Световният здравен проблем - затлъстяването, е един от най-големите вече и в България. От деца до пенсионери хората страдат от този бич на 21-ви век и търсят начин да се справят, посягайки към най-различни таблетки. Безопасно ли е това и какво е решението, разговаряме с ендокринолога д-р Емилия Апостолова.

- Д-р Апостолова, защо, когато гледаме снимки отпреди 50 години, не виждаме затлъстели хора, а сега всеки втори или трети е с наднормено тегло?
- Затлъстяването е проблем на развитите нации – Америка, Канада, Европа и Балканите, защото въпреки, че сме най-бедната европейска държава, ние поддържаме някакъв стандарт, който противостои на правилния начин на живот. Затлъстяването е проблем, който трябва да се възприема като заболяване, а не като козметичен дефект. То участва в някои от синдромите и този, с който ендокринолозите много се борим е метаболитният синдром. Това е комбинация от рискови фактори, от заболявания, които заедно или поотделно има пряко отношение към честотата на сърдечно-съдовите заболявания – инфаркти, инсулти, артериална хипертония. И затова затлъстяването е изключително сериозен проблем и първо трябва да се търси има ли някаква физиологична причина, защото някои от придружаващите заболявания могат да предизвикат увеличаване на телесната маса и трябва да се постави тази диагноза, за да се помогне на пациента. От другата страна е хранителното затлъстяване, което е характерно за нашето време. То се среща и при млади хора, за съжаление. Когато бях на почивка в Слънчев бряг, бях седнала в едно кафене и наблюдавах хората наоколо – няма мъж между 30 и 50 години, който да не е с шкембе, който да не е затлъстял, такъв проблем имат и много жени. Погледнато реално, това си е една пандемия. Самото затлъстяване пък може да доведе до други заболявания. То се свързва с по-честото диагностициране на захарен диабет втори тип.

- Няма ли вече хапче, с което хората да отслабват без усилия?
- Затлъстяването е нещото, с което трябва съвременният свят да се бори много упорито и точно това правят една част от фармацевтичните компании, които търсят непрекъснато нови молекули. Но трябва да се знае едно нещо – без комбинираното прилагане на хранителен и двигателен режим, няма вълшебно хапче за отслабване. Както казва един наш водещ професор – не е измислено хапче срещу яденето и апетита.

- Преди време от аптеките изчезна лекарството за диабет „Оземпик“, защото фолкпевиците и много други хора го изкупуваха, за да отслабнат и успяха. Не е ли това решението?
- Това не е здравословното отслабване. Има медикаменти, които са конкретно за това. Има и други, на които отслабването е страничен ефект. И това не са само лекарства за диабет, едно време имаше лекарство за депресия, от което също се отслабваше. Това, което се случи в България с медикамента, който съдържа молекулата семаглутид, се случи в целия свят. Оказа се, че тя, в по-високи дози, има много силно изразен ефект върху теглото. И това вече предизвика ново разработване на тази молекула от фармацевтичната компания, която прави проучване и търси до каква степен би могло това лекарство да бъде използвано при пациенти, които са само със затлъстяване без захарен диабет.

- А опасно ли е пациентите да употребяват за отслабване лекарство, което е предназначено да лекува диабет?
- Механизмът на действие точно при тази група медикаменти позволява и дава възможност на фармацевтичните компании да търсят точно в тази молекула ефекта срещу затлъстяване, тъй като тя действа върху кръвната захар само, когато тя е висока. Тогава, когато е нормална, не се проявява хипоглекимичен ефект. И точно това беше използвано от хора, които са със затлъстяване, за да отслабнат. Но аз съм убедена, че всички тия фолкпевици, депутати, политици (доста голям е списъкът на хората, които изкупуват „Оземпик“), спазват хранителен режим, ходят на фитнес и се поддържат. Така че аз говоря тук от лекарска гледна точка, когато дойде при мене един нормален човек със затлъстяване, на когото трябва да помогна. Излязоха нови достоверни проучвания, които показват, че даже физическата активност вече се поставя преди хранителния режим. Много по важно е да се движи човек, да ходи пеша, да кара колело, да се плува. И на второ място вече остава хранителният режим, който несъмнено има голямо значение.

- Защо все повече се увеличава броят на хората, заболели от захарен диабет?
- Вторият тип захарен диабет също е болест на развитите страни и на съвременния начин на живот. Поначало той се развива, когато има някакво генетично предразположение. Но през последните години излезе на първо място застоялият начин на живот, стресът – хроничен и остър. Големите градове носят един непрекъснат хроничен стрес. Много важен и е начинът на хранене. Когато пращаме децата си на детска градина, на училище, в университета, в офисите, те започват да се хранят неправилно. Кетърингът е абсолютно порочен. Аз имам цяла програма за редукция на килограмите, с която правя хранителен режим и там казвам нещо, което според мен, е много вярно – храненето не е един елементарен процес за вкарване на енергия в организма. То е дълбоко свързано с висшата корова дейност на мозъка. Фактът, че в най-тежките мигове и в най-щастливите мигове от живота ни ние ядем и пием вино, показва, че това е един много сложен процес. И когато го приведеш до едно хранене на бюрото пред компютъра, това във всички случаи пречи на нормалното усвояване на храната. Както и заседналият начин на живот.

