Неуспехите и гафовете на нашите политици могат да бъдат успешно избегнати, ако зад въпросния политически лидер стои компетентен екип
Поведението на Камала Харис в дебата с Доналд Тръмп бе изненада за всеки, който следи кандидат президентската кампания в САЩ. Не само противниците, но и редица симпатизанти на Демократическата партия споделят визията за досегашната кариера на Харис като не особено ярко открояваща се политическа фигура - както интелектуално, така и в плана на нейните реални постижения като сенатор и вицепрезидент. На дебата по ТВ ЕйБиСи зрителите видяха една много различна Камала Харис - способна да контролира динамиката на спора с Тръмп, да нанася удари и контраудари, да заобикаля уязвимите зони на собствената си позиция и да фокусира вниманието върху проблемните тези на своя противник. Феномени на подобно „прераждане“ в личностните потенциали и комуникационни умения в рамките на 2-3 седмици не се случват „естествено“, не възникват „от самосебе си“. Зад променения образ на кандидатката Харис стои огромна и системна работа на екипа на нейната президентска кампания, ръководен от Дейвид Плуф (David Plouffe), мениджър на кампанията на Барак Обама през 2008 г.
През целия период на новата българска демокрация след 1990 г. усилията на мнозина наблюдатели и коментатори на политическата сцена са били неотклонно насочени към убеждаването на поколения български политици, че политиката е професия. И като всяка професия изисква системни знания, опит и колективна партньорска работа за осъществяване на целите, които един политик, партия или публична институция си поставят. Засега тези усилия по-скоро се провалят - българският политик по правило знае всичко („Акъл не ща, пари ми дай...), няма нужда от експертиза, нито подготвя системно и екипно своето поведение в политическия процес. Този общ извод се отнася и до самото начало на един политически цикъл, който започва с успешното публично представяне - и явяване на избори.
Ако си припомним някои от най-последните недоразумения в публичното поведение на българските политици ще установим, че неуспехите и гафовете могат да бъдат успешно избегнати, ако зад въпросния политически лидер стои компетентен екип, който режисира като стил, експертиза и стратегическа целесъобразност неговите изяви.
През миналата година имаше избори за местна власт, на които наблюдавахме доста нови фигури в политическото състезание. Един от основните кандидати, който спечели изборите за кмет, бе успешен бизнесмен, който нямаше понятие за публично поведение в кампанията си и не получи подкрепа за да го изгради. Неговата партия му бе осигурила „водещи пи-ар-и“, които трябваше да го водят в лабиринта на предизборната борба. Друг партиен лидер често прави знакови гафове, показващи ниското равнище на собствената му обща култура и никак не се опечалява от това. Той би могъл да консултира своите позиции - както словесни, така и институционални - с екип от експерти, но очевидно смята, че вече е научил всичко необходимо - един вид, нека се консултират простите, ние сме елит. В българската политика все по-често навлизат фигури на странни същества, убедени че досегашното им битие на чалга мениджъри, дребни и средни милиционери, успешни дейци на някакъв тип сенчест бизнес им е донесло достатъчно знания и опит, за да се опитат да управляват и държавата. (Мой колега веднъж бе промълвил - „Който в България не може да се оправи с жена си, тръгва да оправя държавата...“).
В тази посока има и редица „положителни примери“. В българската политика има фигури със силна природна харизма и потенциал за лидерство, които успешно практикуват уменията си да се харесват, но пропускат факта, че да бъдеш добър политически комуникатор не означава да бъдеш „специалист по всичко“ в тази най-трудна и отговорна дейност - управлението на държавата. Професионализацията на българската политика куца на всички последователни етапи на своето осъществяване - от входа на предизборната кампания, която те вкарва в политиката, до изхода на политическото поражение, което трябва да се отиграе с достойнство и минимизиране ефектите на понесените удари в неблагополучна политическа ситуация.
Нуждата от професионализъм и експертиза на всеки от тези етапи може - трябва да се интерпретира поотделно и конкретно, защото - да повторим - всяка професия има своята специфика, съвкупност от знание, опит и личностни качества, за да бъде упражнявана успешно. Нека обърнем внимание на „входа“ на политическия занаят.
