Интересът на Русия се състои в това да има в качеството си на съсед силна, независима, процъфтяваща и приятелска България

С лице на елитен френски актьор от 60-те години на миналия век, генералът от руското разузнаване Леонид Решетников не предизвиква никакво притеснение у събеседника си. Усмихва се широко, но и сдържано. Две теми карат погледът му да промени школуваната си непроницаемост и в него да се открехнат малки, но видими прозорчета на емоция – България и православието. Разговаряме в просторна библиотека – офис в центъра на Москва. На стената има малки фотоси с политици и приятели. Сред тях и снимка с президента Путин. По размери тя не се отличава от останалите.

- Леонид Петрович, определени политически кръгове в София ви сочат като „дългата ръка на Москва“ в България. Колко истина има в подобно твърдение?

- Вие замисляли ли сте се, откога изведнъж българите започнаха да се страхуват от „ръката на Москва“? Нима тя някога е ограбила България, разпореждала се е със земите и проливала кръвта на синовете й? Тази ръка с благодарност е приела от българите славянската писменост, свещените книги, които утвърдиха в Русия православната вяра. Тази ръка вдигна меча, за да освободи братята си по вяра от чуждо иго. Това винаги е била ръката на приятелство и братска помощ. Всяка страна има свои национални и държавни интереси, така че интересът на Русия се състои в това да има в качеството си на съсед силна, независима, процъфтяваща и приятелска България. Тук е ключът към отговорите на много въпроси. Представете си, че в началото на 70-те години, когато бях аспирант в Софийския университет, много пътешествах из България, в селата старците ми целуваха ръка - те много добре помнеха това добро, което е донесла в България ръката на Москва. А кой днес плаши българите с „ръката на Москва“? Това не са глупаци, а хора опасно подли, тези, които търгуват със суверенитета на България, а за лична облага са готови да забравят националните и държавните интереси на своята страна и със слугинска страст служат на чужди интереси. Опити да се обясняват отношенията ни с машинации на „ръката на Москва“ е целенасочен стремеж не само да се помрачат руско-българските отношения, но и да се отвлече вниманието от тези сили, които реално не само се намесват във вътрешните работи на страната ви, а и работят в полза на пълното подчинение на България. Спомнете си как по време на парламентарните избори под виковете за митическата „ръка на Москва“ всъщност се оказа, че в хода на избирателната кампания, съвършено очевидно се е намесвала Турция. Не е нужно да бъдеш корифей на политологията, за да разбереш: ако намесата на Москва наистина е съществувала, то в София отдавана би седяло правителство, ориентирано към сътрудничество с Русия, защото болшинството от българите още са настроени в полза на такива отношения с нас. Използването на примитивното клише за „ръката на Москва“ по отношение на мен е просто смешно и глупаво. Аз съм аналитик. Завършил съм службата си в руското разузнаване на длъжност ръководител информационно-аналитическо управление и после в продължение на 8 години съм ръководил голям аналитически център (РИСИ), принадлежащ към администрацията на Президента. Моя задача е била да анализирам събития и да докладвам изводите „горе“, а вземането на решенията и тяхното изпълнение е задача на съвсем други хора. Аз обичам България и истинските българи и се старая колкото може по-често да инициирам интереса на Русия към вашата страна, защото в последното десетилетие той е съществено слаб.

- Познавате отлично България, работили сте като разузнавач тук преди 10 ноември 1989 година. Какво разузнавахте все пак? Нали бяхме братски страни, в общ военен и политически съюз?

- Аз действително добре познавам България, българския език, историята, традициите, съвременното положение, но не затова, защото съм служил в разузнаването. Аз получих добра подготовка за България много отпреди да дойда в разузнаването. От втората година на обучението на историческия факултет в Харковския университет съм се занимавал с историята на България в рамките на курса „историята на южните и западни славяни“. Това е заслугата на известния тогава съветски историк – българист професор Георги Попов. Той много е обичаше България и предаде тази любов на мен. Под негово ръководство моята работа за българска политическа емиграция в СССР спечели Украинския конкурс за студентски трудове, а през 1970 г. съм станал лауреат на Всесъюзния конкурс и бях изпратен като аспирант в историческия факултет на Софийския университет. Три години съм живял в "Дървеница", в една стая със забележителен български юнак, аспирант-химик. Споделяхме и хляба, и водата, да не говорим за виното и ракията. Аз имах много български приятели, с които съм обиколил цялата страна, ходих в Рила и Пирин. Дори започнах да мисля по български. Когато защитих дисертацията и се върнах в Родината, започнах работа в Института по икономика на световната социалистическа система на АН на СССР в сектор, както разбирате, България. И едва след това съм преминал в разузнаването. Тогава бях почти на 30 години, в разузнаването ученици не взимат. В разузнаването за определен период се наложи да се разделя с България- ние бяхме съюзници, нямаше какво да се разузнава. В София се намираше официално представителство на КГБ, което заедно с българските спецслужби работеше по направление „Дейността на САЩ и НАТО на Балканите“. Затова всички приказки за работата на съветското разузнаване пряко за България до събитията на 10 ноември 1989 г. не съдържат никакви реални основания. Обаче от позицията на днешния ден понякога ми се струва, че може би е трябвало да се работи. А на мен в разузнаването са ми дали друго направление - Югославия. В Белград съм работил почти пет години. Пряко към България се върнах само след 12 години, когато през март на 1991 г. бях изпратен в София. Българските въпроси останаха в зоната на моето внимание до ноември 2001 г., когато се изместих в Гърция в качеството на официален представител на СВР към гръцкото разузнаване. От края на 2004 до април 2009 г. работих в Москва като ръководител на информационно-аналитично управление СВР. На 62 години си казахме довиждане с разузнаването и съм свалил пагоните. Почти 8 години оглавявах РИСИ. Така че няма нищо свръхестествено в моята биография, та да плашат децата с мен.

- Членството на България в НАТО в каква степен и посока повлия на отношенията между Русия и България? В чисто човешки план виждате ли промяна на отношенията на руснаци към България и на българи към Русия?

- Влизането на България в ЕС и особено в НАТО, разбира се, се отрази негативно на руско-българските отношения. За Русия НАТО си остава военно-политически блок, ориентиран преди всичко срещу нея. Ако, не дай си Боже, напрежението в отношенията доведе до въоръжен конфликт, ние може да се окажем в състояние на война един срещу друг, както това е било през 1915 -1917 г. Второ, ставайки член на тези съюзи, България практически изцяло е загубила своята самостоятелност на международната сцена. Излиза, че с нея е безсмислено да се обсъждат каквито и да било сериозни въпроси на световната, регионалната и даже двустранната политика. Ей така, само за протокола. Защото има Брюксел и Вашингтон, които решават всичко за България. Затова много руснаци си промениха отношението към българите и в чисто човешки план. Започнаха се приказки, че българите са склони към предателство, интересът към България започна да изчезва, както като към външнополитически фактор, така и към културата и историята. Разпространява се твърдение, че българите в решаващо за Русия време винаги се оказват в лагера на противника и други подобни. Всъщност и Русия е виновна за усложнените отношения с България – в началото на 90-те ние се оттеглихме от Балканите, изоставайки нашите приятели и съюзници - с това мнение е трудно да се бориш, тъй като българският народ в основната си маса по никакъв начин не показва, че той реално се противопоставя на политиката за превръщането на България в антируски фактор. Колкото до отношението на българите към руснаците, то мога да кажа, че средното и по-възрастното поколение си остава приятелски настроено. Младите основно са безразлични. Тъжно е, че младите в България се обръщат сега към руснаците на английски. Като цяло и двата народа в не малка степен са загубили онази сърдечност и доверие, които са характеризирали отношенията помежду ни преди време.

- Малко известно е, че в Русия върви процес на възстановяване на традициите и ценностите на дворянството? Доколко това би могло да се превърне в политическо течение и да влияе на бъдещото развитие на страната? Ще успеете ли да овладеете тази политическа енергия, която според социолози възлиза на близо 30% от електоралните нагласи в Русия?

- Българите, колкото и странно да звучи, в действителност лошо познават Русия. Малко, много малко са тези, които разбират, какво се случва в нашата страна. Тя се представя като нещо огромно и неизменно, със само една вечна задача - да помага при различни обстоятелства на България или да я „дави“ с всички сили. Някои особено „дълбоки“ познавачи на Русия допускат, че тя заедно с България много се интересува от Балканите, критикувайки ни за излишната любов към сърбите за сметка на българите. Всички останали въпроси, свързани с приоритетите на външната политика на Русия, нейните жизненоважни национални интереси не се предвиждат, или се пречупват през призмата на България. А при нас на първо място, като и на второ и трето е въпросът за независимостта и суверенитета на Русия по всички направления на световната политика, противопоставяне на натиска на САЩ и съюзниците им, мобилизирайки в свой агресивен блок голямото болшинство на европейски държави, обкръжавайки Русия със своите бази по целия периметър на границата й. Нашата задача е да защитим Руския свят – това са милиони руски хора, които се оказаха, след разпадането на СССР, извън територията на Русия, които открито или скрито насилствено се асимилират. Що се касае за вътрешните процеси в нашата страна, то тук е практически пълно отсъствие на всякакво разбиране. Само малцина в България разбират, че Русия трудно, понякога мъчително, но последователно се връща към себе си, връща се на своя исторически път, по който е вървяла 1000 години. Великата национална катастрофа през 1917 година взриви източно-православната империя, защитник на всички православни християнски народи, тя едва не погуби руската нация, вярата й, традицията, културата; отрицателно се отрази на развитието на цял ред съседни на нас страни. Системата, изградена върху кръвта на собствените граждани, се оказа мимолетна, само 73 години, но нейният крах още повече затрудни връщането на Русия към естествения си път на развитие. При нас са много споровете, разговорите, сблъсъци на симпатии и антипатии. Търси се оптималният модел за функционирането на държавния механизъм, икономиката. Нашите противници отдавна са забелязали накъде се обръща Русия и се опитват в този преходен период не само да й стъжнят живота, но и да нанесат удар, от който тя дълго да не може да се възстанови. Оттук идва и омразата към нашия лидер Владимир Путин, към Руското православие, оттук е Украйна, Сирия, оттук е и проникването в Средна Азия, на Кавказ, чести терористични атаки, активна поддръжка на вътрешна опозиция. Ние даваме отпор и той ще нараства. Сега целият свят е пред избор: или се търкаляме в устата на глобалисткото чудовище, което не зачита вяра, култура, традиции, превръщайки човека в безполово същество, или се връщаме към завета на предците ни и тръгваме по пътя на Христа към своето възкресение. Начело застава Русия.

