След големия страх духовете на Запад се успокоиха

В първите си коментари в неделя сутринта за току що приключилата безпрецедентна атака на Иран срещу Израел политическите наблюдатели в Западна Европа до един вещаеха апокалипсис. В анализите си за електронните издания на всекидневници, радиа и телевизии редица уважавани в Берлин, Лондон, Париж или Рим анализатори направиха извода, че светът вече наистина е стигнал до прага на всеобщата война и едва ли не на следващия ден ще го прекрачи. Защото директното нападение на Техеран срещу Тел Авив със стотици дронове и ракети отваряло нова свръхопасна фаза на войната на Израел срещу Хамас, която нажежавала до червено риска да бъде взривен първо целият Близък Изток, а после и планетата. Като разходите покрай този неминуем вече световен конфликт, чийто призрак витае от доста време над главите ни, щели да плащат до припадък поколения наред в Израел, Иран, Европа, Америка и т.н. Разбира се, ако тези поколения ги има.

Но, слава Богу, в понеделник духовете се поуспокоиха и коментаторите примерно на германския всекидневник „Зюддойче Цайтунг“, на френския „Льо Фигаро“ или на италианския „Кориере дел сера“, погледнаха, ако не с прикрита насмешка на иранската атака, то поне отрезвяващо реалистично и донякъде оптимистично. Като не се поколебаха да я нарекат „постановка“, „хореография“, „операция за лъскане на имиджа“ и „военна игра“, тъй като нападението било режисирано и в общи линии - с предрешен неуспех.

Първо защото Техеран бил предупредил Вашингтон чрез тайни дипломатически канали за операцията си, определяйки ясно целите - не граждански, а военни обекти. Освен това с дългата ѝ подготовка след убийството на 1 април на негови важни военачалници в посолството в Дамаск, Иран е дал възможност на разузнаването на САЩ да научи в подробности от къде и кога ще потеглят дроновете и ракетите, за да могат да бъдат проследени и унищожени.

На второ място техеранската теокрация или режимът на слелите гражданската и религиозната власт аятоласи, желаел просто да демонстрира мускули и да лъсне имиджа си пред неговите радикални поддръжници - шиити в Иран и наоколо, след като Израел му натри носа с ликвидирането в сирийската столица на негови висши офицери. Ама без да се нанасят човешки щети на израелците, както бил обяснил в навечерието на операцията в слово пред многолюден митинг върховният лидер аятолах Али Хаменей.

Колкото до „военната игра“, за каквато някои наблюдатели в Западна Европа обявиха атаката, то чрез нея Техеран най-напред бил премерил сили с отбранителната мощ на Израел и неговите съюзници. Като после със сигурност си бил дал сметка за неуспеха, предизвикан от ефективността на израелския щит и англо-американската помощ, довели заедно до минимални щети за Тел Авив. И този резултат най-малкото бил накарал Техеран да си направи извода, че в момента няма никакъв интерес от нажежаване на напрежението, от ескалация, тъй като тя би показала още по-ясно изоставането на неговите военни технологии в сравнение с тези на противника.

От друга страна атаката дала възможност на режима на аятоласите да разбере на кого може да разчита по-нататък във войната и тук изводите също не са били кой знае колко обнадеждаващи. Просто защото иначе братската арабска страна Йордания застана твърдо зад Израел и компания, военните формирования на Хизбула пък пратиха от Ливан към окупираните от Тел Авив Голански възвишения само няколко ракети, а тези, изстреляни от хусите и пак в нищожен брой, бяха веднага поразени.

С други думи на този етап Иран няма нито полза, нито шанс за преимущество в пряк сблъсък с Израел и неслучайно още в неделя говорител на външното министерство в Техеран обяви, че след „победния среднощния обстрел“ с дронове и ракети въпросът за отмъщението заради убитите генерали е приключен. Разбира се, сега Израел има абсолютното право на въоръжен отговор, но според коментатора на в. „Ле Фигаро“ Жорж Малбрюно, реакцията му едва ли ще отиде по-далеч от физическа разправа с особено активните напоследък ирански снабдители на палестинците от Западния Бряг на река Йордан с оръжие.

С няколко думи, след краткотрайните страхове от ескалация на войната, сега може да настъпи временно мирно затишие, просто защото Джо Байдън и САЩ го желаят, а Иран няма нищо против. Или по-точно конфликтът между Израел и оградилите го и поддържани от Техеран военни формирования „Хамас“ в Ивицата Газа, „Хизбула“ в Ливан, хусите в Йемен, всевъзможните милиции в Ирак, Сирия и т.н., ще се свие в параметрите от миналата седмица. Тоест Иран ще продължи с неговата прокси-война, тоест с военните действия чрез посредници-пълномощници в лицето на изредените формирования, като Израел най-вероятно няма да прекрачи отново „червената линия“, както стори в Дамаск.

Ами, така иска да бъде поне още шест месеца, тоест до президентския вот през ноември, Джо Байдън, когото анализаторите из Западна Европа обявиха единодушно за герой на нощта на събота срещу неделя. И му приписаха основните заслуги, довели до неутрализирането на иранската атака - изключително компетентно и резултатно ръководство на разузнавателните операции с цел разкриване намеренията на противника, после бързо мобилизиране на най-доброто във Военновъздушните сили на САЩ, Великобритания и Франция, чиито изтребители посякоха „дългата ръка“ на Техеран още във въздуха.

И не на последно място Байдън бе възвеличан като „добър човек“ след отправения комплимент към Биби Нетаняху, че той бил победителят в огнената нощ. Направен сякаш, за да каже на израелския премиер: „Ние сме зад теб, ама спри се малко!“

Но докога? Поне до президентските избори, смятат наблюдателите в Западна Европа, защото „нощният герой“ според експресни социологически проучвания вече имал всички шансове да си остане в Белия дом. А бе изравнил ги бил вече с тези на водещия досега в предизборната надпревара за президентското кресло Доналд Тръмп. А успешното изпълнение на ролята на миротворец, балансиращ добре между защитниците на Израел в САЩ и привържениците зад Океана на палестинската кауза, може да налее в мелницата му водата, която ще бъде достатъчна за неговата победа.

Колкото до войната в целия Близък Изток, тлееща постоянно от 1979 г. или след идването на шиитската теокрация на власт в Иран, чиито предводител аятолах Хомейни обяви Израел за враг №1, САЩ - за №2, а под №3 сложи сунитската Саудитска Арабия, тя ще си продължава. Поне докато ги има сегашното ръководство на Иран и САЩ въобще. А край на тлеещата постоянно и възпламеняващата се от време на време война в региона няма да бъде сложен също така, докато тя е в интерес на Китай, на Русия, а напоследък дори и на Индия.