- И това води до диабет втори тип?
- Да, това е основната причина от външните фактори. Има и вътрешни такива. Ако човек има някакво предразположение, но няма външен фактор, който да го отключи, защото живее нормално, теглото му е нормално, няма стресове, движи се, тогава цял живот може болестта да не се отключи. Когато обаче има външен фактор, който може да ескалира вътрешното генетично предразположение, тогава вече се появява и захарният диабет. И в момента, аз смятам, че пандемията от КОВИД е причина за огромното му увеличение. В една петдневна работна седмица, аз в три или четири дни откривам нов диабет при хора между 40 и 60 години. Пандемията като социално поведение допринесе за това – изолирането, оставането вкъщи, прекомерното хранене, обездвижването, всичко това се отразява. Още в 20-ти век, когато аз си взех специалността си, Световната здравна организация посочи, че през 20-25-та година ще се увеличат пациентите с това заболяване.

- Напоследък ядем всякакви боклуци, това няма ли значение и за затлъстяването?
- Качеството на храната също има огромно значение. Тези генномодифицирани храни също допринасят по някакъв начин. Организмът се адаптира – ако нашите прабаби не са имали ензими, с които да разграждат палмовото масло, сега постепенно в нашите организми се развиват такива и след време ще могат да го разграждат. Това е еволюцията. Но по-добре е да ядем циганска баница с олио. Сега много хора казват – трябва със зехтин. Това е добре, също е растително масло, но един от постулатите за правилното хранене е по възможност да се употребяват хранителни продукти, които са характерни за нашите географски ширини. Организмът на един родопчанин, примерно, е много по-добре адаптиран към киселото мляко с лактобактерия, отколкото на някой човек в Южна Африка. Не че не трябва да ядем екзотични храни, но слънчогледовото олио, например, е много добро растително масло. Същото се отнася за хляба. Бял или черен хляб, олио или зехтин. Ами това не е толкова важно, важно е количеството. Защото, ако готвиш със зехтин така, че ястието да плува, пак си е мазнина.

- Заболяванията на щитовидната жлеза също стремително набират сила, на какво се дължи това?
- В България има много щитовидна патология, поради факта, че ние сме в тази част от европейските и световни държави, при които ландшафтът има недостатъчно съдържание на йод и сме в т. нар. ендемичен район за йоддефицитна гуша. Тя е била с най-голямо значение преди много години, но през 60-те и 70-те години на миналия век се въвеждат много стриктни правила и тогава ни даваха едни оранжеви хапченца в училище, солта започна да се йодира. Аз участвах в едно проучване с изследване на нивата на йода и вече се приема, че в България проблемът не е ендемичен, а само спорадичен. На пазара ни обаче има и нейодирана сол. И тука идва големият проблем и спор с кардиолозите, които препоръчват хималайска и други соли, които нямат йод. Така че трябва много внимателно да се мисли какво се препоръчва, особено при подрастващите. Има увеличаване на щитовидната патология от този проблем. Второ – значително нарасна възможността от щитовидна патология след Чернобил и то на автоимунните заболявания. Но тази патология не води до инвалидизация и някакви драматични нарушения на здравето на човека. Не е приятно, но е лечима, има лекарства, извършват се операции.

- А защо българинът така и не се научи да ходи профилактично на прегледи и дори, когато се разболее, се лекува сам?
- Не трябва да обвиняваме само българина. Според мене, трябва да обвиняваме и българската система на здравеопазване. Поначало поколението между 30 и 50 години, не знам защо, няма никакво намерение да ходи на профилактични прегледи. Тези хора даже се самолекуват. След 50 години човек започва да събира здравето, което е разпръснал по пътя и тогава се сеща, че трябва да започне да се профилактира. А една немалка част от „лошите“ болести, ако се хванат в много ранен стадий, има много добър ефект. Аз имам колежка гинеколожка, която почина от метастази на гърдата. И затова смятам, че това е от характера на нашата българска нация – „то ще ми мине“. Смятам, че българинът още не е дорасъл да се грижи за здравето си. От другата страна е здравната система, която също не предоставя достатъчно качествена профилактична дейност. Колегите общопрактикуващи лекари сега имат възможност за много по-широк обхват на патология, на профилактика, но не всички го правят. И затова има неща, които трябва да бъдат решени с нормативна уредба и с разяснителна работа.

- Електронните рецепти не затрудниха ли и лекари и пациенти?
- Аз съм много „за“ електронните рецепти. Знаете ли колко много млади хора се появиха при мен след въвеждането им. Те имат захарен диабет от няколко години, но отиват в аптеката, купуват си лекарство, което им е препоръчано от комшийката или братовчедката и се лекуват сами, нямат нужда от никакъв доктор. Сега обаче, не могат да отидат да го купят сами, защото за диабетно болните трябва електронна рецепта. За антибиотиците да не говорим. По време на пандемията българите колкото антибиотици изпиха „профилактично“... Трябва да има контрол върху терапията и това може да стане точно с електронната система. В други страни от Европа не можеш да си купиш всякакво лекарство без рецепта. Преди години аз бях в една служебна командировка в Прага и ми се наложи да търся антибиотик. Хотелът беше пълен с доктори, аптеката е до него. Ходих, молих се, показах си картата, казаха ми – не може, трябва рецепта. И накрая не ми дадоха. Така че мисля, че последните наредби на министерството за електронните рецепти имат позитивен характер. Разбира се, има и проблеми, но те ще бъдат изчистени.

Нашият гост

Д-р Емилия Апостолова е завършила медицина в Пловдивския университет. Защитила е специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната и здравен мениджмънт. Била е главен лекар на болницата в Мадан, зaм.-диpe?тop пo мeдицинc?ата дейност в MБAЛ „Стоян Шукеров“ – Cмoлян и нaчaлни? нa oтдeлeниeтo пo ендo?pинoлoгия. Дългoгoдишeн бивш пpeдceдaтeл нa Лекарския съюз в Смолян.