Гърците днес купуват по-стари и по-скъпи жилища в сравнение с предишния връх на пазара на недвижими имоти през 2008 г., съобщава електронното издание на в. Kathimerini.

Продажните цени на жилищата в Атика са с 4% по-високи днес, отколкото преди 16 години, след повишението, което се отбелязва от 2017 г. Има обаче и голяма разлика в качествените характеристики, тъй като средният имот, закупен от гърци през 2008 г., е бил 20 -30 години, докато днес средната покупка е за жилище на 40 години, което показва, че въпреки по-високите цени с тези пари се купуват имоти с по-лошо качество от 2008 г.

Цифрите по-горе бяха представени, като част от годишната конференция за недвижими имоти от Василики Влахостергиу, заместник-ръководител на отдела за анализ на пазара на недвижими имоти на Bank of Greece.

Както каза Влахостергиу, „за същия период, т.е. от 2008 г. до днес, реалният доход на домакинствата е намалял с 20%, което затруднява придобиването на жилище. Ясно е, че има огромен недостиг на качествени имоти за нуждите на домакинствата, тъй като броят на разрешителните за строеж, издадени само за една година, 2005 г., е съпоставим с броя на разрешителните за всички години от 2011 г. до началото на 2011 г. 2024 г.”

Никос Цацис, ръководител на отдела за развитие на Plasis Real Estate + Development, обясни, че „продажните цени на жилищата са се увеличили много повече от заплатите, така че дори със заем е трудно да се придобие имот и мнозина се обръщат към по-икономични решения.“

Цацис посочи още, че покупката на имот в миналото е била семейна работа, тъй като е била съпътствана от значителна подкрепа от семейството – например чрез дарения или дори продажба на по-стар имот. След кризата обаче този резерв намаля и няма имоти за продажба, за да се финансира покупката на нов имот.

В същото време, както показват официалните данни, процентът на собственост върху жилища вече е спаднал до исторически ниско ниво. Според Влахостергиу, от над 80% през 80-те и 90-те години на миналия век, той е бил 75% в началото на 2000-те години, леко се е повишил до 77% в края на същото десетилетие, но сега е паднал до едва 69,6% въз основа на най-новите данни от Евростат за 2023 г.

„Преценявам, че в Атина относителният процент е по-нисък и не надвишава 64-65%“, отбеляза Влахостергиу.