Как ще оцелеят българите през тази зима, какви доходи са ни нужни, за да плащаме европейски цени и как следващото управление на страната може да ни помогне да ги получим, как икономиката ни да стане работеща, има ли добри сценарии за преодоляване на енергийната криза и какво е бъдещето на Пловдив, разговаряхме с водача на листите на ИТН в Пловдив и Хасково Гроздан Караджов.

- Г-н Караджов, най-голямото притеснение на българите, а и на бизнеса, е как ще оцелеят през тази зима. Какви мерки трябва да бъдат взети от следващото правителство, за да не се сбъднат техните страхове?
- Логично е в момента всички да се вълнуват от главоломно растящите цени на стоките от първа необходимост - хляб, мляко, яйца, олио. Особено в страна, която е най-бедна в ЕС и в която голяма част от населението може да покрива само основни разходи. Странното за мен е, че в предизборната кампания почти никой не дискутира този въпрос. Или ако се засяга, разговорът се изчерпва с безкритично изброяване на мерките, които са одобрени. А дали те работят? Очевидно е, че не. Свалихме ДДС на хляба на 0%, но цената му не падна с толкова! Да, цените мръднаха за кратко надолу, само за да бият сега нови рекорди. Даваме отстъпка за бензин, петролът поевтинява, а цените у нас продължават да са високи. Не може да очакваме, че хората с български заплати ще плащат стоките от първа необходимост, горивата и енергията на европейски цени. За мен основният проблем са отсъстващите регулатори и слабите контролни органи, които трябва да санкционират енергийните картели и развилнелите се спекуланти, които злоупотребяват на пазара. Къде е КЗК? Къде е КЗП? В миналия парламент ИТН предложи да бъде сменен съставът u, но ПП не се съгласиха. Защо? Защото искаха да назначат членовете u на партиен признак и да имат пълно мнозинство в комисията. Представяте ли си - политкомисари да ни пазят от монополите! Пълен абсурд! Въпросът не беше да се засили контролът и да се подобри работата на комисията, а ПП да си имат собствена партийна бухалка. А когато контролните органи не работят, на пазара се разпореждат спекулантите. От това страдат и производителите, и потребителите.

- Кой е виновен за драстичния ръст на инфлацията, който е в по-висок в сравнение с останалите страни от ЕС?
- Няма спор, че за инфлацията принос имат основно международни фактори като COVID-19, пандемията и войната в Украйна. Но е факт, че много от антикризисните мерки, които се приеха, я помпат, а не я овладяват. Да вземем помощите за бизнеса за високите цени на тока - да, добре е да ги има, но защо трябва на всички да се дава поравно? Има фирми, чиято продукция се продава на световните борси и там цените са актуализирани, т. е. включват повишените разходи за суровини и енергия. Няма логика държавата да налива помощи там, където и без това печалбите са огромни! Има и фирми, които не произвеждат никаква добавена стойност за икономиката, но потребяват много ток - като копачите на криптовалута, например. Защо те трябва също да бъдат подпомагани? За да се реши този проблем, трябва мерките да се прилагат диференцирано и умно, а не да се раздават пари на калпак.

- Всички кандидати за парламента обещават вдигане на пенсии и заплати. Възможно ли е това и откъде ще дойдат тези пари, след като според прогнозите на финансовото министерство дефицитът ще расте през следващите години дори без нови държавни заеми?
- Всички заплати идват от икономиката. Държавата на първо място не трябва да пречи на бизнеса, а след това трябва да прилага мерки за неговата подкрепа. Особено във време на криза, каквото е в момента. ПП и БСП се карат чия е заслугата за вдигането на пенсиите, а мен непрекъснато ме срещат хора, които се оплакват, че дори не могат да разберат колко им е пенсията - заради различните добавки, индексации, компенсации. И има ощетени, а никой не желае да говори за тези проблеми. С рязкото вдигане на минималната пенсия се постъпи несправедливо спрямо хората, които цял живот са работили и съвестно са се осигурявали. В някои случаи говорим вече за няколко лева разлика. Работиш 40 години, осигуряваш се на цялата си заплата, а накрая получаваш 1-2 лева повече от този, който не е бил съвестен. Аз нямам нищо против да се грижим за бедните, но това не трябва да става за сметка на коректните работещи, които си плащат целия размер на осигурителните вноски. Има нужда от реформа и експертите трябва да кажат какво да се направи, за да има справедливост. Защото в България справедливостта липсва най-много. И за мен това е по-големият проблем. Пари ще се намерят.

