Всяко момиче било длъжно да задоволява сексуалните мераци на комсомолците

Изнасилванията се превърнали в природно бедствие

Днес е трудно да се повярва, но от 1924 до 1927 г. на Червения площад в Москва се провеждали демонстрации на абсолютно голи хора. И това не били десетина човека, а няколко хиляди. Всичко започнало с движението на радикалните нудисти, оформило се през 1924-1925 г. Многобройни групи безсрамни мъже и жени - напълно голи или с препаски през телата си, на които било написано: “Долу срамът - той е буржоазен предразсъдък”- влизали в столове, кина, трамваи, дефилирали по улиците и площадите. Те скандирали: “Долу сексуалната измама! Ние, комунистите, не се нуждаем от дрехи, които да покриват красотата на тялото! "

Нямало нужда от проституция

От голите тела до идеята за свободна любов нишката е тънка. За младите комунисти било много трудно да решат кое е добро и кое - лошо. Порокът е заразен. А свободните отношения обхванали огромна част от страната. Един от комсомолците в “Комсомолская правда”, размишлявайки върху проституцията, пише: “Мога да имам всички комсомолки, защо ми е нужна проституция?” В кулоарите се смятало, че едно момиче може да се отдаде на всеки, ако той редовно плаща членски внос. Обсъждало се дали момиче може да откаже секс по време на менструацията. Решено: въпреки че менструацията е “реликва от миналото”, все пак през този период жените можели да отказват на мъж.

Ето какво пише “Правда” за “сексуалния въпрос” през 1925 г.: “Ако един мъж пожелае младо момиче, било то студентка, работничка или дори момиче в училищна възраст, то е длъжно да се подчини на това желание. В противен случай ще бъде считано за буржоазна дъщеря, недостойна да бъде наречена истинска комунистка!”
Ясно е, че при такъв морал, семействата били крехък съюз. Предполагало се, че държавата трябва да се грижи и за децата: идеята за детските градини се поражда именно през тези години. И като най-ужасно отражение на този морал е огромното количество изнасилвания, които се превърнали в природно бедствие. Жените, които били задължени да “задоволяват сексуалния инстинкт на мъжете”, не винаги се съгласявали доброволно и тогава били обладавани насила.

Делото “Чубаров”

Властите все пак се събудили. Първо народният комисар по здравеопазването Семашко призовал нудистите да не ходят разголени по улиците, но се мотивирал не с морала, а от хигиенна гледна точка и неподходящия климат. Народният комисар по военните въпроси Троцки признал унило, че “ние погрешно разбрахме свободната любов...” Но повратният момент е т. нар. “Дело Чубаров” за групово изнасилване.

Това се случило на 21 август 1926 г. в градината “Кооператор” Лиговски проспект, в района Чубаров. Безработния пияница Павел Кочергин насилва 19-годишната Любочка Белова, която се прибирала от работа. Заедно с още няколко свой приятели, повалили момичето на земята, удряли го по лицето и започнали да го изнасилват в продължение на повече от шест часа. Рано сутринта, в състояние на ужасен стрес, тя успяла да стигне до полицията. Тъй като там добре познавали своята “клиентела” от Лиговски, още същата сутрин повечето негодници дали показания.

Обществото сякаш се събудило от ужасен сън. В ленинградските предприятия започнала вълна от митинги и срещи. Събрали се над 50 000 подписа и всички искали смъртно наказание за изнасилвачите. Процесът срещу “чубаровците” се провел чак през декември, тъй като жертвата се нуждаела от сериозна помощ от невропатолози. Освен това, тя и изнасилвачите, били лекувани от гонорея, от която трима от негодниците били болни по време на престъплението и заразили останалите.

Едва от четири години страната била СССР и все още нямала свой Наказателен кодекс (той се появил едва на 1 януари 1927 г.), а съдиите се ръководели от “Хартата на революционните трибунали” от 1918 г. Павел Кочергин и неговите “другари” били осъдени на смърт.

Известният руски сексолог Игор Кон обяснява случващото се с факта, че след като отхвърлило старите морални норми, обществото не разработило веднага нови. Ето защо махалото се люлеело от постулата, че “само богатите обичат дрехите”, след това издигнали в култ срамът, абортът известно време бил разрешен, а после го забранили, но не предложили опции за контрацепция. Дори за влиянието на “женския цикъл” върху бременността, съветските жени учили от лекарите едва през 50-те години.

Нови норми и правила

Съветското общество бавно се обръщало към целомъдрие. За това допринесла и мощната идеологическа машина. Нови норми и правила били активно популяризирани от медиите, писатели, режисьори, певци. В СССР вече се прилагали забранителни мерки, а партията официално “надничала в леглото” на гражданите. През 1936 г. абортът отново бил забранен. За содомията се предвиждало наказание до 9 години затвор, а за списание с полуголи красавици отнемали членската карта.

При Сталин култът към семейството продължил да се насажда. Всяко съветско момиче знаело, че трябва да живее според повелите на майка си: “Умри, но не целувай без любов и се омъжи девица”. Твърди се, че по време на войната нацистките гинеколог е изследвал хиляда момичета от окупираната територия на възраст между 16 и 27 години. 97% от тях се оказали девици. Изумен нацисткият военен лекар възкликнал: “Невероятно! Този народ не може да бъде победен!"