В България всеки месец средно 4000 души получават инсулт
59,8 % са починали от инсулт през 2023 г.
За намаляване на солта в хляба и тестените изделия, както и за промяна на стандартите за допустимо количество сол в продуктите, настояват от Асоциацията за инсулт и афазия. България води европейската класация по инсулти, а солта е една от причините за високо кръвно, което е в основата на мозъчните удари.
“В Португалия подобно на нашата страна се консумира много хляб. Там намалиха количеството сол и отчитат намаляване на броя на хипертониците с 50%”, коментира пред “Труд news” д-р Георги Георгиев, зам.-председател на Асоциацията за инсулт и афазйя.
От януари 2019 г. Португалия е въвела задължителни максимални нива на сол в хляба и в момента 100 г хляб съдържат 1 г сол. В България хлебопроизводителите масово не описват съдържанието на сол в хляба, но технолози казаха, че в 100 г готов продукт има 1,5 г сол.
Хлябът допринася за приемането на около една трета от консумацията на сол, коментираха експерти по диетика.
Етикетите на хляба дават малко насоки в това отношение, тъй като производителите не се задължени да изписват количеството сол върху опаковките. Би било добре, ако това се случваше за по-голяма яснота за потребителите, категорични са от Асоциацията “Активни потребители”.
Тестовете на потребителските организации в Европа показват, че солта в хляба е била чувствително намалена през последните години в резултат от настойчивите им кампании в тази насока.
Невролози и кардиолози, които “Труд news” потърси за коментар, обясниха, че повечето медикаменти за високо кръвно намаляват съдържанието на натрий в кръвта и допълниха, че профилактиката срещу хипертония и инсулт включва намаляване консумацията на сол.
В декларация до Министерството на здравеопазването от Асоциацията за инсулт и афазия припомнят, че в България всеки месец средно 4000 души получават инсулт. Тази диагноза е и сред най-честите причини за смъртност в страната - сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59,8% от смъртните случаи за 2023 г., признаха в отговор от здравното министерство.
От ведомството напомниха, че с декларация, подписана през 2021 г. в МЗ, страната ни се е присъединила към усилията на ЕС за предприемане на мерки, целящи постигане на четири основни цели до 2030 г.: намаляване броя на инсултите с 10%; над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено; прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи - от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот.
Солта е много важна за поддържане на електролитното равновесие в организма. Но българинът има сезони, в които консумира три пъти повече от необходимото количество сол. Това става през зимата, когато традиционно ядем кисело зеле и туршии. По това вместо 5 г обща консумация на сол дневно и най-вече на натрия, който влиза в тази молукула, ние консумираме по 15-17 г. Най-висока консумация на сол има в Североизточна България, където традициите са такива.
Повече сол има и в хляба ни и в промишлено преработените храни – колбаси, сирена, консерви. Там се слага повече сол, защото тя освен необходима съставка за поддържане на електролитното равновесие в организма е и консервант.
Натрият има водозадържащ ефект и може да ни повишава кръвното налягане. Нации, които консумират много кисело зеле, имат и повишен риск от рак на дебелото черво.
Ето защо ние се стремим да консумираме по не повече от 5 г сол на ден, но невинаги успяваме.
Прекомерната употреба на сол повишава кръвното налягане, а кръвното налягане е най-сериозният рисков фактор за инсулт. Българите имат по-често високо кръвно налягане и по-често получават инсулти от средния европеец.
Един от начините да нормализирате кръвното си налягане е да ядете по-малко сол.
Една основна част от лекарствата, които се пият за високо кръвно налягане намаляват натрия. Такава е медицинската логика.
Солта по принцип се свързва с повишени стойности на артериално налягане, но не при всички. Има т. нар. солеви чувствителни пациенти.
При голяма част от пациентите има връзка между повишения прием на сол и високото кръвно налягане. Това, което практически може да се даде като препоръки, е да се избегне допълнителното солене. Т. е. да се слага съвсем малко сол и да не се ръси допълнително храната. Това, което е много характерно за българина е, че той още преди да е опитал храната изсипва половината солница върху нея. Могат да си купуват една смесена калиева сол, която е по-малко солена, защото има комбинация от натриев хлорид с калиев хлорид. Т.е. има повече полезни йони за сърцето. Да се отбягва и допълнителното солене на храната от ранна детска възраст. Защото децата още като малки свикват с по-соления вкус и после го търсят.
Това се отнася за всички храни в шумящи опаковки, които се продават, джънк фууд, в които има много сол. Това са всички зърнени пръчици, чипсове и т.н. Те са натоварени с изключително много сол. Така че, моят съвет е от ранната детска възраст децата да не се приучават да приемат толкова сол, за да може след това да спазват такава по-ниско солена диета. Т.е. съвсем мъничко сол без допълнително солене на храната.
