Норвежецът Фритьоф Нансен освен прочут полярен изследовател е и виден международен деятел. Като върховен комисар за бежанците на Обществото на народите в началото на ХХ век той въвежда т. нар. “нансенов паспорт” - документ, който позволява на бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре. Вкаран е в употреба заради Октомврийската революция от 1917 г., когато стотици хиляди насилствено напускат Русия. От него се облагодетелстват преследваните в Турция арменци, българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919 - 1922, европейските евреи и други. За това си дело Нансен получава Нобел за мир през 1922 г.