Либералният официоз „Ню Йорк Таймс“ най-после разбра, че преекспонирането на расовите въпроси пречи на решаването им

В такива кризисни моменти трябва да заработят някакви механизми на самозащита

Коментарите ми от Америка поне от година и половина насам преливаха от песимизъм. Но американската саморазрушителна лудост е уморителна и за практикуващите я. Сякаш иде време за някои плахи кълнове на надеждата, въпреки омикрона и инфлацията.

По отношение на пандемията, американската служба за лекарства и храни одобри миналата седмица ново средство на „Мърк“ срещу Ковид.

Предстои да даде зелена светлина и на друг антивирусен препарат, на „Пфайзър“, работещ на принципа на лекарствата, инхибиращи ХИВ от 90-те години, които революционизираха съдбата на страдащите от тази смъртоносна дотогава вирусна инфекция. Лекарството ще се взима пет дни след положителен ПСР тест и обещава 85% намаляване на тежките случаи и смъртността от Ковид. И двата препарата се планира да се появят в аптеките през януари. Заедно с ваксините се очаква революционен прелом в борбата с пандемията.

Предпочитаният от мене кандидат за кмет на Ню Йорк Къртис Слива не успя да надвие мощта на демократическата партийна машина, но посланието му за връщане към законност и ред за обикновения човек не пропадна. След бурните месеци на протести, „фойерверковото въстание“ на черните момчета от жилищата за бедни срещу „богатите“ им бели съседи, след експлозията на битовата престъпност, на наркотиците и гърмящите среднощни купони под прозорците на работещите нюйорчани редът в нашия квартал сякаш се възстановява, дори чистотата взе да се подобрява.

Важен знак за нормализация бе, че либералният официоз „Ню Йорк Таймс“ бе осенен миналата седмица от „гениалната“ идея, че преекспонирането на расовите проблеми в медиите и в политическото говорене всъщност пречи на решаването им. Изключително важно признание. Читателите отдавна знаят мнението ми, че прекаленото говорене не само за расови, но и за етнически, религиозни, културни, полови, „джендърни“ и други подобни въпроси на „лайфстайл“ (отнасяща се до стила на живот) политиката са в крайна сметка само хитроумни средства на олигархията да разделят експлоатираните маси по политически несъществени признаци и така да увековечават господството на елитите.

Тези лайфстайл проблеми, макар много от тях да са безспорно реални, така преекспонирани, се превръщат в средство за масово баламосване на масите и отвличането на вниманието им от класовите проблеми - бедността и неравенството. Вместо 99-те процента експлоатирани да се обединят срещу олигархията, те се хващат за гушите помежду си.

„Ню Йорк Таймс“ стигна до прозрението си във връзка с нашумял криминален процес срещу трима бели за убийство на черен младеж в щата Джорджия. Прокурорката умишлено се въздържала да търси „цветни“ мотиви и нарисувала напълно „безцветна“ картина - група дегенерати, убили невинно момче. Съдебните заседатели, почти всичките бели, без колебание признали извършителите за виновни. Класовата им солидарност на бели хора не се задействала, само общочовешкото морално чувство си казало думата.

Това е толкова очевидно - расовите квалификации и стереотипи водят до втвърдяване и класова солидарност у другата страна, непостижима по друг начин. Миналото лято в разгара на „фойерверковото въстание“ ми се случи за пръв път в живота си да гледам с гореща симпатия на непознати, с нищо незабележителни млади бели двойки в кафенета на тротоара, защото са бели.

На улицата, под прозорците ни, че и под подметките ни на тротоара, черните хлапета от социалните жилища, издържани с нашите данъци, хвърляха пиратки и къде по-силни бомби, купени с парите от помощите им за ковид.

А медиите в това време ни заливаха с абсурдите на нацистката „критическа расова теория“, втълпяваха ни „първородния грях“ на белия човек, показваха ни каещи се бели да мият краката на случайни черни минувачи и ни учеха, че класическата музика трябвало да отмре, защото демонстрирала превъзходството на белите.

Обявиха цялата американска работническа класа, независимо от реалния u цвят на кожата, както и цели региони от страната за непоправими бели расисти. Това в момент, в който всички работници, цялата средна класа, страдат от рязко влошаване на стандарта си на живот по причина на глобалния капитализъм.

Обективните научни изследвания показват, че расовите предразсъдъци и расовата врaждeбност (animus) в САЩ днес са много по-високи, отколкото преди двайсет години. Това е най-вече резултат от преекспонирането на расовите проблеми с цел отвличане на вниманието от класовите. Предполагам, същото се отнася и до половите и „джендърни“ предразсъдъци и омрази, както и до всички други „лайфстайл“ разделители на хората.

Така е и в България, и то се използва от безскрупулни политици за техни егоистични цели. Корнелия Нинова размаха „червената линия“ на „джендъра“, само за да уязви съперника си Крум Зарков, набеден за привърженик на Истанбулската конвенция, макар че никой не знае що е то „джендър“ и с какво реално ни заплашва. А Костадин Костадинов ловко яхна антиваксърския вагон за НС, макар сам, казват, да не бил антиваксър.

Изводът за мене е недвусмислен: не са нужни гръмки проповеди, скъпи и тъпи бюрократични кампании, „десетилетия на включването“, рушене на паметници, доносничество, „канцелиране“ на писатели и книги, скандализиращи бюргерите неприлични гей паради, ажиотажи около училищни тоалетни и хунвейбински ексцеси на медии, политици и общественици.

За реалните проблеми на расата, пола и т. н., е нужна само обикновена порядъчност, справедливост, цивилизованост и нормална чувствителност към чуждото страдание, каквато всички нормални хора, които познавам, притежават - или която може да бъде възпитана у тях, в случай, че дотогава не са имали такива ситуации в опита си.

„Най-добрите и трайни изменения, казва Пушкин, са тези, които произхождат от подобрението на нравите, без всякакви насилствени потресения“. Но ето сега из Фейсбук се носи сентенцията, че „българска депресия било когато загубиш способност да се радваш на нещастието на другите“. Напоследък бях поразен от масовите „молебени“ във Фейсбук за смъртта на добре известен човек, заболял от Ковид, след като бил ваксиниран. Говореха че бил умрял, че снимките му с вестник в ръка били фейк, после пък - че нямало да се върне на работа, защото бил уволнен.

Става дума за познати, умни хора, които пишат задълбочено и справедливо по други въпроси. Същата изкуствено създадена морална дебилност, каквато наблюдавахме и в САЩ и от която се съкрушавам толкова време вече.

Не само медийната и политическа промивка, но и бедността, несигурността, уязвеното достойнство на тези иначе добри хора, си казва думата. И липсата на справедливост в обществото. Но в такива кризисни моменти у народите, както и у хората, трябва да заработят някакви механизми на самозащита.

Едно от първите решения в тази посока трябва, преносно казано, да бъде: на фронтоните на всички държавни сгради да се изсече - и на всички телевизионни екрани, интернет и вестникарски страници в страната по всяко време да пише най-отгоре с едри червени букви: „Политиката на идентичността ни се натрапва, за да отвлича вниманието ни от човешкия морал и класовата политика“.