Все повече хора продават вещи чрез платформи за търговия в интернет. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи получените доходи от продажби в интернет са необлагаеми и кога трябва да се подаде декларация за дължимите данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Кои доходи са облагаеми?

Често физическо лице без регистрация като едноличен търговец или юридическо лице извършва продажби по интернет на лични движими вещи, както и на нови предмети. Например продава колекция от стара употребявана фототехника, но също така и нови фотоапарати. От НАП вече изискват информация от куриерските компании за доставените пратки с наложен платеж - за броя им и за сумите, които са предадени на всеки клиент. Затова, ако установят, че става въпрос за извършване на търговска дейност изпращат покани на физическите лица да декларира получените доходи. Но на какво основание се изисква това и може ли физическите лица да си приспаднат направените разходи?

Трябва да се има предвид, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

На основание чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ доходите от продажбата или замяната на движимо имущество, с изключение на изрично посочените в закона, са необлагаеми.

Доходът от продажбата на движими вещи, независимо от начина на продажба, дали от стационарен, подвижен обект (разносна дейност) или чрез интернет, ще подлежи на облагане, при условие, че дейността се извършва по занятие, системно и с цел реализиране на печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време, както и когато се извършват от лице регистрирано като търговец за целите на търговската му дейност.

Ако физическо лице реализира големи доходи от продажби в интернет в размер например от 10-15 хил. лв., и те са получени в резултат на множество сделки, следва, че тази дейност от продажба на вещи по интернет не би могла да се определи като сделки с еднократен случаен характер или продажби на вещи от бита, закупени за лично потребление. Обикновено продажбата на употребявани вещи от личен характер и бита са еднократни и не генерират такъв размер на доходи.

Следователно придобитите доходи от реализирани продажби по интернет в резултат на системно закупувани вещи от физическото лице от пазари и др., както и закупените нови такива, не могат да се определят като необлагаеми.

Ако все пак човек има огромна колекция от фотографска техника, и реши да я продаде, като счита, че получените доходи влизат в групата на необлагаемите, може да не подава данъчна декларация. В този случай, ако получи покана от НАП да обяви доходите си като подаде годишна данъчна декларация, може да подаде искане да се извърши проверка/ревизия и корекция, но трябва да представи доказателства за съответните факти.

Кой се счита за търговец?

На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец.

Как се формира облагаемият доход?

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Разходите, които лицето е направило във връзка с дейността, могат да бъдат признати при условие, че е спазена разпоредбата на чл.10 от ЗКПО (Закон за корпоративното подоходно облагане) и не попадат в хипотезите на непризнати за данъчни цели разходи, изрично посочени в същия закон. Всеки разход, за да е данъчно признат, следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Ако притежавате нужните документи, отговарящи на изискванията на посочената разпоредба, и за целите на данъчното облагане са данъчно признати, имате право да приспаднете съответните документално обосновани разходи.

При условие, че не притежавате документи за извършените от Вас разходи или същите не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, при подаване на годишната данъчна декларация се обявява целия получен доход без да се посочват направените разходи.

Необходима ли е регистрация?

При условие, че физическото лице продължи дейността си – търговия по интернет и реализиране на доходи, съгласно чл.6 от ЗТРЮЛНЦ трябва да се регистрира като Едноличен търговец или юридическо лице. Ако не извърши това, доходът му ще продължи да се отчита по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ и да подлежи на облагане като доход от стопанска дейност на Едноличен търговец.

Освен това има още едно изискване. Ако в рамките на 12 последователни месеца реализира оборот в размер над 50 хил. лв., физическото лице ще трябва да се регистрира и по ДДС. Като в този случай ще дължи и 20% ДДС за извършваните от него продажби по интернет.

Кога се подава данъчна декларация?

Годишна данъчна декларация за доходите от изминалата 2017 г. трябваше да се подаде до 30 април. Физическо лице, което не подаде в срока до 30 април данъчна декларация за доходите си, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчната си декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Има ли възможност за корекция?

Ако сте подали годишната си данъчна декларация за доходите в срока до 30 април, но след това откриете грешка или пропуск в декларираните данни и обстоятелства, и определените задължения, имате право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да направите промени в обявените доходи като това става чрез подаване на нова коригираща данъчна декларация.