Политолози отчитат ниската активност като огромен проблем

Няма невъзможни коалиции, категоричен бе пред “Труд news” политологът Христо Панчугов

Възможен е вариант “експертно правителство” с широка подкрепа

Никога не казвай никога. Този популярен афоризъм е изключително уместен за българските политици, които нееднократно са показвали, че разликата между предизборните заклинания и реалните действия след изборите, е меко казано огромна. Най-пресният пример е т. нар. “некоалиция” между формации пълни антиподи според предварителните заявки, които обаче се оказаха в комфортно управление за 9 месеца и дори заедно промениха Конституцията.

Та какъв е шансът да се състави правителство сега?

“През последните години стана ясно, че всички коалиции са позволени, невъзможни неща няма. В крайна сметка зависи от опаковката. Подобен тип конструкции обаче се оказват обаче изключително нетрайни”, коментира пред “Труд news” политологът Христо Панчугов.

Според него големият въпрос е ще успее ли някой да създаде алтернативен разказ как ще се прави различна политика занапред, за да не се стига до подобен разпад, какъвто наблюдаваме в момента.

“Отговорът се крие в това дали ще видим промяна в стратегиите на големите партии,, политици, които искат да водят битка за това да управляват, които говорят с избирателите честно и откровено и да имат план, който да изглежда достоверно. Ако се намерят такива политици, то малки маргинални формации като “Величие” нямат никакъв шанс. Но при поредица от избори, в които се повтаря досегашната стратегия, то шансът все по-екзотични политически формации да започнат да доминират и да намерят свое политическо представителство е много голям”, смята Панчугов. И подчерта - има огромна опасност да се достигнат нива на недоверие, които нито една демократична система не би могла да понесе дълго време.

Ако ГЕРБ реши да следва очертаващата се в ЕС тенденция да се сформира управление с по-крайни формации от типа на “Възраждане”, то има вариант и за формиране на подобна конфигурация, смята политологът доц. Татяна Буруджиева. А и се очертава тенденция по-крайните поддръжници на партията на Костадинов да се преориентират към формации като “Величие”, докато “Възраждане” стават по-умерени. Това обаче би изключило автоматично възможността за съвместна работа с ДПС и обратното.

Възможен вариант е “експертно правителство”, подкрепено от БСП и ИТН под някаква форма, смята тя. Отделно стои и въпросът с това дали ПП и ДБ са толкова единни, колкото заявяват или пък ДБ биха могли да бъдат привлечени от ГЕРБ.
Като основен проблем според Буруджиева се очертава намаляващата активност - рекордно ниска от началото на Прехода, което води до все по-голяма фрагментация и липса на представителност.

Според проф. Румяна Коларова българските избиратели са се оказали по-умни от европейските. Доказателството - избрали са да не гласуват, вместо да гласуват за радикални десни партии както на Запад, което е по-добрият вариант. От друга страна обаче ниската активност е причината партии като “Величие” да намерят представителство в НС.

Предстоят тежки преговори, смятат политолози

Чакат Борисов да реши ще приеме ли да е премиер

Ден след изборите в с. Магерово в Родопите посрещнаха Борисов с “господин премиер”.

В ГЕРБ чакат лидера на партията Бойко Борисов да каже ще приеме ли отново да бъде номиниран за премиер, коментират политолози. Според тях докато не излязат окончателните резултати Борисов няма да коментира нищо. Политическите експерти са на различно мнение по темата дали председателят на първата политическа сила трябва да оглави бъдещия кабинет. Всички са единни обаче, че трябва да има редовно правителство. Стойчо Стойчев коментира в интервю за "Труд news", че премиер-експерт трябва да застане начело на бъдещия редовен кабинет. Татяна Буруджиева подчерта, че ако не се направи правителство ГЕРБ ще понесат електорална щета.

Аритметиката показва, че за мнозинство ще е необходима и трета политическа сила. Всички с изключение на ИТН заявиха, че не биха подкрепили кабинет с мандата на ГЕРБ. От ИТН обаче заявиха, че ще дадат рамо само на експертно правителство. Политолози смятат, че предстоят тежки преговори.

Да съм премиер - това ще е, ако имаме висок резултат. Иначе не поемам отговорност. Това обяви от Разград по време на предизборната си обиколка лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Преди това от различни кандидат-депутати от партията му подчертаха, че при преднина над 10% лидерът им ще е начело на правителството.

Процедури до сформиране на кабинет в рамките на 50-ото НС

1. ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на мандатите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т. е. до четвъртък. Имената на депутатите се обявяват не по-късно от седем дни след провеждане на изборите - т. е. до 16 юни.

2. Народни представители, които са избрани и от две листи, в срок от едни ден след обявяване състава на НС трябва да решат откъде влизат.

3. По Конституция държавният глава може да свика 50-ото НС най-късно един чмесец след провеждане на изборите - т. е. най-късно до 9 юли. Няма проблем обаче първото заседание на новия парламент да бъде свикано още на 19 юни.

4. В Конституцията е записано, че старият парламент се разпуска, в момента, в който новоизбраните народни представители положат клетва.

5. Още първия ден се избира председател на НС, но процедурата може да продължи и по-дълго, ако партиите не са постигнали консенсус. Това вече се случи в 48-ото и 49-ото НС. Прогнозите са, че няма да се повтори и в 50-ото НС, тъй като се очаква предварително формиране на мнозинство.

6. След избора на председател на НС се регистрират парламентарните групи, за да се излъчат зам.-председатели на парламента. Тази процедура може да приключи още до 21 юни, ако гласуването на председател на НС мине безпроблемно.

7. Най-оптимистичният вариант за начало на консултациите на президента с парламентарните партии за съставяне на правителство е 24 юни. Консултациите могат да се проведат в рамките на единили два дни, или да бъдат разтеглени във времето. Конституцията не предвижда конкретен срок за провеждането им.

8. В периода 26-28 юни държавният глава може да връчи първия проучвателен мандат на първата политическа сила - ГЕРБ, която ще има седем дни за излъчване на кабинет. Т. е. още на 5 юли мандатът може да бъде върнат като изпълнен, а президентът да предложи на НС да гласува кандидата за премиер и предложената от него структура и състав на правителство.

9. Кабинетът може да бъде гласуван още на 8 юли. Ако бъде отхвърлен премиерът или съставът на правителството, мандатът се смята за неуспешен, а президентът може да връчи втория проучвателен мандат на втората политическа сила. Тя отново има седем дни за излъчване на кабинет. Възможно е мандатът да бъде върнат и веднага.

10. При неуспешен втори проучвателен мандат, Конституцията предвижда седемдневен срок за определяне на парламентарна група, която да получи третия мандат. Този мандат може да бъде забавен, за него няма изрично указан срок в Конституцията. Ако не се постигне съгласие за кабинет по новите правила на Конституцията, се насрочва дата за предсрочни избори, а НС продължава да работи до сформиране на ново НС и полагане на клетва от депутатите в следващото НС.

23 или 30 юли са възможните две дати за най-скорошни предсрочни избори.