Българският политик смята, че в публичните си ангажименти в една предизборна кампания той се нуждае само от „добър пи-ар“ за да постигне своя успешен избор. Пи-ар-ът е нужен, но той е само един елемент от постройката на една политическа кампания. Политикът е човек като всички нас, но за да постигне успех той се нуждае от изграждането на специфичен публичен образ, който да бъде „продаден“ на избирателите.
Тоест, започваме с две неща - изграждане на публичен образ и търговска стратегия за „продаване“ на този образ на многоликата общност от избиратели. Пи-ар-ът не може да ви изгради публичен образ. Той може да ви консултира дали един или друг елемент на публичния ви образ е добре „продаваем“. Той трябва също да „пренесе“ вашия публичен образ в комуникация с избирателите чрез подбор на най-подходящите публични - медийни и други канали за общуване с гражданската общност. Толкова! Пи-ар-ът носи огромна, но частична отговорност в кампанията. Не е негово задължение да изгражда другите, не по-малко отговорни стъпки за успех в една кампания.
Изграждането на публичния образ е роля на професионалния организатор - мениджъра на кампанията. Когато отидете на театър искате режисьорът да е изградил убедителен образ на Хамлет, на вуйчо Ваньо, на Македонски от Хъшове. Когато отидете да гласувате искате електоралните режисьори - мениджъри на политическите актьори - да са ги изградили като успешни роли, разбираеми образи, по които да се ориентирате кой и как ще управлява държавата. Пи-ар-ът не може да ви помогне - неговата роля е като ролята на пи-ар-а в театъра. Режисьор ви трябва.
В България не получавате режисьор. Получавате добър или лош пи-ар, който се опитва да продава на публиката някакъв готов образ на политически кандидат, който се е самосъшил от разноцветни кръпки. Резултатът най-често представлява тромава комбинация от политически актьор, който играе себе си и хаотични трикове за „разкрасяване“, които въпросния политик интуитивно и произволно прибавя към автентичния си образ. Когато кандидатът за политик има природен талант - „харизма“, той по-успешно се самоизгражда като публичен образ, привличащ симпатия и подкрепа. Ако няма талант - срича по телевизията и говори баналности. Ти ако щеш му осигури денонощен медиен достъп - по-лошо става, не по-хубаво...
Освен режисьор, мениджърът на кампанията трябва да бъде и добър социолог - да познава добре „залата“, публиката на политическия театър. И да ползва услугите на истинските социолози за да изгради фокусирана кампания на нивото на всяка локална общност, към която кандидатът се обръща. Кандидатът (за парламент, за президент, за кмет) посещава различни градове, общности, проблемни групи. Той трябва да има един подход когато говори на нацията като цяло (по медиите) и други подходи към конкретните общности, с които се среща. Неговият екип трябва да проучи проблемите на всяко място, историята на появяването им и разрешаването им в миналото, предпочитаните от общността методи за разрешаването им. Кандидатът с добра кампания стреля „в десятката“, където и да отиде - защото е информиран и компетентен.
Самодеецът, който предварително знае всичко, ходи нагоре надолу и дрънка едни и същи общи приказки на общности от принципно различни и фокусирани върху собствените си проблеми хора. Мениджърът трябва да опознае в конкретика тези общности, които са потенциална мишена за успешна изборна кампания. Всеки успешен кандидат се обръща към всички граждани. Но носи ясна представа кои части от тях е най-вероятно да го подкрепят предвид политическата му идентичност.
Този текст не е учебник по управление на предизборни кампании. Неговата цел е да открехне вратата към разбиране на факта, че политиката е професия - от ден първи до ден последен. И в тази професия има разделение на труда, много експертиза, много организация - като във всяка професия. Професионализирането на българската политика е един от пътищата за излизане от порочния кръг, в който се върти понастоящем българската държава. Не единствения път. Но един от важните пътища. Който все някога трябва да бъде системно прокаран - без да се пести от асфалта и чакъла в основата. Защото когато крадем от публичното благосъстояние, крадем от себе си.
*От Фейсбук, със съкращения
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш