Акустици изучават възможностите на първото звукозаписно студио под открито небе

“Е, хе, хе, хей… има ли мои овце при вас”, провикнал се от единия баир овчарят, видял събрат със стадо на другото било.

“Тц”, бързо, но току под носа си, отвърнал другият пастир.

Точно така се разбират хората, попаднали в светилището Глухите камъни. Само на 20 метра разстояние трудно можеш да чуеш другия. Тук няма ехо. Затова на юбилейната 10-а годишнина от активните археологически проучвания на природно-обредния феномен е направено акустично изследване с човешки глас. За експеримента дошъл специално Хари Драганов - бас от Женевската опера.

Проучването е част от проект на БАН “Траките - генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимоотношения и наследство от древността”. Изследователския екип води проф. Валерия Фол - траколог и инициатор на това проучване. С нея работят акустиците проф. Тихомир Трифонов, доц. Иван Симеонов и Александър Алексиев, както и археологът Георги Нехризов. Археологът Нехризов е своеобразен домакин, отдал е 10 години от своята професионална кариера на светилището “Глухите камъни”.

Досега по проекта са направени замервания в повече от 10 от най-добре съхранените тракийски гробници в Казанлъшката котловина, двете гробници в Свещари, в Мезек, Свиленградско. Единственото обследване сред природата, под открито небе, е светилището Глухите камъни. Учените са провокирани от феномена, че тук няма ехо.

Решили и направили замервания в няколко точки в търсене на отговор на въпроса: “Къде отива звукът и защо няма чуваемост”.

Едно място се оказало особено перспективно. То е естествен проход между скалните групи, чиято северна част е затрупана от пропаднали скали вследствие на земетресение. Така мястото се оказва оградено от всички посоки от високи скали с издълбани в тях скални ниши. Изход има само от юг.

Едно е сигурно - срутището е затворило прохода, след като нишите вече са били изсечени. Има скали с ниши, които са пропаднали надолу, обяснява археологът Нехризов.

След като изследват мястото с изкуствено създадени звуци учените решават да продължат експеримента с човешки глас, за да се доближат повече до мистиката на процесиите, изпълвала тези места по времето, когато древните почитали светилището, разказва проф. Валерия Фол от института по тракология при БАН. За целта специално пристига Хари Драганов от Женевската опера.

“Чувствам се като в звукозаписно студио”, емоционално отсякъл прочутият бас, като изпял на това място първите мотиви от арии. Той бил изумен от факта, че за първи път под открито небе е на място, което изцяло поглъща звука - напълно липсва ревербализация.

През цялото време всичко се записвало с изключително прецизна техника и сега всички са в очакване какво ще покажат научните изследвания на акустиците.

Глухите камъни са разположени в най-североизточните части на Родопите. Намират се на хребет, спускащ се на изток от връх Света Марина (708,6 м).

Местността носи името Глухите камъни поради изявените скали, които увенчават билото на хребета и поради това, че между тях няма ехо. Те са разположени на няколко групи, разделени от разломи, в посока северозапад - югоизток.

Краят на живота на комплекса идва с рицарите

Резултатите от десетгодишните проучвания в Глухите камъни позволиха да се изясни предназначението му – сложен комплекс с култов характер с многовековна история. Центърът на култовата дейност изглежда е бил на най-високото място, където сега се намират останките от раннохристиянска и средновековна църква. Най-вероятно тук е функционирало тракийско светилище, върху руините на което по-късно е изградена църквата. Многобройни са следите от ритуални действия, провеждани от траките около най-високата скала. Те са оформяли огнища-олтари от глина, върху които са изпълнявали обреди, свързани с огън, поднасяли са различни дарове – керамични съдове с храна и напитки, накити, битови предмети, оръдия на труда и оръжия, а в по-късния период – и монети. Светилището продължава да функционира и след превръщането на тракийските земи в римски провинции. Доказателства за това са откритите римски монети и керамика, но най-важното е част от мраморна оброчна плочка. Върху руините на античното светилище, посветено на неизвестно за сега божество, през V-VІ в. е изграден християнския храм. Тази базилика продължава съществуването си и през средновековието, като претърпява няколко преустройства. През 2012 г. на южния склон беше открита втора църква от същото време и от същия базиликален тип. Този факт потвърждава изключителното значение на Глухите камъни като средищен култов център. Последните разкрития показаха, че през средновековието територията на обекта е била укрепена. В западната му част е локализиран и проучен участък от мощна каменна стена с дебелина 2,5 м.

Краят на живота на култовия комплекс в местността Глухите камъни е настъпил най-вероятно в началото ХІІІ в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи.