С „героична“ позиция се доближаваме до ястреби като Полша

Конкурентноспособни ли сме и можем ли да предложим на руснаците стоки и услуги, интересни за тях

След започването на войната в Украйна, на Русия бяха наложени многобройни санкции, включително от ЕС. От своя страна руснаците предприеха някои ответни действия. Изготвиха списък с враждебни държави, една от които е и България. За държавите от този списък бе официално обявено, че Русия ще продава газа само в рубли. 

Страните от Г-7 отказаха с аргументацията, че това е едностранно изменение на договорните условия. Подобна позиция изрази и ЕС. България засега не се отказала категорично от заплащането в рубли, а и все още няма конкретно уведомление от руския доставчик. За сметка на това на правителствено ниво беше изразено намерение да не бъде продължаван договорът между "Булгаргаз" и "Газпром експорт", който изтича в края на годината. С тази "героична" позиция се доближаваме до ястреби като Полша.

Европейските договори за доставка на газ с Русия са в евро и долари. Руската централна банка е сред санкционираните институции, замразени са нейни резерви в чуждестранни банки във валута и злато на стойност около 630 милиарда долара. От нея няма да можем да закупим рубли и това повдига въпроса откъде ще ги вземем, за да си плащаме за газа. Единият вариант е да плащаме скъпо за рублите на фирми и банки от държави, които са извън враждебния списък и поддържат нормални отношения с руската държава.

Другият вариант е въпреки санкциите да поддържаме икономически отношения с Русия и да намерим стоки и услуги, които можем да пласираме там срещу заплащане в рубли, с които после съответно да си плащаме газа. Това може би е и желаният резултат от руската страна с тази мярка, не просто да закрепят рублата и да опънат нервите на Запада, но и да вкарат рублата в собствена валутна зона със самостоятелен икономически оборот, като обезсмислят по този начин санкциите.
Оттук обаче идват два въпроса. Първият е доколко сме конкурентноспособни и можем ли да предложим на руснаците стоки и услуги, интересни за тях. Вторият е дали ЕС и американските ни приятели ще ни позволят такива солови акции. Въпросите са риторични.

Във връзка с оплакванията, че руското искане за плащане на газа в рубли нарушава договорите за доставка, факт е, че това има своите основания.

От другата страна голяма част от санкциите срещу Русия са реално незаконосъобразни действия с извънреден характер, които нарушават огромно количество действащи договори. Например споменатата по-горе мярка да се замразяват активите на руската ЦБ нарушава договорите, с които банката е депозирала активите си за съхранение. Изключването на голяма част от руските банки от SWIFT също нарушава куп договори, свързани с участието им в тази система.

При напускането си на руския пазар от страна на редица компании, те нарушават своите споразумения с доставчици, потребители, наемодатели на търговски и производствени обекти и други. Тоест всички тези мерки, които се предприемат от западните държави и Русия едни срещу други, излизат извън обичайния правен ред на всяка от тези държави и водят и до огромно количество неизпълнения по сключените вече договори.

На свой ред това до води до финансови загуби за множество фирми, включително фалити, до уволняваване на работници, покачване на цените на ред стоки и услуги и прочие радости. Казано простичко, обикновените хора в Русия и държавите, налагащи антируски санкции, плащат цената за игрите, които техните политически лидери разиграват помежду си.

Като става дума за договори за огромни суми, както и за гигантски загуби, няма как в тази връзка да се сетим за друго събитие от близките дни. След среща на НАТО в Брюксел президентът Радев обяви, че още поне 10 години няма да получим договорените самолети Ф-16. Затова предложи в това време да си вземем самолети втора ръка на лизинг. Това звучи доста закачливо. Веднага оживява картината как отиваме в Горубляне и питаме - „Да ви се се намират използвани изтребители натовски стандарт? Ама да не са катастрофирали и да не е превъртян километража“. Всъщност не е смешно, а е трагично, тъй като показва все по-голямото падение на Третата българската държава. В този контекст нормално е да зададем следните въпроси даже и да нямаме юридическо образование:

- защо цената на самолетите се предплаща 100% авансово;

- защо няма неустойки, свързани със забава и други пороци при изпълнението на сделката;

- ако получим изтребителите след 10 години, каква ще е тяхната военна стойност? Те и без това са модификация на стар самолет, а след толкова време ще трябва да отидат директно в музея или селскостопанската авиция.

- имаме ли въобще някакви права по този договор и някакъв правен механизъм за защита на интересите на българската държава? Коя е юрисдикцията, която разрешава евентуалните спорове на страните по него?

Договорът за Ф-16 е злополучен, но поуки от него очевидно не са извлечени. Готви се нов огромен грабеж на българския народ. По информация от медиите, след като укрепихме военновъздушните сили с хартиени самолети наред са сухопътните войски.

Готви се сделка за закупуване на бронирани машини. Първоначалната обмисляна цена била 1,5 милиарда лева, но тя се видяла твърде недостатъчна за нашите амбициозни цели и щяла да бъде значително увеличена. Как ще завърши тази авантюра читателите могат да се досетят, ще има няколко много доволни човека, които ще вземат солидни комисионни, а държавата ни ще вземе нови заеми, за да кърпи дупките по сиромашката си дреха.

Всичко това поражда въпроса - защо тези договори за милиарди, независимо дали са за газ или виртуални оръжия не са публични? Защо всяка клауза от тях не е плод на разгорещени обсъждания, особено клаузите, свързани с цена, срокове, неизпълнение, неустойки в наша полза и в наша вреда и други подобни? Ако определени текстове, свързани с някои характеристики на закупуваните оръжия и примерно обучението на българския персонал могат да се определят като чувствителни данни и военна тайна, то текстовете за правата, задълженията и отговорността на страните следва да бъдат общодостъпни. Всяко криене и цензура, съчетани с информация за надути цени и неизпълнени условия, оставя горчивия вкус на лъжа и измама в особено големи размери. Сходна беше ситуацията с договорите за доставката на ваксини срещу Covid-19. Европейската комисия първо ги кри известно време, после почна да ги публикува, но със сериозно количество цензурирани участъци. Като цензурата засягаше и базисни параметри, като отговорност, приложимо право и други, които няма как да бъдат търговска тайна.

Държавната администрация е конституирана от народа, платена от него и трябва да служи на него, същото важи в някаква степен и за европейските бюрократи. Затова администрацията следва да защитава интересите именно на този народ, а не на големите корпорации и чуждите държави. В конкретния случай това означава да се извадят на масата всички тези договори, да се даде достоверна информация как тече изпълнението или договарянето по тях към момента и да се предложат реални стъпки в българска полза.