Днес българите - най-непретенциозните и най-онеправдани жители на ЕС - някак са доволни от живота си

И така се оказва, че 60 процента от българите са шегаджии, понеже твърдели, че са доволни от живота си

Не е изключено нашите хора да приемат най-примитивното оцеляване като форма на щастието

Ал Пачино беше казал пред биографа си Лорънс Гробъл, че иска следния епитаф на гроба си: „Тъкмо бе започнал да разрешава някои от проблемите си. След 10-15 години щеше да е щастлив. Такъв голям напредък бе постигнал”.

Някой по-малко търпелив читател ще попита, какво общо имаме ние, за Бога, с великия актьор? Почти нищо, разбира се, като изключим факта, че и ние като него все чакаме да се почувстваме щастливи. И колкото и да сме недоволни от всичко, все пак и това очакване е нещо.

Да чакаш нещо понякога те прави по-щастлив, отколкото ако го притежаваш. А, отгоре на всичко, и на нас ни остават не повече от петнайсетина години, за да се стопим до критичния минимум, както твърди ЦРУ. А там, извън всичко друго, разбират и от щастие и нещастие.

Някой се беше пошегувал с девиза им - „Истината ще те направи свободен“ – като беше допълнил: „Но първо ще те направи нещастен“. Тези думи идеално ни прилягат, сякаш направо са измислени за нас.

Политиците ни обаче, които са от калибъра на недозрелите дренки, изобщо не се вълнуват от нечие щастие или нещастие – те са предоволни, щом притежават свободата неограничено да хитруват.

Тия дни имаше една вяла разправия около Споразумението с Украйна, понеже и в този случай властниците ни изхитруваха, отново проявиха шизофренната си природа - уж гледат да ограничат правата на служебното правителство, обаче в случая го натовариха да се оправя както може с един документ, който крие съдбоносни последици за страната ни. Въпреки това, Киселова прехвърли отговорността на служебния кабинет и така се измъкна още от първата ситуация, която не може да се замаже с наукоподобно каканижене.

Бойко пък, както винаги, беше най-ларж - нямало нужда да подписваме Споразумението, понеже Тръмп бил казал, че войната в Украйна ще свърши скоро – сякаш всяка негова фраза има силата и проникновението на библейско откровение. Нашите хора обаче трябва да са сигурни, че не могат да очакват никаква милост от Търмп, ако не си платят - така е в бизнеса.

Панталоните им са протрити на коленете от непрекъснатото лазене във всички посоки – Тръмп със сигурност е забелязал това и единствената реплика, която ще използва е „Ще си платите!“.  Нашите умници са наясно с това - веднъж вече му платихме над 2 милиарда за нещо, което още не  сме видели. Сега ще е същото, че и отгоре. 

Ако Тръмп реши, че някаква далавера в украинската операция още не е издъхнала до край, той ще продължи да разтоварва оръжия, само американско производство, разбира се – но ще забрани те да се използват, нека да ръждясват по складовете, за всеки случай.

Къде ги виждате нашите в тази „доктрина“? Ако изобщо някой ги вижда, те са интересни само с кръпките от лазенето. Тъй че, да събират парички за следващата вноска към Тръмп - и няма смисъл да го питат за предплатените преди доста години 8 самолета Ф-16, блок 70 – Тръмп ще ги отпрати при Джо, той да им каже, ако все още разумът окончателно не го е напуснал.

Ясно е, че за всяко нещо, с което се захванем, епитафът на Пачино е подходящ, само броят на годините трябва да се редактира – ето, в случая с Ф-16 трябва да се посочат пет години и половина, и то с многоточие, защото нашите български работи никога не свършват веднъж завинаги. И затова и езикът ни прелива от многоточия, рядко слагаме точка след нещо изговорено, в многоточието е спасението на тукашните дребни политикани-хитреци.    

Застояхме се около думите „щастие“/“нещастие“ – колкото да се подсетим, че непрекъснато имаме нещастието да ни баламосват с трохите от някакво измислено щастие.

А социолозите са системни шегаджии и това е най-строго пазената им тайна. Няма как иначе да оцелеят сред превратностите на тукашния политически бъркоч. Шегаджийството им помага и в случаите, когато мерят, примерно, колко е доволен и щастлив българинът. И тъй като това не е нищо повече от една фантазия, те всъщност претеглят чувството му за хумор. И така се оказва, че 60 процента от българите са шегаджии, понеже твръдели, че са доволни от живота си. Ако имахме намерение да са заяждаме на дребно, бихме помолили да ни покажат поне 60 щастливци от Българския Северозапад. 
Но по-добре да се запитаме, има ли представа днешният българин какво е щастието, когато държавата почти се е разпаднала, политическата система очевидно е съкрушена, накъдето и да погледнеш се натъкваш на бъркотия до още по-голяма бъркотия, за нищо не стигат парите - и, в същото време, нашите хора били по-щастливи в сравнение с минали години. Накратко, поздравяваме ги с любезното „Здравейте, будали, здравейте, щастливци!“

Телевизиите също са шегаджии, една от тях/Би Ти Ви поднесе репортаж по въпросната тема, направен, естествено, край НДК. Там е пъпът на България и няма начин около него да не открием няколко щастливци - и  ето ви една майка с бебе в количка и друга една дама, тя пък бременна. По този начин зрителите също бяха ощастливени, защото и те получиха своя поздрав: „Здравейте, будали!“

Ако бяхме в по-раншни години, щяхме да заподозрем, че социолозите, а покрай тях и телевизиите искат да се  харесат на някого. Ами днес - когато няма на кого да се харесат, понеже всички власти са в насипно състояние –защо се напъват изкуствено да „ощастливяват“ невинните ни клетници?  На тях това изобщо няма да им хареса – те по-скоро ще решат, че им се подиграват.

Българинът отдавна няма критерий за щастие – и той се оказа непотребен. Повечето неща се  случват без негово участие - факт е, че вече само шегобийци гласуват - нищо не зависи от него. Това ли го прави щастлив?

Може би самото разбиране за щастие се е променило, но това също трябва да се изследва – по възможност по-далеч от „пъпа“. Не е изключено нашите хора да приемат най-примитивното оцеляване като форма на щастието. И това е възможно -  който оцелее в някакво подобие на нормалност, той да е щастлив.

Както и да усукваме нещата, темата все си остава опасна. И врачките дори не говорят за „щастие“, при все, че се препитават с лъжи, но чак такава не си позволяват. Интересно, как биха отговорили обикновените българи на въпроса „Щастливи ли са българските политици и защо? На какво/кого се дължи щастието им?“

Народът отдавна не мечтае истински, но от време на време вероятно го одрасква мисълта за някакво възмездие, с което и той, от своя страна, да се пошегува с политиците си. Питайте го, как си го представя това, докато не е станало късно. 

Защото ще дойде време, когато и този разговор ще бъде невъзможен. Щом още днес българите - най-непретенциозните и най-онеправдани жители на ЕС - някак са доволни от живота си.

Всяка година по това време телевизиите ни поднасят едно и също инфантилно упражнение: подтикват деца да пишат писма на Дядо Коледа – и така ги поставят и тях в калъпа на измамното „доволство“, понеже се подразбира, че всесилният дядка може да раздава неограничени количества щастие.

Няма да се продъни Света, ако веднъж ги накарат - докато все още са достатъчно наивни и откровени – да напишат писма и до политиците. Но няма да се случи. 

И накрая, едно уточнение към нашия евентуален епитаф – дано изобщо да не ни е нужен. Той трябва да бъде дописан така: „Те така и не разбраха, какво е щастието и затова бяха щастливи!“ 

Специално за „Труд news”