Преди месец и половина у нас имаше уникална ситуация в сферата на отбраната. В резултат на късо съединение във властта се появи „изпълняващ длъжността на началник на отбраната“. Подобно нещо не беше описано в законите и правилниците, но се случи. Правителството само излъчи сигнала, че Съветът по отбрана, който се ръководеше от тогавашния министър Николай Ненчев, е взел решение за назначаване на вицеадмирал Емил Ефтимов за началник на отбраната, но от администрацията на президента Росен Плевнелиев нямало никаква реакция. Като временно решение вицеадмиралът, който е заместник-началник на отбраната, бе назначен за и.д. и прие длъжността от подалия рапорт за уволнение генерал Константин Попов.

Така Николай Ненчев остави още един пожар, който трябваше да бъде угасен. Падна се на служебния вицепремиер и министър на отбраната Стефан Янев. Като генерал от кариерата на него му е пределно ясно, че формулата на и.д. не работи в армията. Самият вицеадмирал бе назначен с този административен експеримент за една година или до назначаването на титуляр. Служебното правителство реши, че трябва да продължи процедурата и да назначи титуляр. Вече стана ясно, че президентът Румен Радев не е против. Т.е. всичко е съгласувано за разлика от предишните управляващи. Предложението е началник на отбраната да е командирът на Сухопътни войски генерал-майор Андрей Боцев и да бъде повишен в следващо военно звание „генерал-лейтенант“. Що се отнася до ген. Боцев, нагласата, че ще расте в кариерата, съществуваше отдавна. Знаеше се обаче, че той не обича да мълчи пред началниците, т.е. най-вече пред министрите.

Дали това назначение е работа на служебното правителство или не, е тема за коментари. Отговорът му зависи и от гледната точка. По-точно от политическата гледна точка. Натрапва се впечатлението, че политическите сили у нас твърде често скъсяват границата до професионалното ръководство на армията и си позволяват да кадруват. В този смисъл има основание в твърдението на министър Янев, че това решение е точно в правомощията на служебния кабинет, който е политически неангажиран и надпартиен.

Другата теза също има основание. Да се назначи титуляр за началник на отбраната от редовно избрано от парламента правителство. В началото на декември м.г., когато генерал Попов подаде оставка, имаше и кабинет, и Народно събрание. Политическото ръководство на Министерството на отбраната обаче не постигна консенсус и въпреки предупрежденията от екипа на президента Плевнелиев, направи крачка, която предопредели и.д.-то. Който и да е на тази временна длъжност, едва ли може да чертае с години напред своята дейност. Не е случайно, че Законът за отбраната и въоръжените сили дава мандат от четири години на началника на отбраната. На вицеадмирал Ефтимов хоризонтът беше много странен: до една година или до назначаването на титуляр. А ако след изборите няма консенсус между политиците за съставяне на редовно правителство? Трябва ли военен №1 да бъде заложник на политическото неразбирателство?

Впрочем при Николай Ненчев началниците на отбраната имаха кратък живот. Отидоха си преждевременно вицеадмирал Румен Николов и генерал Константин Попов. Още в началото беше ясно, че сянката му ще тежи върху вицеадмирал Ефтимов. За съжаление такава е системата. Нещо от рода на твърдението, че гражданският контрол върху въоръжените сили се е превърнал в гражданско управление. Всеки политик, понякога заради някакво коалиционно управление, може да застане начело на Министерството на отбраната и да решава съдбата на генералите и адмиралите. Може би точно заради това е добре, че непартийно правителство, в случая служебното, предлага титуляр за началник на отбраната.

Най-после от Сухопътни войски

В последните 20 години имаше само един висш офицер от Сухопътни войски началник на Генералния щаб или на отбраната. Военното командване беше поверено основно на ВВС и по-малко на ВМС. За този период ген. Андрей Боцев ще бъде вторият след ген. Златан Стойков представител на най-многочисления ни вид въоръжена сила. Пет от последните седем генерали, които бяха на върха на военната йерархия, влязоха в политиката. Един бе депутат, а трима кандидати за народни представители от различни политически сили - АБВ, БСП, ДПС и ГЕРБ.