Инвеститорите трябва да отчитат и високорисковия характер на тези активи

За кратък период цената на биткойн премина психологическата граница от 20 000 долара и стигна 30 000 долара

За разлика от златото предлагането му не зависи от цената

В четвъртък (7 януари 2021 г.) около 12.00 ч. биткойн се котира на нива около 37 100 долара на борсата binance.com. Няколко часа по-късно цената достигна над 39 600 долара, като по този начин отбеляза поредния рекорд. Подобно е развитието при други криптовалути като Ethereum, BNB и т. н., търгувани на същата борса. Така възникват съмнения - това спекулативен балон в цените на криптовалутите ли е и докъде могат да стигнат този път? Какво стои зад това развитие и възможно ли е изобщо да се прогнозира?

Какво представлява биткойн

Основите за биткойн и останалите криптовалути са поставени през 2008 г. в т. нар. „Бяла книга”, където той е описан като нов паричен протокол и едновременно с това технология за разплащания чрез електронни пари между равностойни участници на пазара. С цел по-голяма сигурност на трансакциите се използва криптиране. Това е децентрализирана платежна система, която не изисква участието на трета страна - финансов посредник, при парични трансфери чрез биткойн. Освен това самата система не позволява външно влияние върху размера на паричното предлагане нито от държави, нито от други институции.

Целта на биткойн е да предложи алтернатива на съществуващите книжни пари, които имат покупателна способност по силата на закон или друг нормативен акт за официално платежно средство, и на централните банки като институции, които създават тези пари. Според привържениците на тази идея биткойн трябва да бъде аналогичен на златото. Златото е актив, който се използва за съхраняване на стойност (средство за натрупване) поради характеристики като оскъдност, делимост и взаимозаменяемост на отделните единици.
За добива на биткойн са необходими сложни компютърни изчисления и електроенергия, които отчасти наподобяват добива на злато, който изисква големи ресурси. В замяна се получават части от биткойн.

Основни характерни черти на биткойн са стриктното ограничение върху размера на паричното предлагане (максимум 21 млн.) и ниският темп на инфлация, което го прави близък към малък брой икономически школи и особено такива, които се фокусират върху свободните пазари.

Най-често споменаваните от привържениците на биткойн икономически школи са Австрийската и Чикагската. Основната идея на Австрийската школа е субективната теория за стойността, част от изследването на човешките действия. Тя гласи, че стойността на благата се извлича от самите хора, тоест стоките и услугите нямат своя вътрешно присъща стойност. Тази стойност се определя на базата на полезността, която е продукт от желанията и нуждите на хората. Освен това парите са резултат от пазарните решения и за съществуването им няма нужда от държава. Стойността на парите произтича от функциите, които изпълняват, най-вече като общоприето средство за размяна.

Нещо повече - те твърдят, че паричната система трябва да бъде извън контрола на държавата и това може да се случи чрез използването на механизъм, който държавата не е способна да превземе и овладее.
Привържениците на Чикагската школа говорят конкретно за дигитални пари, които биха могли да са инструмент за ограничаване на държавния контрол върху парите. Идеята им е за нарастване на паричното предлагане с предварително определен темп, независимо от случващото се в икономиката и от решенията на централната банка. Постепенно тя се развива до постоянен размер на паричната база. Биткойн в крайна сметка се основава на посочените принципи.

Характерните особености на биткойн го правят нискоинфлационно платежно средство от страна на предлагането му. Максималният брой биткойни, които ще бъдат емитирани, е 21 млн., а темпът на нарастване се определя от възможността за създаване на нови биткойни всяка година. Според действащия алгоритъм на всеки 4 години се случва събитие, наречено разполовяване. Така за всеки период от време със същия ресурс може да се създаде по-малко количество биткойн спрямо предишния период. Така последният биткойн ще бъде добит през 2140 г.

Този начин за увеличаване на паричното предлагане прави биткойн подобен на златото, тъй като за едно и също количество изисква все повече ресурси. Така е налице съществена разлика с парите на централните банки, разходите за създаването на които са почти нулеви.

Поради това е логично доброто представяне на биткойн спрямо парите на централните банки, които са силно инфлационни. При тях се наблюдава бърз растеж на паричната база и донякъде на паричното предлагане, особено в период на кризи, когато паричната емисия се разглежда като основен инструмент за запазване на финансовата и фискалната стабилност чрез наливане на ликвидност и поддържане на изкуствено ниски лихвени проценти. Всъщност по този начин централните банки обезценяват собствените си валути. Това се отнася най-вече за Федералния резерв, Европейската централна банка и Централната банка на Япония - тоест емитентите на част от най-значимите валути по света.