- Компенсациите за бизнеса ли са начина да направим икономиката работеща?
- Разбира се, че не. Някои бизнеси свикнаха да са на държавна издръжка. В момента им е добре, но тяхната сигурност е илюзорна, защото те губят конкурентоспособност. Когато в един момент помощта спре, а това неминуемо ще стане, те ще потънат. Изключително сбъркана е политиката за подпомагане заради високите цени на тока например - на всички фирми. Защо да подпомагаме печелившите фирми? За компенсации за тока се дават над 1 млрд. лв. месечно. Което е повече, отколкото за пенсии. Това си е чисто прахосване на пари. Подходът трябва да е индивидуален, за да се помогне на тези, които наистина имат нужда от това.

- Как държавата може да се справи с газовата криза, за да не прерасне тя в енергийна?
- Водещото трябва да е българският интерес - да има сигурни доставки на природен газ по дългосрочни договори на добра цена. Това се постига само в условията на конкуренция, като доставчиците бъдат избирани прозрачно при ясни критерии - най-добре чрез търг. Диверсификация не означава един монополист да се замени с друг монополист, избран тайно със задкулисни преговори. Както направиха ПП.

- Вие сте водач на листата на ИТН в Пловдив. Какви са основните проблеми на града и какви решения ще предложите на жителите под тепетата, за да имат те причина да гласуват за вас?
- Пловдив е най-бързо развиващият се икономически град в страната. Край него непрекъснато се откриват нови предприятия, в тях работят и хора от други градове. Това означава адекватна инфраструктура. Една от големите ми битки като регионален министър бе за Околовръстния път на Пловдив. Той трябва да стане скоростен и многолентов, за да поеме увеличения трафик. Времето не ми стигна, за да решим докрай проблема, но поне подписахме договора за изпълнение на строителството на първата отсечка от 19 километра. Сигурен съм, че ако получа доверието на пловдивчани, ще доведем този проект докрай. Друг пример е входът към Пловдив от магистрала „Тракия“ - като слезете от магистралата, се озовавате на тесен междуселски път сред храсти и халета. Това ли е трябва да е входът към един европейски град? Пръснаха се милиони за строителство на двата клубни стадиона в града, но стадион „Пловдив“, който е най-големият в страната с 55 хил. седящи места, тъне в разруха и от над 20 години няма Акт 16. А се намира на чудесно място, близо до Гребната база, до тенис кортове и плувни басейни, до Спортното училище в града, дало на света много световни звезди като Стефка Костадинова. Самата Стефка е отгледана на този стадион. За мен това е престъпно нехайство. Поглеждали ли сте скоро коритото на река Марица? То се е превърнало в джунгла, защото не е чистено от десетилетия. ГЕРБ са на власт в града два поредни мандата и не намериха време и средства да почистят коритото. Като виждаме какво се случи в Карловско, Пловдив има късмет, че не се е сблъсквал с висока приливна вълна. Но както казват мъдреците - късметът помага на тези, които си помагат сами. В Тютюневия град е забъркана голяма каша с любезното съдействие на всички институции - и общината, и държавата в лицето на НИНКН, и Министерството на културата. Там магическо разсичане на гордиевия възел няма как да се случи, въпреки искреното желание на хората, които правят живи вериги пред багерите. Трябва да се подходи прагматично, да оставим емоциите настрани. От една страна - частни инвеститори са вложили там милиони левове. От друга - градът, а и цяла България, трябва да опази духа на това пространство, завещан ни от първенците на Пловдив от началото на ХХ век. Разбира се, че фасадите и облика на сградите трябва да бъдат съхранени и възстановени. Но самите сгради трябва да са безопасни, съвременни, стабилни, с модерна функционалност. Аз уважавам безкрайно традициите и съм готов да ги браня с всички сили, но да не забравяме, че живеем в XXI век.

