Атрактивният Огнян Цолов се превръща в един от символите на българския рок. В продължение на 38 години той е вокал на една от най-известните рок банди у нас „Фактор“, с които се разделят в началото на тази година. Те създават десетки хитове, като „Главната улица“, „Приятели“, „Високото момиче“, „Самотният“, „Съседката“... Паралелно с „Фактор“, Огнян е фронтмен и на група „Елит“, известна преди като „Стоунхендж“. С момчетата от групата дълго време живеят и работят в Щатите, където записват и новия си албум „Избрано“. В началото на своята кариера, Оги Цолов е бил вокалист за кратко и на група „Ахат“. Той е участвал и в албума на Нелко Коларов „Ден на гнева“, заедно с Иван Лечев, Орлин Радински-Линча и Ивайло Крайчовски, който е записан в студиото на Чочо Владовски. В момента, с група „Елит“, често работят съвместно със „Сигнал“ и участват в техните турнета. Въпреки дългите години в Америка, музиканта откри любовта в България, като с половинката му имат син на шест години.

- Оги, от няколко години ти се завърна в България, след като дълго време беше в Щатите. Каква е основната причина за това?
- Една от основните причини е това, че отдавна исках да имам дете и след като „поработихме“ с жена ми по въпроса, чудото се случи преди шест години. Тогава разбрах, че животът ми ще се промени изцяло. Решихме да се роди в България и за начало да го отглеждаме тук. И така, както преди 18 години направих завой на 360 градуса към Америка, сега се случи към България. В днешно време светът е отворен и всеки може да бъде там, където се чувства добре. В България съм и заради музиката, защото искаме това, което сме направили с „Елит“, да го представим и на българската публика, но разбира се, Америка не е затворена страница за мен. 

- Какво е усещането да станеш баща на една по-зряла възраст?
- Уникално е усещането! Аз дълго време го чаках и дойде сравнително късно в живота ми - това си има много предимства и недостатъци, но като цяло е невероятно усещане и емоция на любов и благодарност. Шегувам се, че синът ми сега е на шест и половина и аз се хващам, че играя ролята едновременно и на братче, приятел, татко и дядо! (Смее се.) Имаме страшна връзка и голяма любов. На тази възраст, човек по друг начин усеща това да има дете – отношението, грижата, изживяването са нещо много специално – нямам думи. Понякога наистина не можеш да изразиш с думи преживяването. Интересно е и е едно от най-невероятните неща, които могат да се случат на човек – ние ги учим, но и те учат нас! 

- Иван Лечев, също като теб, стана баща след 50-те си години...
- Да. Аз станах баща на 54 години. И моят баща е бил почти на същата възраст, когато съм се родил аз - на 54-55 години. Така че, нищо ново под слънцето. 

- С група „Фактор“ създадохте много хитове, които се пеят и днес. Защо се стигна до раздялата ви?
- С „Фактор“ приключиха нещата. Това е дълга тема, по която определено има и аз какво да кажа, но по-нататък. Каквото съм дал като глас и присъствие в тези 38-40 години с „Фактор“, говори само за себе си. Това не значи, че човек не продължава напред. С „Елит“, предишната „Стоунхендж“, с които работим от 95-та година, в момента издадохме един албум - „Избрано“. Подготвяме още два албума на български и един с английски версии.

- А как върви концертният ви живот с група „Елит“?
- Дълго време с „Елит“ бяхме в Щатите и ни нямаше в България, но от 3-4 години се завърнахме по-сериозно и пътуваме заедно със „Сигнал“ на техните летни турнета. Китаристът ни Наско Андреев си идваше всяко лято за тези турнета по летните театри и вече е време да настъпим по-яко газта. Сега, на 27-ми октомври имахме самостоятелен концерт в „София Лайв клуб“, който мина страхотно. Представихме и старите, и новите парчета, а отзивите на хората ни показаха, че вървим във вярната посока. Гости на концерта бяха Йордан Караджов и Александър Малиновски от „Сигнал“, Веско Маринов, поетът Александър Петров, Ники Кънчев и др. Нещата, които подготвяме - и старият материал, и новият, са наистина много добри и се надяваме все по-често да свирим по нашите сцени и фестивали.