Цената на биткойн

Скептиците относно биткойн често споменават липсата на вътрешно присъща стойност, липсата на входящи парични потоци и на исторически прецеденти за дигиталните активи. Освен това той не би могъл да се определи като пари от гледна точка на изискването да бъде общоприето платежно средство. Поради това биткойн се разглежда понякога като подобие на финансова пирамида - при загуба на доверие цената му може много бързо да спадне дори до нула, т. е. инвеститорите да загубят всичко.

При биткойн са трудно приложими стандартните техники за оценка на активи. Липсват очаквани парични потоци, които да бъдат дисконтирани, няма физически активи, които да подкрепят стойността му. Именно това обаче е едно от нещата, което го прави интересен.

Между движенията на цените на биткойн и златото има някои сходства. Както при всеки друг актив това, което го прави ценен, е, че някой друг е склонен да плати за него. Той се влияе от състоянието на пазара, от очакваната инфлация и от технологичните трендове. За разлика от златото предлагането на биткойн не зависи от цената му, което винаги ще го прави актив с голяма променливост в цената. Причината за това е, че предлаганото количество не се приспособява към промените в търсенето.

Голямо предимство за биткойн е, че все повече инвеститори го определят като дигиталното злато. Поради това цената на този актив се повиши рязко именно по време на една от най-сериозните икономически кризи през последните години. За кратък период от време цената на биткойн премина считаната преди това за психологическа горна граница от 20 000 долара, а след това дори и 30 000 долара, което автоматично означава, че инвестиралите в него не само са на печалба, но тяхната възвръщаемост далеч превишава всички останали алтернативи.

Така биткойн се превърна отново в гореща новина не само за края на 2020 г., но и за началото на 2021 г. в противовес на опасенията относно макроикономическата ситуация и проблемите с паричната политика. За разлика от предходни епизоди в историята на този актив вече е налице все по-голям интерес от страна на институционалните инвеститори. В този процес вече участват инвеститори с експозиции от няколко стотин милиона долара. Пазарът става по-дълбок, цената се повишава, докато интересът от индивидуалните инвеститори се запазва.

Ключов момент, който може да се разглежда като повратна точка, би било участието на пенсионни и суверенни фондове. Те са институции с консервативна политика и дълъг инвестиционен хоризонт, които биха показали, че действително интересът към биткойн и останалите криптовалути е траен. Инвестицията в тях няма да се приема за сравнима с участие в лотария, а за дългосрочна възможност за доходност, която компенсира по-високия риск. Всъщност това би било начало на нов цикъл за криптовалутите, който да определи цената в по-продължителен хоризонт от време.

Поредицата от рекорди в цената на криптовалутите привлича вниманието, но биткойн и криптовалутите по своята същност не са пари. Те обаче все повече се приемат като средство за натрупване и за съхраняване на стойност, което увеличава търсенето им.

Понастоящем се търси равновесие между копаещите, които изискват изгодни цени за добитите единици, и участниците, които за първи път се включват на този пазар. Въпреки че е налице сериозно предлагане, цените се покачват. Това прави текущото развитие още по-впечатляващо. Вероятно сериозен принос за това има реакцията на централните банки към пандемията. Освен криптовалутите индексите от акции също достигат рекордно високи стойности поради изобилието от ликвидност на пазарите, създавано от централните банки. Това е предпоставка за достигане на още по-високи цени и за криптовалутите.

От друга страна не е изключено да се стигне до ситуация, подобна на тази от 2018 г., когато след рекордно високи стойности последва рязък спад на цените на криптовалутите. Исторически погледнато през последните 10 години като клас активи криптовалутите реализират най-висока доходност. През 8 от тези 10 години те се нареждат на първо място по този показател. През останалите 2 години обаче те са с най-ниска и отрицателна възвръщаемост. През 2018 г. загубата от тях е 73%, а през 2014 г. тя е 58%. Възстановяването след такива периоди изисква след това около 2 години, след което се достига нов връх, който обикновено е над предходния.

Все още липсва фактор, който фундаментално да промени пазара на криптовалути. Не възможно с увереност да се каже, че участието на институционалните инвеститори на този пазар е дългосрочно. Един от факторите, които оправдават интереса към тях, е нискоинфлационният им характер (поне що се отнася до биткойн). При запазване на съотношението между растежа на парите, емитирани от централните банки, и на криптовалутите търсенето на криптовалутите като средство за запазване на стойността вероятно ще се увеличава. Инвеститорите обаче трябва да отчитат и високорисковия характер на тези активи - както печалбите, така и загубите могат да са големи.