- Бяхте вицепремиер и регионален министър в кабинета „Петков“. Каква е причината ремонтите и строителството на пътища да се замразят през последните две години?
- Те не са съвсем замразени, но определено не вървят с нужните темпове заради постоянните скандали около тези договори. Като министър се опитах да реша най-наболелите проблеми, но за съжаление, не само не срещнах разбиране, а и бях обявен за адвокат на Дявола. Вариантите за действие не са кой знае колко много и са известни. Който и да е министър, ще е изправен пред Параграф 22 за магистралите например - или да прекрати порочните инхаус договори и да почне наново всички процедури, или да убеди депутатите със закон да позволят те да се трансформират в редовни строителни договори, включително и да узаконят незаконното строителство. Просто договорите са порочно сключени, и ако искаме да имаме все пак магистрали, трябва или да ги санираме, или да ги развалим и да почнем отначало с всички произтичащи от това последици като съдебни дела, забавяне и оскъпяване на строителството... Решението за това трябва да е политическо, най-добре с участието на парламента. Но нека да бъда ясен - аз съм категорично против инхаус процедурите. Като министър не съм платил по нито един инхаус договор, нито съм провел инхаус процедура. Всички поръчки бяха открити, при стриктно спазване на закона за обществените поръчки. И още нещо - категорично съм против всички пътни фирми да бъдат наричани мафиотски, както прави ПП. Има фирми, които си вършат работата качествено, и такива - които се скатават. На едните трябва да се плати и те да продължат да работят, другите трябва да се санкционират.

- Защо решенията, които опитахте да наложите и сега се осъществяват от служебния кабинет, не успяха да се случат по време на вашето управление на регионалното министерство?
- Защото не случих на партньори. Така наречените коалиционни партньори предпочитаха да си правят ПР вместо да решават проблемите. Изключително лицемерно е хората, които седем месеца откровено саботираха работата на МРРБ, сега да се снимат на недовършени магистрали и да обещават светло бъдеще. Надявам се хората да съдят по делата, а не по „Приказките от 1001 нощ“, които дуото от ПП разказва по време на предизборната кампания.

- Успяхте да наложите увеличение на тол таксите за тези, които рушат пътищата, нещо, което дълги години никой не успя да постигне. Има ли в резултат на увеличените тол такси и обхват на тол системата фалити на превозвачи и поскъпване на стоки, както прогнозираха от транспортния сектор?
- Едно от нещата, с които се гордея като регионален министър, е именно реформата в тол системата. Въведохме принципа „Който повече ползва и замърсява, той плаща повече“, като променихме цените за леките и тежките автомобили. Така ще се обърне структурата на приходите в тол системата и вече 2/3 от събраните средства ще са от тежкотоварния трафик, а 1/3 - от леките коли. Приходите през 2023 г. ще се увеличат почти двойно - от 480 млн. лв. на 800 млн. лв. И то въпреки, че от януари 2023 г. намалихме цената на всички винетки за леките автомобили с 10%. Няма никакъв спор, че това е пътят, по който трябва да се върви. Много управляващи преди мен обаче са отлагали тези промени, защото винаги, когато стане дума за тях, започват стачки, протести и искания за оставка. Така беше и когато аз бях министър. Но ето че няколко месеца след промените няма нито фалирала, нито спряла работа фирма. И прогнозите за апокалипсис не се сбъднаха. Надявам се с увеличените приходи и качеството на пътищата да се подобри. Аз също карам по тези пътища и знам колко опасни са те. Всеки ден забавяне е риск за здравето и живота на хората.

Нашият гост
Гроздан Караджов беше вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета “Петков”. Завършил е английската езикова гимназия в София и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Заемал е длъжността програмен директор във фондация “Отворено общество”. Бил е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. Беше депутат и от 43-ото Народно събрание и председател на постоянната комисия по транспорт, ИТ и съобщения. Караджов е водач на листите за изборите на 2 октомври на ИНТ в Хасково и в Пловдив.