- Познавахте ли се с рок легендата Кирил Маричков и какви спомени ще запазиш от него?
- Разбира се, познавахме се, не сме поддържали близки контакти, но винаги когато сме се засичали сме си говорили най-приятелски. Запомнил съм го като един готин човек, винаги усмихнат и спокоен. Кирчо си беше голяма фигура и няма да забравя, как като тийнейджър с групата сме свирили парчета на „Щурците“ и „Сигнал“. България изгуби един човек, който остави голяма диря с музика, глас и присъствие. Винаги остава празно, като си отиде такъв голям музикант, но той си живее като чуеш негова песен. Дай Боже всекиму да може да остави нещо хубаво след себе си, което влияе и повдига хората.

- А срещата с коя от големите рокзвезди в Америка те впечатли най-силно?
- С Рони Джеймс Дио! Аз го возих с цялата група до летището, в лимузина на моята компания. Тогава не издържах и му пуснах това, което с „Елит“ сме записвали в Америка. Въпреки, че беше уморен, реших, че ще бъда малко нахален и му пуснах нашите неща, а той слушаше внимателно и после каза: „Искам да ми дадеш CD от този материал!“ Наистина не очаквах такъв отговор, защото нищо не го задължаваше и не всеки ще изяви желание за това – приех го като една висока оценка. След това му занесох нашите записи в дома му в Ел Ей. Тогава те репетираха с „Heaven & Hell“ за световното си турне. За съжаление, малко след това, Рони Джеймс Дио почина и светът загуби един голям глас и човек, а за нас може би беше разминаване с нещо голямо.

- Преди да се установиш в Щатите, имаше ли много трудни моменти и какво ти се е налагало да работиш?
- Имало е тежки моменти, но хората, които отиват извън България, знаят че в чужбина се сблъскваш с много нови ситуации и няма не мога. Работил съм страшно много неща в Америка, но най-дълго се задържах в лимо бизнеса, но никога не сме спирали да свирим и да се занимаваме с музика – целият ни нов материал с „Елит“ е записван в Америка. Пътувал съм от Ел Ей до Чикаго, където при Наско сме записвали в неговото студио. Сега съм приготвил неща и за мой собствен проект – имам музика, която трябва да запиша и издам.

- През тези 18 години зад Океана, със сигурност си попадал в много интересни ситуации…
- Имах доста интересна случка, покрай един концерт на „Суит“ - група от 70-те години. Бях отишъл с минивана на един приятел. Беше готино и там се запознах с една девойка, с която след концерта излязохме прегърнати. Излизаме ние и сме в Холивуд - в центъра на схемата, като аз съм паркирал на „Санта Моника“. Хапнахме с девойката и после й викам - да те закарам до вас, а тя - ок! Там, в Холивуд, жените гледат какво караш и как си облечен. Качваме се с нея и потегляме, но по едно време гледам зад мене полицейска кола с изгасени фарове. Завиваме по „Сънсет“ и изведнъж отвсякъде ни наобиколиха полицейски коли и ние шаш и паника - седим и чакаме. Аз се чудя какво става, другите коли пред нас тръгнаха, останахме само ние и полицейските коли. Тогава тя ми вика: „Знаеш ли, това е за нас!“ Аз не вярвам, но отварям прозореца и чувам: „Излез, горе ръцете!“, а отгоре над нас се спуска хеликоптер с прожектор. То верно било за нас! И излизам аз, точно като по филмите и виждам, че хората вече са се насъбрали – накараха ме да коленича, ръцете горе и т.н. Викам - нещо стана някаква грешка, а зад мен цяла стена от светещи полицейски коли и вдигнати пушки! Аз съм като буболечка пред тях. Усещам как ми слагат белезници и си мисля: „Каква стана тя – беля!“ Бам на капака на колата, пребъркват ме - на кой е буса? На приятел! Вкараха ме в тяхната кола с белезниците, а аз пак им обяснявам, че има някаква грешка. Те отиват към буса, отварят, а вътре – стълби, кофи, мистрии... Обаждат се на приятеля ми Младен, обаче той не вдига… Звъня на друг приятел и той не вдига! Накрая Младен звънна, но пак се бави и не идва и те: „Ако не дойде до 10 минути, те караме в затвора!“ Викам си - сега само това остава. Добре, че към 3 часа се появи и им каза, че това е негов бус. Оказа се, че не бил изплатил нещо за него и са му го взели, а той го обявил за откраднат! После си го прибира, но в рапортите не са махнали, че е откраднат. Така се стигна до моето приключение с полицията. Накрая, след благополучното разрешение на ситуацията се сетих да попитам: „Девойката къде е?“ А те се смеят: „На първа среща ли бяхте, сигурно ще ви е за последна!“ Криминална афера. (Смее се.) После тя е разбрала, че е станала грешка, видяла е кой съм и в крайна сметка си останахме гаджета.

