Ако имате близък родственик с малигнен меланом, рискът за вас е 2 до 3 пъти над средния

Излагането на слънце предизвиква мутации в пигментните клетки

Малигненият меланом е рядък по честота кожен тумор, но с голям потенциал за злокачественост и разсейки. Той произлиза от меланоцитите – клетки, които образуват пигмента меланин. Намират се в кожата, космите и ириса, определяйки техния цвят, обяснява д-р Гергана Шаламанова, началник на Отделение по медицинска онкология и дерматология към Комплексен онкологичен център – Пловдив, председател на Българската асоциация по онко-дерматология, по време на дискусия на тема „Не подценявайте кожата – питайте специалиста. На фокус: псориазис и меланом“.

Обикновено заболяването се наблюдава над 50-55 г., най-често около 70, но възрастовата му граница слиза и вече се среща в юношеска и даже детско-юношеска възраст. У нас заболеваемостта не е висока, но смъртността е много по-голяма от тази в повечето европейски страни. 

„Подмладяването“ на меланома се обяснява с промяната в стила на живот – минимизиране на облеклото, излагане на слънце, спорт на открито, употреба на солариуми и ултравиолетови лампи. По-засегнати са хората от първи и втори фенотип (светла кожа с лунички, сини очи, рижа коса). От голямо значение е дали имате близки роднини с болестта – родители, брат, сестра. Тогава рискът за вас е 2 до 3 пъти над средния, предупреждава д-р Шаламанова.  

Особено внимателни трябва да бъдат хората, които имат повече от 50-100 бенки. Невусът е доброкачествено образувание, което се дължи на прекомерен растеж на нормална тъкан. Така че бенката се състои от нормални пигментни клетки, но те могат да претърпят мутация в злокачествени. Това става под въздействието на слънцето, но и от отпадни продукти от обмяната на веществата. Тази промяна протича бавно, може и 20 години. Затова трябва да се пазим от слънчево изгаряне още от най-ранна възраст, съветва д-р Шаламанова, на която често й се налага да обяснява на родители да не стоят по цял ден на плажа с децата си.

Бенките не трябва да се изгарят, замразяват, третират с лазер, особено извън големи онкологични центрове. Те трябва да се следят, ако са 50-100 на брой или когато имат признаци на атипизъм. Съветът на лекарката е човек сам да оглежда тялото си или някой друг да го прави, но само на дневна светлина. Да снима с телефона си съмнителни бенки или цялото тяло, след 2-3 месеца – отново, и да сравни дали има някаква промяна в размера, формата, цвета им, поява на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление. При изменение и особено при съчетаване на 2-3 признака да се консултира с онкодерматолог или онкохирург. Ако той открие туморно образувание, ще го изреже и след хистологично изследване ще определи по-нататъшното лечение. Мит от миналото е твърдението, че бенка не трябва да се пипа. 

Когато малигненият меланом се открие в първи и втори стадий и е тънък – до 1 мм, лечението е най-успешно. За съжаление у нас масово се откриват тумори с голяма дебелина. Надежда през последните години дава т.нар. адювантна терапия с иновативни лекарствени средства. Тя е прицелна (насочена към мутацията в меланоцитната клетка) или имунотерапия (собствената имунна система атакува мутиралите клетки). Благодарение на съвременното лечение 5-годишната преживяемост при първи стадий на меланом вече е 90%, докато само преди 10 години е била едва 5%.