Богданов трябваше да отговаря на въпроси, свързани с кризата в дружеството от парламентарната трибуна, но вместо реални отговори, обществото получи поредната манипулация, особено за невъзможността за увеличаване на заплатите на служителите във Видин. Богданов заяви, че за да се изпълнят исканията на работниците, ще са необходими допълнителни 2,5 млн. лв. на година, което не е вярно. По данни от последния публикуван отчет, служителите във Видин са 56. Приемайки твърдението на министъра, че средната работна заплата там е 2692 лв., предложението на синдиката е за поетапно увеличение на възнагражденията - веднага с 30%, а след 6 месеца с още 20%. За 2024 г. допълнителните средства биха били в размер на 723 610 лв., а за всяка следваща по 904 512 лв. Дори и тези цифри биха били поносими като финансова тежест за компанията, а те все пак са предмет на преговори. Да твърдиш, че заради заплатите на служителите дружеството ще фалира е меко казано несериозно.

- Каква е ситуацията с изграждането на съвместна изследователска лаборатория между „Ел Би Булгарикум“ и японската компания „Мейджи“?
- Въпросът с изграждането на Съвместен научноизследователски център с Мейджи е много деликатен. Няколко месеца водихме задълбочени преговори по отношение на местоположението на Центъра, броя и квалификацията на изследователите, правната форма, достъпа до млечнокиселите бактерии, правата върху резултатите и др. По повечето въпроси съм се консултирал с представители на съответните български служби и в крайна сметка достигнахме до приемлив и за двете страни текст на споразумение. Подписахме график за дейностите, според който, до края на декември 2023 г. центърът трябваше да бъде открит и да работи. Вместо това получихме забрана от началника на кабинета на Богданов да потвърждаваме каквито и да било дати за посещение на японската делегация и всичко пропадна. Гостуването на Богданов и Лилов в Япония претърпя провал и те се върнаха с празни ръце от там. Все още не е изработен дори проект на договор и инициативата е отложена. Подобно петдесетгодишно партньорство носи на България не само финансови, но преди всичко имиджови ползи и към него трябва да се отнасяме професионално и с уважение.

Нашият гост
Владимир Русев е роден в Сливен. Завършва Бизнес колежа в родния си град. Висшето си образование със специалност “Модерна дипломация и задгранични служби” придобива във Варшава. Има и диплома за магистър по “Управление на бизнеса” от ШУ “Епископ Константин Преславски”. Сега е докторант в НВУ “Васил Левски” в направление “Национална сигурност” с тема на дисертацията “Усъвършенстване на подхода при управление на мигрантските потоци”. От 2006 г. е председател на Полско-Българска Търговска Камара във Варшава. От 2013 до 2021 г. е управлявал предприятие за преработка на пчелен мед. Бил е председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти. През 2022 г. е началник на кабинета на министъра на външните работи, а през 2023 г. беше изпълнителен директор на “Ел Би Булгарикум”. Женен с двама синове.