България можеше да охранява небето на Северна Македония, но Гърция се ориентира бързо в ситуацията и ни изпревари

Сещате ли се за този култов виц от Татово време? В знатно ТКЗС, преизпълнило плана, в края на годината раздавали награди. За тържеството пристигнал партиен секретар от окръга. И обявил наградите: за доячката Гинче - галоши. Всички започнали да скандират ураа! За свинаря Пешо - галоши! И пак - ураа! За комбайнера Гошо - също галоши! Отново ръкопляскания! А за председателя на ТКЗС-то - 100 лв. Тогава започнали да скандират: нека оди бос, нека оди бос!

В подобна саркастично-патова ситуация България се вкара сама в отношенията си с Македония във военната област. Вината не е на днешните управници, нито на вчерашните. Тя е на всички, упражнявали се във властта след 10 ноември. Преди десетина дни гръцкият премиер Ципрас отиде в Скопие, прегърна се с македонския си колега Заев и се върна в Атина с пълна „армейска“ кошница. За какво се договориха двамата? Гърция ще охранява небето на Северна Македония със свои изтребители от техни летища. Гръцкият радар в Солун ще следи въздушната обстановка. Разбраха се това да е безплатно. Засега. Защото безплатен обяд няма, както обичаше да казва желязната лейди Маргарет Тачър. Тъй като рано или късно сметката се плаща. Освен това северномакедонски военни (ох, счупи ми се езика, докато произнеса думата- б.а.) ще се обучават в Гърция. Северномакедонската армия ще получава от там снаряжение, оборудване и армейска техника. Ето как без фанфари гърците хитро и далновидно си взеха „стоте лева“, които ще утвърдят стратегическата им роля на Балканите. А ние ще си ходим боси, по галоши, нищо че бързахме и първи признахме Македония като държава. Това ни е брошката, с която се кичим. И какво от това? А да! Хвалим се още, че някакви съвместни комисии работели успешно по спорните въпроси от общата ни история. Така гърците без фойерверки се налагат за лидер в региона. Дори изместват Турция.

Дали някой от днешните ни управници е в състояние да осмисли какво е да охраняваш въздушното пространство на друга държава и да обучаваш нейните армейски кадри. Сиреч да направиш нейната армия свой „филиал“. Ами това означава, освен, че си гарантираш сигурността на този фланг. И че когато две армии „се прегърнат“, въпрос на време е интеграцията между двете държави в основни сфери на обществения живот да се случи. Такива дивиденти никога няма да са за нас.

Около 2000 г. Македония ни предложи да поемем охраната на въздушното u пространство. Поиска го сама - без ние да се натискаме. Но отказахме. Защото лекомислено бяхме закрили двете военни летища в западно направление - Габровница и Доброславци. А Доброславци имаше и за основна задача да охранява столицата от въздуха. Но го махнахме и София стана единствената европейска столица без непосредствено изтребително прикритие. В сухопътно също, защото едни политици в зората на демокрацията бастисаха танковата бригада в Горна баня, защото „като тръгнели танковете и дойдат на жълтите павета, ще ни свалят от власт.“

Но да не се отклоняваме. Освен да охраняваме северномакедонското (пак ми се преобърна езикът- б.а.) небе, можехме да поемем и ръководството на въздушното движение там. А това е изключително печеливш бизнес. Можехме, но не го направихме. Сега гърците ще обучават северномакедонските военни. У нас във военна академия „Г. С. Раковски“ средно на година се обучават по 1-2 офицери в командно щабния и стратегичекия профил от Северна Македония. За 10 г. сме подготвили не повече от 20 офицери от западната ни северномакедонска съседка. А няма нито един техен курсант, който да е учил в наше висше военно училище. Сега се отваря исторически шанс с възстановяването на военновъздушното училище в Долна Митрополия да компенсираме пропуснатото, като поемем обучението на техни пилоти. Защото миналата година скромно възстановихме подготовката в авиобаза Крумово на щурмови вертолет Ми-24 на едва само двама пилоти и двама бордни инженери от... да не повтарям пак, че е сложно. Армията на западната ни съседка има на въоръжение 8 бр. Ми-24.

Дали е национална черта или вирус в гена ни, но ние не умеем да извличаме ползи от битки, които печелим. Исторически примери - бол. Често победите на войската на бойното поле политиците ни превръщат в поражение на масата за преговори. Няма смисъл да се връщаме в годините. Най-пресен пример - в Ирак загинаха 13 български военни. От 22 август 2003 г. до 20 декември 2008 г. пратихме там 11 контингента с численост 3367 души. За това време България похарчи над 200 млн. лв. - това са пари на всички нас. А възвращаемостта на тази мисия е почти нула. Сърбите не пратиха нито един войник в Ирак, но след като войната приключи, взеха апетитна оръжейна сделка. Така стоят нещата. Теорията сочи, че страните се управляват от политици или държавници. Мисловният хоризонт на първите е до следващия мандат- за нашите условия не повече от 5 г. Докато държавникът мисли и гледа с десетилетия напред. В световен мащаб истинските държавници са колкото пръстите на двете ръце. У нас почти отсъстват. В Третата българска държава са един-двама. Помислете и ще се сетите кои са.

Дарихме танкове и гаубици

През 1999 г. България дари на Македония 100 танка и 100 гаубици. Освен това предостави и по 42 снаряда за танк и по 100 за гаубица. У нас пристигна македонска военна делегация. В нея бе включен Илия Гльозев - 90-годишен старец, съратник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов. Гльозев е служил в нашата армия в полка в гр. Марица, сега Симеоновград. Македонците се пазарили за условията на дарението. Искали да си носят боята за боядисване на танковете, защото уж била по стелт технология. Искали и да им преведем документацията на македонски. Затова възникнало напрежение. Бай Илия Гльозев ги събрал и смъмрил: „С българите пишем с едни букви, имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“