Правила за разследване има, ще се търсят неглавни прокурори, които имат качества да разследват главния или негов заместник

Логично е структурата на прокуратурата да съответства на тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела

На 26 юли – в петък, миналата седмица, Конституционният съд се произнесе с две решения, които съществено ще повлияят върху бъдещото развитие на правосъдната реформа. И ако по Решение 13/2024 г. относно Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г.) вече 5 дни не стихват коментарите, то за Решение 14/2024 г. относно искането на бившия главен прокурор за установяване на противоконституционност на разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и от Закона за съдебната власт, не се говори. Мотивите на второто Решение излязоха по-късно (29/07) и вероятно това е причината. Макар конституционните дела да са образувани по различно време, техните диспозитиви и мотиви имат сходен предмет (главния прокурор и неговите заместници) и причинно-следствена връзка.

Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията предвиждаше, че „Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“, а след промените от края на миналата година бе допълнена, че това са съдилищата, „които разглеждат наказателни дела“. Конституционният съд отчита обстоятелството, че съгласно чл. 127 от Конституцията основната задача на прокуратурата е да следи за спазване на законността с акцент върху наказателното производство (т. 1 – 4), както и че съгласно чл. 127, т. 5 и 6 тя може да участва в дела, различни от наказателните от общ характер, само в предвидените със закон случаи. Поради това е логично структурата ѝ да съответства на тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела.

Член 126, ал. 2 от Конституцията „определя самостоятелно функции на главния прокурор, извеждайки го по този начин като едноличен орган“ (Тълкувателно решение 8/2005 г.) и възлагайки му правомощия за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Трайна и последователна е практиката на Конституционния съд през годините, че чрез тези правомощия „конституционният законодател съсредоточава и персонализира в лицето на главния прокурор крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията, като създава и допълнителна гаранция за точното и еднакво прилагане на законите (материални и процесуални) в рамките на прокуратурата“ (Решение 2/2017 г., Тълкувателно решение 11/2020 г., Решение 7/2021 г., Решение 13/2024 г.). Преди оспореното изменение на Конституцията (по к. д. 1 от 2024 г.) главният прокурор е едноличен държавен орган в рамките на съдебната власт, който е най-високопоставеният ръководен орган в единната йерархическа структура на прокуратурата. Като магистрат в системата на прокуратурата той е обвързан с нейната конституционна задача и способите, които са предоставени за изпълнението ѝ, така както всеки друг прокурор. Той е самостоятелен държавен орган – връх на административната йерархия на прокуратурата (Решение 12/2022 г.), чието ръководство предполага наличието на инструментариум от специфични правомощия, свързани с осъществяването на специфичната задача на прокуратурата в рамките на съдебната власт – да следи за спазването на законността. Другите органи на съдебната власт или на другите власти не разполагат с правомощие за пряка намеса или контрол върху тази същинска дейност на прокурорите (Решение 3/2015 г.).

Главният прокурор е най-високостоящият ръководен орган в структурата на прокуратурата на Република България. Предоставените му по Конституцията правомощия (чл. 126) за осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство се упражняват по отношение на дейността на прокурорите, в рамките на прокуратурата, имат за предмет дейността на органи, които са му йерархически подчинени и на които е административен ръководител. В Тълкувателно решение 11/2020 г. Конституционният съд очерта характеристиките и обхвата на правомощията на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Основния закон. Както надзорът за законност, така и методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, по начина, по който са конструирани от създателите на Конституцията, „имат за обект дейността на прокурорите, упражняват се в рамките на прокуратурата, имат за предмет дейността на органи, които са му йерархически подчинени и на които е административен ръководител“, и „са относими към осъществяването на основната задача на прокуратурата чрез способите по чл. 127 от Конституцията, т.е. само към онази дейност на прокурорите, чрез която се реализира пряко основната функция на прокуратурата“ като част от съдебната власт.

Надзорът за законност обхваща единствено правилното приложение на материалния и процесуалния закон при решаване на въпросите по конкретно наказателно производство. Надзорът за законност, упражняван от главния прокурор, не следва да засяга и не следва да се намесва в онази страна на прокурорската дейност по чл. 127 от Конституцията, която се основава единствено на свободно формиране на вътрешното убеждение на прокурора, изградено на основата на преценка за достоверност на законосъобразно допуснати, събрани и проверени доказателствени материали, въз основа на която прави фактическите си констатации и изводи по въпросите, включени в предмета на доказване.

Методическото ръководство, от своя страна, включва създаването на общи правила за осъществяването на прокурорската дейност, които имат трайно, нееднократно действие и съдържат указания към прокурорите за подходите и правилата, способите и действията, чрез които да осъществяват правомощията си.

Доколкото защитата на авторитета на съдебната власт може да бъде третирана като легитимна законодателна цел, съществуването на специален и ефективен ред за установяване и реализиране на наказателната отговорност на длъжностните лица от най-висок ранг, каквито са главния прокурор и неговите заместници, за които има съмнение, че са извършили престъпление, е безспорна необходимост. Наличието на действащи механизми за отчетност и отговорност следва да ограничава потенциала за властови произвол в държавната служба, както Конституционният съд е имал повод да приеме в Решение 1/2022 г.: „За да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на съдебната власт в разнообразието им от качества, включително ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор“.

Начинът, по който следва да бъде устроен такъв специален ред, според Конституционния съд (мотиви към Решение 14/2024 г.) е в рамките на преценката по целесъобразност на законодателя, тъй като на него е предоставено правомощието да формира държавната наказателна политика, включително и когато стига до извода, че осъществяването на правосъдието е невъзможно чрез прилагането на общия ред за реализиране на наказателна отговорност, предвиден в закона. Уредбата на този специален ред, въведена със ЗИД на НПК (обн., ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г.), се намира в два отделни нормативни акта – ЗСВ и НПК. Законът за съдебната власт съдържа правила относно избора, назначаването на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (наричан „прокурор, разследващ главния прокурор“), както и ред за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор или негов заместник. Наказателно-процесуалният закон съдържа особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.

От конституционноправна гледна точка съществуването на такъв специален ред е принципно допустим и поради това искането на бившия главен прокурор бе отхвърлено като неоснователно. Правила за разследване има, ще се търсят неглавни прокурори, които имат качества да разследват главния или негов заместник. Политическото говорене може да продължи!