Стремежът на правителството за постигане на 3% дефицит с цел изпълняване на маастрихтския критерий за дефицит и вкарването на България в еврозоната – поредният обвързващ и задължаващ съюз, в който управляващото евроатлантическо мнозинство се опитва да вкара България – без да се допита до народа ни, и без да е направен официален задълбочен и обективен анализ за всички възможни рискове, които ще предизвика унищожаването на българския лев и премахването на валутния ни борд. води до въвеждането на рискови мерки.

Някои от най-вероятните мерки, които се очаква да гарантират вкарването на дефицита в поставената ни рамка, предвиждат вдигането на данъци и осигуровки. Такива повишения са необосновани и много вредни. Те едновременно ще понижат разполагаемите доходи на българите (доходи и без това най-ниски в ЕС), ще стимулират преминаване в сивата икономика, както и ще увеличат разходите на работодателите (ако последните решат да компенсират заплатите на служителите си, за сметка на повишените данъци и осигуровки).

Това ще представлява още едно затягане на пазара на труда на фона на и без това растящия недостиг на работна сила у нас. Последното е резултат от напълно неадекватната демографска политика през последните 35 години, което само по себе си е тема за отделен анализ. Една опасна мярка, която вече се разработва, е фактическото намаляване на минималната работна заплата (МРЗ).

МРЗ следваше да стане 1077 лева, съгласно ПМС №359 от 23.10.2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“ бр.90/25.10.2024 г. Обаче тези дни, според публикации в медиите и изнесена от синдикатите информация, МТСП предвижда с текст в държавния бюджет за 2025 г. промяна на текста на чл. 244 от Кодекса на труда и премахване на механизма за определяне на минималната работна заплата в съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Това е напълно безотговорно решение на служебното правителство, което застрашава доходите и оцеляването на голяма част от българите, имащи доходи в размер на МРЗ или близо до МРЗ.

Предлаганата промяна на механизма за определяне на МРЗ чрез „отвързване” от размера на средната работна заплата ще нанесе огромна вреда на най-нискозаплатените български граждани. Срещу тази идея има солидни икономически аргументи:

Предвид картелиране и феодализиране на цели сектори и области в българската икономика, възнагражденията на много работници и служители изкуствено се държат ниски (вкл. на самото ниво на МРЗ). Средната работна заплата в страната обаче може да се повишава (и се повишава) благодарение на свободни и конкурентни сектори. Ето защо най-потиснатите в заплатите си българи имат нужда от законово гарантирана връзка на тяхната заплата със средната за страната – в противен случай ще бъдат обречени да останат в капана на ниските заплати, определяни от някои картел или местен феодал. 

Нивото на средната работна заплата отразява в себе си и „хваща” по-високата покупателна способност, с която разполагат по-добре заплатената част от нашите сънародници. Онези щастливи работници и служители, които могат да получават по-високо възнаграждение на труда си, по-лесно посрещат високите цени. Високите цени обаче са за всички, не само за хората с високи заплати. Така нископлатените ни съграждани, особено със заплати на нивото на МРЗ, непрекъснато обедняват заради инфлацията. Ето защо обвързването на размера на МРЗ със средния размер на възнагражденията у нас осигурява поне частична законова гаранция за компенсация на най-бедните срещу инфлацията.

 „Отвързването” на МРЗ от средната работна заплата ще ускори нарастването на ножицата в доходите у нас. Това е особено тревожно поради факта, че България е с най-високо подоходно неравенство в целия ЕС по последни данни на Евростат. Евростат изчислява т.нар. коефициент Джини, измерващ концентрацията (разпределението) на доходите, и този коефициент за България в края на 2023 г. е бил в размер 37.2 при 29.6 средно за ЕС  - с което страната ни се нарежда на 1-во място по неравенствата на доходите. Следователно, едно допълнителното задълбочаване на неравенствата е не просто несправедливо – то ще доведе до още социално-политически напрежения и ще вреди на общия икономически растеж.

„Възраждане“ не подкрепя вдигането на данъци и осигуровки, както и замразяването на доходите на служителите, включително отпадане на досегашния критерий за определяне на МРЗ – съгласно предвижданите мерки, обсъждани в медиите неофициално (преди да има внесен в деловодството на Народното събрание проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г.). Тези мерки имат единствена цел постигане на 3% дефицит с цел включването ни в един съюз, в който явно не сме готови да влезем. Целта на тези мерки е неоправдана и рискова за икономиката ни, също и дълбоко недемократична – поради отказа на политическата върхушка да бъде попитан българският народ по тази стратегическа тема. Предлаганите бюджетни мерки са в ущърб на интересите и оцеляването на голяма част от българските граждани.

В България има закони, приети с относителен консенсус от страна на парламентарно представените партии. Такива са голяма част от законите, гарантиращи справедливо заплащане на работниците и служителите. Недопустимо е безотговорната им промяна с неоправдана моментна цел, което е напълно неоправдано и освен това моментално ще навреди на българските граждани.

Това ще бъде заявено от нас кристално ясно на предстоящата среща с финансовия министър Людмила Петкова, където се очаква за пръв път официално да бъдат съобщени мерките, които правителството ще предприеме за ограничаване на дефицита (при още невнесен в деловодството на Народното събрание проект за държавен бюджет за 2025 г.)