- Преди 1990 година Западът воюваше с комунизма в СССР, сега с какво воюва у вас, с православието, със славянството или просто му трябва враг за оправдание на военните бюджети?

- Истината е, че Западът никога не е воювал само с комунизма. Той е воювал и продължава да воюва изключително с историческа Русия. Всъщност комунизмът – това е западна концепция, през 1917 г. и по- късно задкулисните сили в Англия, САЩ и Франция са направили много, той да се закрепи у нас. Наскоро починалият Бжежински писа през 1991 г., че с комунизма в Русия е свършено, остана да се унищожи руското православие. А именно то, нашето православие, е основа на историческата Русия, за която след революцията ни е заповядано да забравим. Западът категорично не желае възраждането на Русия, защото тя е реална алтернатива на глобалистката система, англо-саксонската постцивилизация. Оттук всичките опити на САЩ и съюзниците им в НАТО да не се допусне възраждане на източно-православната цивилизация, която носи свой, християнски поглед към света и човека. Но те закъсняха – процесът на възраждането върви и не може да бъде спрян. Даже с война.

- С кои български политици сте се познавали през годините? Моля, разкажете за най-важните си срещи и разговори с тях.

- В България имам много приятели и добри познати. В началото на 1990-те ние бяхме приятелско семейство със забележителния човек и учен Илчо Димитров. Мога да цитирам десетки имена, но защо да развалям на хората настроението, защото вашите „свободни“ средства за масова информация и не по малко „свободни“ политици веднага ще отворят пазарни приказки и ще започнат да ги обвиняват във връзки с руското разузнаване.

- Каква е истината за случая „Корнелия Нинова – президентска кандидатура на генерал Радев“? У нас продължават спекулации по темата.

- Истината е много проста: по предложение на приятели, аз съм се срещнал с г-жа Нинова като ново политическо лице от най-високо ниво на България. Срещата продължи 25-30 мин. в кафето на софийски хотел, където отсядам. Разговорът имаше характер на запознанство. Дотогава няколко години съм избягвал контактите с ръководството на БСП, тъй като смятам соцпартията в днешния й вид несамостоятелна и изчезваща структура. Но приятелите настояха. За господин Радев съм чул от Корнелия Нинова, като за възможен кандидат за поста Президент на България. Да обсъждаме кандидатурата нямаше никакъв смисъл, тъй като нито аз, нито лидерът на БСП тогава практически нищо не сме знаели за нея. Това, че госпожа Нинова се уплаши да признае за нашата среща и започна да разпространява за мен абсолютни клевети, само потвърждава моето скептично отношение към ръководството на БСП и предизвиква въпроси за морала на лидера й. Възможно е г-жа Нинова да я е подвела приятелката й Светлана Шаренкова, която е взимала от руската опозиционна антипрезидентска преса различни долнопробни предположения за мен и ги е разпространявала в България. Ето такива хора оглавяват у вас организации на българо-руската дружба. Парадокс! Как може да им се вярва?

- Поздравлението на президента Путин към Бойко Борисов по повод премиерския пост по оценка на наблюдателите у нас е било в забележима степен над нормите на протокола по отношение на своята сърдечност и откровеност. Как бихте обяснили подобна оценка?

- Владимир Путин като цяло дружелюбно се отнася към българския народ и уважава избора на мнозинството. От друга страна, по моему, не трябва да се очаква от него някакво особено отношение към Вашата страна. Защото в „актива“ на двустранните отношения са само провалени грандиозни проекти, санкции срещу Русия, бази на НАТО на българска територия и други такива. Няма повод за комплимент.

- Виждам в кабинета ви ваша снимка с президента Путин. Какъв е той от двадесет сантиметра разстояние?

- От двадесет сантиметра разстояние той е внимателен, доброжелателен и всеразбиращ събеседник. Русия има истински лидер.

-И накрая вашите пожелания към България?

- На българите им пожелавам да бъдат българи. Истински българи. Тогава ще живее България. Истинска България.

Нашият гост

Леонид Петрович Решетников е роден през 1947 г. в Постдам, Германия. През 1970 г. завършва история в Харковския държавен университет, а от 1970 г. до 1974 г. и аспирантура в Софийския университет. От 1976 г. до април 2009 г. служи във външното разузнаване на СССР и Русия. Напуска разузнаването със звание генерал-лейтенант. През 2009 г. с указ на президента на Русия е назначен за директор в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), където през 2017 г. се пенсионира. През 2017 г. Владимир Путин го удостоява с орден „За заслуги пред отечеството” IV степен. Женен, с две деца.