Преводът на български език е от Красимир Петров

Една от най-прочутите европейски филмови звезди за последните 30 години

Прочутият изпълнител е роден в Мароко

История за страст и нечисти сделки

Дебют в областта на белетристиката

Съспенс, шпионаж и любов очакват читателите в приключенския роман „Ема“, написан от голямата френската звезда Жан Рено. Преводът на български е дело на Красимир Петров, а книгата предлага история за страст, нечисти сделки и екзотични приключения, с динамична и изпипана фабула. За прочутия актьор, роден в Мароко, „Ема“ е дебют в  областта на белетристиката: „Изпитах необходимост да напиша този роман – той беше предизвикателство към самия мен. Винаги съм обичал необикновените и романтични човешки истории“, споделя Рено.

Белязан от неизлечима травма, животът на Ема внезапно е преобърнат от извънредно стечение на обстоятелствата, в центъра на което е фаталната среща с високопоставен мъж от султаната Оман. Уютната самота на младата талантлива френска масажистка ще се окаже мълниеносно пометена от неочаквано пребиваване в далечната страна от арабския свят, където тя ще открие друга, дълбока и изпълнена с опасни тайни самота на жена, принудена да мери сили със собствената си страст и с неподозираните дотогава пипала на международния шпионаж. Пищната екзотика, ярките детайли, динамиката на действието, съспенсът несъмнено градят красотата на този роман, която обаче стига далеч отвъд тях. Защото привидно шпионски, „Ема“ е без всякакво съмнение и роман за голямата любов.

Актьорът в „Никита“

Роден през 1948 година, френският актьор от испански произход Жан Рено има в биографията си десетки филми със световен успех - „Леон“, „Никита“, „Пурпурните реки“ и „Ронин“ са само някои от тях. Кавалер на Почетния легион, удостоен с френския национален орден за заслуги и с ордена за изкуство и литература, с испанския златен медал за заслуги към изкуството и с филмовата награда „Франсоа Трюфо“, многократно номиниран за „Сезар“, той е един от малцината френски актьори, направили кариера в Холивуд. През 2024 г. Жан Рено поднесе чудесна изненада на почитателите си, дебютирайки като писател със спиращия дъха шпионски роман „Ема“.

Откъс от „Ема“

Преди

Корица на книгата

Под синьото ноемврийско небе температурата едва ли надвишава 10 градуса. Четирилентовото шосе е почти безлюдно, самотен камион се мержелее на хоризонта. Стрелката минава отвъд 130. Ема продължава да ускорява. Асфалтът се плъзга хипнотично пред погледа. Воланът трепти под пръстите ѝ. Тя се колебае дали да не пусне диска на Коко Роузи, по които напоследък си пада, но майка ѝ Жана дреме до нея.

Почти настига камиона. Зад него, засмукан от въздушната струя, крета стар раздрънкан ситроен. Тираджията кара с доста над изписаните отзад 90 километра. Най-малко със 110. Ема дава мигач и тръгва да изпреварва.

Всичко се случва едновременно, безпорядъчно, на забавен кадър.

Ситроенът отбива вляво, блясва заслепяващ слънчев лъч, кракът се плъзга към педала на спирачката, майка ѝ изпищява, силен удар, писъкът сякаш няма край, следва поднасяне и преобръщане.

Едно, две, три салта!, припява някакъв глас в главата ѝ.

Небе, шосе, небе, стъпкана трева, светлина, сетне тишина, пустота като след удар на мълния.

Увиснала на предпазния колан, Ема отваря очи и се взира в света наопаки. Първа достига до нея миризмата, изпреварила всички други усещания: изгоряла гума, бензин, пръст… и още нещо. Миризма, която стяга гърлото, облепя го с желязо. Тя обръща глава, в която се блъскат разпокъсани мисли.

Майка ѝ е увиснала наопаки също като нея, с отворени очи, също като нея. Тя гледа небето измежду капките кървав дъжд.
Тя гледа небето.

Ема потъва в мрак.

Тя лети сред дъжд от стъкла, лети и тялото ѝ се върти, пропадайки до безкрай. Не може да няма шум, скърцане на спирачки, разкъсани ламарини, но тя не чува нищо: беззвучен трясък, сподавен вик, заглъхнал в гърлото ѝ…

Ема се надига в леглото, сърцето ѝ бие лудешки, в устата си усеща вкус на желязо. Тя тръсва глава, все още зашеметена. Този кошмар я буди средно веднъж месечно.

Марди мяука сърдито и сладострастно се протяга.

Между завесите се процежда бледа светлина. Будилникът показва 6 и 11. Ема се сгушва под пухената завивка с намерение отново да заспи. Разнася се властно мъркане.

– Ще позволиш ли?

Не. Котаракът не позволява нищо друго, освен пълно подчинение. Побутва я с нос, хапе я по рамото и накрая тя все пак става от леглото. В това животно сигурно се е преродил Кралят Слънце. Затова не е възможно никакво посегателство над царствената му особа.