- В Америка имаше ли дълги връзки?
- Не, защото е трудно и просто така се е случило. Познавам много хора, които заминаха в Щатите като гаджета, или семейства и там приключиха. Трудно е, особено в Ел Ей, където жените гледат да хванат някой с пари и положение и е трудно да имаш дълга връзка – поне на мен не ми се е случвало. Повечето връзки на българи с американки, или американци не са трайни – има, но са много малко.

- Следиш ли скандала с Пъф Деди, в който се оказаха замесени много звезди зад Океана?
- Това си е проблем от много отдавна - не само с него, замесени са и много високи кръгове. Тези неща са част от Холивуд, който според много хора е като едно сатанинско място - много пъти е така, продаваш се за нещо – за този успех и пари, но слагаш на масата друго. Буди въпросителни и това, че много хора от известните уж се самоубиха – случиха им се някакви неща, след като се изправиха против системата. Така че, монетата има две страни - едната е много тъмна, там където има замесено голямо влияние и големи пари, винаги има и други неща. 

- А ти имал ли си досег с наркотиците и какво мислиш за райския газ и масовата му употреба у нас?
- Майтапя се, че аз може би съм единственият, който не е употребявал, или пробвал, но това е положението. Всички тези забавления в кавички, са част от разрушаването на хората и за съжаление този проблем се засилва. 

- Преди да заминеш за Америка, като вокал на група „Фактор“, ти беше истински секссимвол у нас. Причакваха ли те често девойки след концертите?
- Чак секссимвол не знам, но не мога да се оплача! В годините, в които пътувахме, които реално бяха между 85-та и 91-ва, наистина не мога да се оплача от нищо. Бяхме си като рокзвезди – посрещаха ни понякога с хляб и сол, имаше концерти, интервюта, девойки също. (Смее се.) 

- Какви промени ти се иска да видиш в страната ти?
- България сигурно вече е шест милиона и половина и това е колкото половин голям град в Щатите. Тук сме 111 000 кв. км. - една педя земя и искат да ми кажат, че не може да се оправи, ако има желание?! Може да стане само с едно щракване, но с честност и желание да просперират всички хора, обаче умишлено не се прави. Те искат всичко да се случва в мътна вода. Иска ми се не само да викаме каква хубава природа имаме, а и селата и градовете ни също да са уредени и красиви, но трябва да се работи за това. Липсва обаче желание - някой да ми каже една сфера у нас, която наистина да е ок. 

- В същото време политиците постоянно ни убеждават колко добре живеем и колко са вдигнали заплатите и пенсиите, на фона на големия скок на цените…
- Хвалят се, как уж са вдигнали пенсиите, а много от нещата тук вече са по-скъпи и от Америка! Докато преди у нас беше най-евтино. Там също се вдигнаха доста неща, но поне се изкарват много повече пари. 

- Защо казваш, че политиците у нас са със статут на рок звезди?
- Защото виж какво става навсякъде по телевизиите - само те са на показ и тях интервюират. Виждаме по-често техните физиономии, отколкото на артистите и музикантите. Като съм бил навън, никога не съм виждал такова нещо, да се коментира нон-стоп какво казал този, какво онзи - не говори, а направи! Обмислям да направя колаж с нашите будители и революционери, като Левски, Ботев, Раковски…, и да сложа до тях тези лъснати физиономии на политиците – да се види още по-ясно разликата. 

- В какво вярваш и откриваш надежда?
- Вярвам в любовта, мъдростта и истината. В Божественото, че всичко което се случва накрая ще е за добро - независимо, че ще се мине през трудни периоди, които предстоят в следващите години.