Малко е нагло държавата, създала антибългарската доктрина край Вардар, да говори за европейски ценности

Министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, която през седмицата присъства на между­правителствена конференция в Люксембург, си позволи да заяви, че някои държави членки (явно визирайки страната ни) поставят в зависимост кандидат-членове (Северна Македония), като използват за целта измислени двустранни проблеми. Бърнабич подчерта, без да споменава имена, че според нея въпросните кандидатстващи са направили всичко, за да станат членове на ЕС и „че чрез налагане на вето върху двустранни въпроси, несвързани с европейската интеграция, е създаден опасен прецедент, който може да се повтори в бъдеще.“ 
Изказването u идва малко повече от месец, след като на Делфийския икономически форум в Атина тя заяви, че Договорът от Преспа между Република Северна Македония и Гърция е добър пример за това как може да се решат въпросите с Прищина.

„Договорът от Преспа показва, че трудните въпроси може да се решат с диалог и щом се постигне компромис, всички трябва да го приемат“, каза Бърнабич тогава.

Явно Бърнабич не е запозната с Договора за добросъседството, приятелството и сътрудничеството между България и Северна Македония, защото и той, както Договора от Преспа, също би бил добър пример за Сърбия в споровете u с Косово. Или пък не, защото в изминалите години от подписването му Скопие многократно го наруши.

Но вероятно Бърнабич е наясно с историята на страната си, както и стратегията на сръбската държава от XIX в., която планира след разпадането на Османската империя Сърбия да стане определящ фактор за останалите южни славянски и балкански народи. Може и да е чувала, че при завземането на Вардарска Македония от сръбските войски през Балканската война управляващата сръбска буржоазия обявява завзетите земи за „Южна Сърбия“, а населението за „прави сърби“.

Дали пък Бърнабич не знае и за активната роля на сръбската и руската дипломация за създаването и утвърждаването на македонизма като антибългарска политическа концепция. Със сигурност поне е чувала за колегата си по пост Стоян Новакович, който по онова време активно търси начини да се противопостави на „българизма“ и как българите в Македония трябва да станат сърби. Така възниква доктрината на македонизма, чиято реализация е поверена на компартиите на Югославия, България и Гърция, а след избирането през 1937 г. на Йосип Броз Тито за лидер на ЮКП, „Македонската резолюция“ на Коминтерна става неразделна част от националната програма на партията. Така, от август 1944 г. във Вардарска Македония започва реализацията на титовистката доктрина на македонизма, базирана на създадената в края на XIX в. „Великосръбска доктрина“.

Поглеждайки назад в историята, изказването на Бърнабич е разбираемо - Македония, в този си вид, е тяхно творение. Антибългарско творение.

Бърнабич каза и друго - „Някои пар екселанс двустранни въпроси, които нямат нищо общо с европейската интеграция на една държава, се оформят като непробиваема стена по пътя към европейската интеграция на друга от съседните ни страни. Това не е европейска ценност.“ Малко е странно именно министър-председателят на Сърбия да говори за това, при положение, че страната u, също като Северна Македония, има сериозен проблем с европейската ценностна система. Достатъчно е само да споменем съдбата на българите в Западните покрайнини, където Сърбия никога не е спирала политиката си на обезбългаряване и обезлюдяване на района. Или претенциите за сръбско малцинство в България. Не са забравени и опитите им за намеса във вътрешните работи на Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония.

ЕС трябва да е благодарен за позицията на България, защото приемането към този момент на Северна Македония, евентуално в последствие и на Сърбия, би означавало отклонение от заложените в чл. 2 от Договора за Европейския съюз ценности, а именно: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; върховенство на закона; зачитане на правата на човека и правата на малцинствата. А Ана Бърнабич, преди да прави подобни изказвания, е добре да осъзнае, че европейските ценности и сръбският шовинизъм нямат допирни точки.