На 27 април за последно феновете на ЦСКА имаха истински повод за радост. Никой не очакваше, че победата над „Левски“ с 3:0 ще е последното хубаво нещо за „червените“ до първия учебен ден. Смяна на собствеността, отпадане от Европа, нов треньор, нови стари директори и много обещания бяха неизменна част от ежедневието в Борисовата градина. Вместо бомбастичен старт ЦСКА „отиде на училище“ на предпоследно място в класирането и с угрозата, че дори е възможно да остане зад „Септември“...
Време за уроци! Такъв плакат издигнаха феновете на ЦСКА, които най-накрая можеха да подкрепят отбора от трибуните. Над 2000 души изпълниха местата на стадиона в „Надежда“, пееха, палеха факли, подкрепяха. И ЦСКА победи с 3:0. Като на 27 април. Феновете спечелиха своя мач на трибуните, след като имат вина за наказанието да ги няма в продължение на два месеца.
Време е за уроци на всички в ЦСКА!

Управлението

Изпълнителните директори Стоян Орманджиев и Филип Филипов получиха безкрайна и невиждана досега власт да ръководят процесите в ЦСКА. Изборът на Томислав Стипич за треньор очевидно беше грешка. Но още по-голяма бе толкова закъснялата селекция, която до голяма степен доведе и до уволнението на хърватина. ЦСКА играеше безобразно, редеше загуба след загуба, а дори единствената победа над „Хебър“ с 3:1 във втория кръг не може да бъде определена като блестяща. Феновете буквално поискаха главите на директорите и треньора. Отиде си само Стипич, а Орманджиев и Филипов се задействаха. Дали властта им е толкова голяма, колкото в началото на сезона, не е сигурно. Важното е да са си научили урока, който почти им „изяде главата“.

Новият треньор

Александър Томаш е светъл лъч сред младите треньори в България. Вече 10 години бившият „червен“ защитник измина много трънлив път. От битките с „Банско“, изпадането с „Верея“, трудностите в работата с Христо Крушарски в „Локомотив“ (Пд). Трудно, но уверено Томаш стигна до „Спартак“ (Вн) и победата с 3:0 над ЦСКА в третия кръг. След като беше един от вариантите за „червен“ треньор през лятото, но остана зад борда, бившият национал показа на всички в Борисовата градина, че заслужава шанса на живота си. Томаш е идеалният профил, както обичат да казват новите в ЦСКА. Закърмен е с „червената“ идея, натрупа опит в много клубове, знае, че в този клуб се ценят само титлите. Томаш говори уверено пред медиите и това се харесва на армейската общност. Когато беше назначен, демонстрира истинска смелост. Спокойно Томаш можеше да остави на Владимир Манчев да води разбития най-вече психологически отбор срещу „Ботев“ (Пд). На две тренировки обаче пое риска, прие загубата с 0:1 и продължи напред. Безспорно ситуацията помогна на Томаш. Първо дойде паузата, с нея и много нови футболисти, а за капак ЦСКА спечели битката вечното дерби да не е сега на „Герена“.
Томаш винаги е бил сред интелигентните футболисти в ЦСКА и няма как да не знае, че също е „на изпит“. Никога в кариерата си треньорът не е водил играчи с толкова големи заплати, знаещи, че са в най-успелия клуб на България. Няма как Томаш да не се сблъска и с проблема, наречен „конкуренция“. Място за всички няма. И българи, и чужденци ще трябва да са резерви – за по-кратко или по-дълго. Мрънкането е основно качество на футболистите и Томаш го знае прекрасно. Хора с доскорошен статут като титуляри Тобиас Хайнц, Улаус Скаршем и Сейни Санянг са фаворити за резервната скамейка, но имат присъствие и мнение в съблекалнята. Най-трудният казус пред Томаш е вратарският. Дюлгеров изигра три добри мача, докато Густаво Бусато беше наказан. И въпреки че започна да седи на пейката, дошлият от „Черно море“ страж беше повикан в националния отбор. Бусато обаче е най-стабилният и постоянен футболист на ЦСКА в продължение на поне 2 години. Публиката скандираше само неговото име след успеха над „Локо“ (Сф). Място за двама добри вратари едновременно няма, а нито един няма да иска да е резерва.
Ясно е, че за 2-3 седмици няма как ЦСКА да е станал добре смазана машина. За такава ще може да се говори чак след Нова година. Дотогава е нужно стабилизиране на играта, спешно трупане на точков актив и победи в дербита – срещу „Черно море“, „Левски“ и „Лудогорец“ при превъртането на първия етап.

Българи или чужденци

В първия кръг срещу „Лудогорец“ бившият вече треньор Томислав Стипич напуска куп млади българи като Петко Панайотов, Георги Чорбаджийски, Марк-Емилио Папазов и Юлиан Илиев. След отличното първо полувреме и въпреки последвалата загуба с 0:1 феновете призоваха: „Не пипайте треньора! Играйте с българи!“
Сега всички пляскат с ръце за победата с 3:0. Но фактът е, че тя дойде с титулярен състав само от чужденци. Като резерва цяло второ полувреме изкара новият българин Илиан Илиев-младши, а за десет минути влезе Станислав Шопов. Доскорошни капитани като Иван Турицов и Християн Петров си останаха на пейката. Панайотов и Папазов въобще не бяха в групата...
Кое е правилното? Неписаното правило е, че когато отборът печели, треньорът е прав със състава. Болезнената истина е за българите. Играчи със статут на национали като вратаря Иван Дюлгеров, Турицов и Петров не направиха поредни победи с ЦСКА. Шефове и треньори се принудиха да търсят зад граница техни заместници. Глобализацията е отдавна във футбола и никой в Англия, Испания, Германия или Италия не задава въпрос колко са местни и колко са вносни. От години „Лудогорец“ играе почти само с чужденци, а национали като Тодор Неделев и Спас Делев въобще не бяха картотекирани за Лига Европа. Въпреки финансовите си проблеми „Левски“ е на първо място най-вече заради чуждестранните си футболисти. Времето за урок е за българите – от най-опитните до най-младите. И да намерят начин да станат конкурентни на тези, които идват от чужбина.