Древна реликва

Майката на Константин Велики, ги пренася в Рим

Днес части от Разпятието са разпръснати по целия свят 

През 4-ти век, по молба на своя управляващ син, император Константин I Велики, византийската императрица Елена пътува до Йерусалим, където организира разкопки на мястото, където е погребан Христос. Оттам тя пренася в Рим най-великите светини на християнството: част от животворящия Кръст, плочка с надпис „Исус от Назарет, цар на евреите“, 4 гвоздея от дървеното разпятие, корона от тръни, пръст от Голгота.

Ако за кръстът, плочката, трънения венец и земята всичко е почти известно, при гвоздеите има разминаване. В множество източници броят им варира от 3 до 14. Благодарение на радиовъглеродни изследвания на оцелели реликви и аналози, открити по време на разкопки от 1-ви век, е известно, че гвоздеите, с които е разпънат Спасителят, са изковани във формата на четриъгълник с дължина 14 см. и тегло 84 гр. от обикновено желязо.

Пироните са с квадратна форма, изковани от обикновено желязо.

Съдейки по картините на художниците, изобразяващи разпнатия Исус Христос, трябва да има четири пирона, с които той е бил прикован към кръста - по един на ръцете и краката. Но в православния кръст те са четири, а в католическия само три. Оказва се, че мъченикът е бил прикован към кръста с 3-4 пирона, но самият кръст също е бил скован с пирони, както и плочката прикрепена към него. Това означава, че е напълно възможно да има много повече гвоздеи от разпятието и всички те се считат за християнски светини.

Къде са артефактите

Според легендата, почти 70-годишната Елена, майката на император Константин, взема гвоздеите от Йерусалим със себе си в Рим. Когато се връща по море в родината си, тя принася в жертва на боговете един от гвоздеите по време на буря и го хвърля във водата. Вторият пирон е забит в кралския шлем на нейния син, третият - в главата на неговата статуя, а четвъртия в подковата на коня му.

Известно е, че един пирон и останалите свети артефакти първоначално са съхранявани в императорската резиденция на Елена, двореца Сесориан, където тя е живее. По-късно на неговото място, по желание на майка си, император Константин Велики построява църквата на „Честния и Животворящ Кръст Господен“, която е наричана „Базиликата на Света Елена“ или „Базиликата на Сесориан“. За християнските светини тук е оборудван специален реликвеник, в който се съхраняват останки от Христовите страсти.

В римските религиозни ръкописи има интересно съобщение, че още в древността са правени копия на гвоздеи, в които е монтирано истинско парче от светата реликва. Може би император Константин Велики, който осъзнава стойността на свещените пирони за християнството, дава парчета или дори цели гвоздеи на владетелите в Европа.

През 16 век френският богослов Жан Калвин в известния си трактат за реликвите назовава цели 14 свети гвоздея, известни му през онези години, които се съхраняват в църковни храмове и манастири: в Милано, Рим, Сена, Трир, Венеция, Кьолн, Париж, Бурж и др.

Днес 30 европейски държави твърдят, че притежават гвоздеи от кръста или фрагменти от него. Има дори желязна корона на Ломбардия, съхранявана в италианския град Монца, в чийто обръч е монтиран гвоздей от Светия кръст. В Русия, също в московската катедрала „Христос Спасител“, се съхранява свещеният гвоздей на Христовото разпятие, който е донесен в страната в края на 17 век от грузинския княз Арчил.

В наши дни

През 2020 г. израелски учени изумяват целия свят с новината, че са открили два пирона с частици от дърво и костна тъкан и те са гвоздеите от кръста Господен! Реликвите са намерени в йерусалимското погребение на свещеника Каиафа. И това е същият глава на свещениците на Юдея, на когото е предаден плененият Христос, който взема историческото решение, че е по-добре един човек да умре за целия народ.

Частта от Кръста, останала в Йерусалим, се съхранява там дълго време и е изложена за поклонение на хората. Практиката за отделяне на частици от кръста започва още при императрица Елена - на път за Константинопол тя ги оставя в основаните от нея манастири.

Ерусалимската част от Кръста е изгубена през 1187 г.; след поражението на рицарската армия, светилището очевидно е превзето от мюсюлманите, както съобщава Франк Ернул, участник в тази битка. Константинополската част от кръста е открадната през 1204 г. след разграбването на византийската столица от кръстоносците.

Части от кръста в реликвеника на църквата „Санта Кроче Джерусалеме“ в Рим.

Сега части от животворния кръст в Рим се съхраняват в базиликата „Санта Кроче в Джерусалеме“, в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и в катедралите на Пиза и Флоренция. При изследването на тези реликви е потвърдено, че всички частици от Животворящия кръст се състоят от маслиново дърво. Това са частици от византийската част на кръста. А такива, произхождащи директно от Йерусалимската част на Дървото, се намират в австрийския манастир Хайлигенкройц, в испанския манастир Санто Торибио де Лиебана в Кантабрия, в Хофсбург във Виена, в Брюксел и Венеция.

Изглежда, че в света има достатъчно частици от Кръста, за да се направят няколко! Но изследователят Чарлз Рот де Флори казва, че ако съберем всички частици от кръста в света, общото им тегло едва ли ще бъде една трета от теглото на Христовия кръст. През 2006 г. частица от Животворящия кръст е изпратено в околоземната орбита.