Прекаленото въздържание обаче също не е полезно. Защото това са йони, които са необходими за нашето здраве. Така че не трябва да изпадаме в крайности. При много възрастни пациенти над 80 години прекалено безсолната храна би могло да бъде проблем.
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Солта е пристрастяваща и прекомерното количество в храната може да се превърне в рисков фактор за хипертония. Това обясняват медици от Велико Търново.
"Правено е специално проучване на вкусовите рецептори на хората. Данните от него показват, че някои хора свикват със солта като стимулатор на вкуса. Дори развиват полунаркотична зависимост към солта. Те постоянно трябва да увеличават дозата, за да раздразнят вкусовите рецептори на езика си. Много хора още не са опитали храната, но вече започват да я осоляват", коментират специалисти.
Те предупреждават, че прекомерният прием на натриев хлорид допринася за поява на хипертония, увреждане на бъбреците и очите, за задържане на вода в организма и оттам появата на отоци и други нежелателни последици.
Диетолози съветват тези, които са свикнали да ядат солено, да добавят в ястията сол с намалено съдържание на натриев хлорид.
"Например черната сол от Кострома е с намалено съдържание на натриев хлорид поради голямото количество други съставки, сред които и множество минерали. Тя има пикантен, но солен вкус, не задържа вода в организма и е богата на йод, калий, сяра и желязо. Ако е качествена хималайската сол съдържа магнезиеви йони, манган, има мед, цинк, селен, калий и на практика е минерален препарат", посочват лекари.
Солта е типичният пример за двуликия Янус, или за двете страни на една монета. В по-ниски или по-високи дози от нормалното тя е проблем. Не бива да се превишава нормалната доза - 5 грама сол, което се равнява на 2 грама натрий. Това се смята за една нормална дневна доза сол, безопасна доза за хранителен дневен прием.
Американската сърдечно съдова асоциация например дава за нормална доза грам и половина натрий. Говорим за нормалност при възрастните хора.
Солта не бива да се демонизира, но пак повтарям- трябва да бъде в нормална доза. Ако се приема малко сол от нормалното, това може да предизвиква падане на кръвното налягане под нормалните граници. Ако я повиши - кръвното налягане може да се повиши.
Най-добрата сол, според мен, е морската сол, която може да се смила преди консумация.
При възрастни и деца количествата трябва да са по-малки
Стандартното количество сол, от което имаме нужда на дневна база, е между 1,5 г и 3,75 г, като при малките деца под 10 години и възрастните хора над 60 години количествата трябва да са още по-малки. Според Световната здравна организация максималното количество, което можем да приемем без последствия за организма при балансирано хранене, е 5 грама или иначе казано – една чаена лъжичка.
По правило, ако имаме високо кръвно налягане, то вероятно имаме проблеми със солта в тялото и натрия в кръвта. Това може да доведе до сериозни заболявания на сърдечно-съдовата система и дори инсулт, инфаркт, аневризми, сърдечни заболявания.
Прекомерна консумация на сол може да доведе до проблеми и със стомаха и храносмилателната система. Причината е, че нарушава горния слой на лигавицата на стомаха и така го излага на по-голяма опасност от бактерии и вируси, както и вредни вещества.
На последно място, но не и по важност, трябва да вземем предвид, че колкото повече сол има в организма ни, на толкова по-бързи обороти работят бъбреците ни. А когато правят това, те изхвърлят калций, от който организмът ни има голяма нужда за поддържане на плътността на костите.
Учени от британския институт анализират информация за над 500 хиляди души, които са без проблеми с бъбреците или онкологична диагноза. Установяват, че тези, които добавят допълнително сол в ястието си, са с цели 41% по-висок риск от развитие на рак на стомаха. Заболяването е на пето място по разпространение в световен мащаб. Рискът от подобна диагноза се засилва при беден прием на плодове и зеленчуци за сметка на честа консумация на полуфабрикати, пушени меса и др.
Превенцията от такова заболяване е изключително важна, тъй като в повечето случаи то се открива в напреднала фаза. Подобно е на рака на дебелото черво, а лечението е трудно и продължително. Горещо се препоръчва да не се посяга към подправката без да е опитано ястието. Да се избягват и храни, известни с прекомерно съдържание на сол.
Признаци за повишена консумация на сол са честото ожадняване и ходене по малка нужда. Задържането на вода в организма също е сигнал - ако се подуват крайниците ви, пръстите, лицето, особено около очите, трябва солта да бъде намалена.
Редовния прием на подправката води и до промяна във вкуса, като съпътства желание за прием на все по-люто и по-кисело.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш