В момента масово се фалшифицират народни песни в Южните Родопи, като българите се представят като кръволоци

В миналото България и Гърция неведнъж са били противници. С евроатлантическата ориентация проблемите сякаш се преодоляха и двете държави демонстрират желание за сътрудничество. В този дух е и подписването на българо-гръцкото железопътно споразумение, целящо свързването на солунското пристанище с Русе през Черно море. Събитието също не мина без дебати, защото Солун по-лесно би се свързал с Дунав при Видин, железопътната линия съществува, а пътят е 3 пъти по-къс. Анализатори допуснаха, че зад този проект се прокрадва гръцкия интерес за стопиране на коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо през Македония.

На хоризонта обаче се задават и други проблеми. Един от тях е отношението на Гърция към българските общности на нейна територия. Разбираемо, макар и неевропейско, е желанието на Атина да асимилира българското християнско население. Затова то отдавна е избито или изселено. Единствено в района на Костур, Воден и Лерин все още има лица, говорещи български като майчин език, но младите хора и децата вече не го знаят и въпросът изглежда предрешен.

По-различна е ситуацията с българите мюсюлмани в Южните Родопи. Преди Гърция да завземе Беломорието през 1920 г., те там имат значително присъствие. Поради тази причина в гръцката Енциклопедия от 1936 г. срещу думата „помакой“ е отбелязано, че това са българи мюсюлмани. Когато през 1941 г. българската администрация се установява в Беломорската област, видният наш географ Димитър Яранов пише, че „Ксантийско е едно от местата, където българите мохамедани, като помнят българската администрация през 1913-1918 г. и я сравняват с турската преди това и с гръцката след това, се чувстват като добри българи.“

Големият катаклизъм настъпва след октомври 1944 г., когато завърналите се гръцки власти започват да преследват местните българи като „сътрудници на българския окупатор“. Преломна е 1954 г., когато след заповед на министър-председателя думите „мюсюлманин - мюсюлмански” повсеместно са заменени с „турчин - турско”, с което започва най-новото обезбългаряване на българите мюсюлмани.

През 70-те години Атина се досеща, че допуска грешка и с административен натиск, аналогичен на македонизма в Югославия, на базата на местния български диалект започва да създава изкуствен „помашки“ език с вмъкването в него на гръцки думи и използването на гръцката азбука. Лансира се лъжата, че помаците са поробен от българите народ, в който преобладавало гръцкото и чието езиково побългаряване започнало при българския цар Иван Александър през 1344 г. Подобна глупост не издържа на критиките, защото само след 50 г. българската държава изчезва за 500 г.

Подобни фалшификации обрекоха гръцкия „помакизъм“ на неуспех и днес той все повече минава на заден план. Но вместо да допусне да възтържествува истината, Гърция днес предприема решителни крачки към окончателната турцизация на българите мюсюлмани. Вече няколко десетилетия Атина налага в началните училища в българо-мохамеданските села турският да се изучава като майчин език, а от тази учебна година се правят неистови опити турският да бъде въведен и в детските градини.

Всичко това става на фона на отчаяните опити на местните българи мюсюлмани да се противопоставят на този пореден опит за асимилирането им. Такъв е случая с местния учител Ридван Караходжа от с. Пулево.

След като преди три години го карат да започне да преподава на турски, той отказва с аргумента, че за него този език не е майчин и не го знае. Пише за проблема на своите преки началници и в министерство на образованието. Жалбите му остават без отговор вече три години, а от миналата година преписката му е препратена към дисциплинарната комисия с идеята да бъде уволнен, Заплатата му е спряна от ноември

2016 г.

Това е само върхът на айсберга. В момента в Южните Родопи масово се фалшифицират народни песни, като българите се представят като кръволоци. На българите мюсюлмани се внушава, че България иска да им смени вярата, поради което било за предпочитане да не говорят български. Всичко това се случва в православна Гърция, която сякаш с България, а не с Турция има нерешени териториални спорове.

България не може да си затваря очите пред факта, че население с български произход е подложено на административно обезбългаряване и по-страшното, внедрява му се антибългарска идеология. Трябва да си дадем сметка, че българите мюсюлмани в Ксантийско имат свои роднини в България, че процесите текат като по скачени съдове и ние трябва да защитим своето достойнство и бъдеще. Политиката ни към българите мюсюлмани трябва да се основава не на това, което ни разделя, а на това, което ни сближава. Време е да помислим за това население да се предвидят места за обучение в българските университети, каквито права имат например българите мюсюлмани от Албания.

Нуждаем се от културен център, а защо не и от Консулство в Ксанти!

Най-известната - съпругата на Том Ханкс

Днес може би най-известният представител на българомохамеданското население в Южните Родопи е американската актриса Рита Уилсън, съпруга на Том Ханкс. Името Рита е съкратено от Маргарита Ибрахимова, както е записана през 1956 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Нейният баща Хасан Халилов Ибрахимов е роден в с. Есьорен (дн. Ореон), близо до гр. Ксанти. Населението на селото е само от българи мюсюлмани. Преди Втората световна война, преследван от гръцките власти като българин, той заедно с брат си Ферхат бягат в България. Станал неудобен за новата власт след 1944 г., той е изпратен в лагера “Куциян”, но през 1947 г. успява да емигрира в САЩ. Самият Том Ханкс казва, че се е научил да говори български от съпругата си.