В началото на есенния риболовен сезон край Варна заседава Консултативният съвет за Черно море /КСЧМ/, обединяващ редица организации от сектора от България и Румъния. Съветът е създаден по регламент на ЕС и има право да дава препоръки на местните и европейските власти за решаването на проблеми в сферата на рибарството. Членовете му приеха програма за 2025 г. Един от акцентите в нея е дигитализацията на риболова. Ще доведе ли това до елиминиране на сивия сектор, има ли риск обитатели на морето ни да изчезнат подобно на черноморската скумрия и защо цените на рибата непрестанно растат, обяснява председателят на КСЧМ д-р Йордан Господинов.

- Консултативният съвет за Черно море започва работа за дигитализацията на риболова. Защо е необходима тя и как ще се случи, д-р Господинов?
- Искаме дигитализацията да обхване цялата верига и пътят на рибата и морските дарове да е ясен – от улова до сервирането им на трапезата. Техническа възможност за това има чрез множество софтуерни приложения, а първите стъпки са налице. На риболовните ни кораби има проследяващи устройства и в Центъра за наблюдение във Варна знаят маршрутът на всеки от тях. Чрез електронна платформа и дневник се вижда и какъв е уловът им в реално време. Така ИА „Рибарство и аквакултури“ /ИАРА/ е наясно какви са количествата, още преди да са стоварени на брега. Засега обаче информацията не е достъпна за собствениците на корабите. Освен тях, предлагаме системата да включи и малките съдове чрез електронно приложение на телефона. Европейската комисия прави планове за управление на различни популации, като калкана, например, и е важно да имаме реална картина на целия улов, а не само на част от него. Същото важи и за рапаните и други видове морски обитатели, които са обект на стопански интерес. Ако довършим цикъла на дигитализация, ще има и гарантирана прозрачност на работата на всички по веригата.

- Ще ликвидира ли това сивия сектор?
- Желаем да елиминираме сивия сектор. Сега на брега стоят прекупвачи – т.нар. матрапази. Те купуват директно от лодките и носят стоката в заведения и търговски обекти. Освен че правят дъмпинг на пазара, няма гаранция за качеството на рибата, която те пласират. И понякога се налага престоял извън хладилни камери вкиснал паламуд да се опушва, за да бъде продаден. Ако знаем кога и къде е уловена рибата, този риск отпада. В тази верига чрез софтуерни решения могат да се включат и ресторантьорите, за да правят директни поръчки. В някои заведения вече предоставят информация на клиентите къде, от кого и при каква температура е уловена рибата, която му се сервира. Още един плюс на цифровизацията ще е улесняването на проверките и повишаването на тяхната ефективност. Това има пряко отношение към два ключови проблема за България и за целия ЕС – липсата на работна ръка и огромната администрация. За бизнеса е важно цялата хранителна верига да е дигитализирана. Когато дойде проверка, всичко ще се вижда бързо и лесно с едно кликване на компютъра, без да се обработва голямо количество хартия и да се ангажират и без това дефицитни служители. Ще отпадне и човешкият фактор при проверките, които ще са напълно прозрачни. С две думи – опитваме се да направим в риболовния бранш това, за което от години се говори у нас – т.нар. електронно правителство. Цифровизацията е желана от ЕС, има държави, които вече я прилагат. В Консултативният съвет за Черно море членуват 19 асоциации, обединяващи риболовен флот, преработвателни предприятия, еколози, учени, икономисти. А България е водеща в Черноморския регион, тъй като цялата стока – риба и аквакултури, която изнасяме, е с добавена стойност, не суровина.

- Колко и каква риба и аквакултури изнасяме и какво е годишното вътрешно потребление?
- Износът на преработена продукция годишно е между 10 000 и 15 000 тона. Експортират се около десетина вида, главно калкан, барбун, черни и бели миди, рапани, пъстърва, шаран. Предприятията ни са на най-високо ниво по отношение на хигиена, безопасност, оборудване и дори персонал. Научили сме нискообразовани хора да упражняват висококвалифициран труд при спазване на всички изисквания. Всяка година потенциални клиенти от Южна Корея и други държави идват на оглед в предприятията, вземат и проби за собствен анализ и обикновено сключват договори в рамките на един ден, защото виждат, че тук се работи по най-добрите стандарти. За потреблението на риба се тръби, че е малко. Така е, понеже имаме Национален статистически институт, който не води реална статистика. Истината е, че консумацията расте. Тенденцията е валидна и в световен мащаб, а цените на рибата няма как да намаляват. Напротив, ще растат.

- Защо ще поскъпва рибата?
- Защото количествата навсякъде намаляват. Все по-често се залага на отглеждането на риба и аквакултури във ферми, а същевременно населението на Земята ежедневно се увеличава със 140 000 души. Най-сериозен прираст има в Азия, където традиционно хората консумират много риба.

- Каква е картината в нашето море? Има ли опасност след черноморската скумрия да изчезнат и други видове като акулата, за ограничаването на чийто улов от години се водят дебати?
- В момента в Черно море няма риск за биоразнообразието, дори се отчита възстановяване на рибните популации. Принос за това има фактът, че морето стана по-чисто, след като спря химическата индустрия на бившите социалистически републики, а нови заводи се изграждат с необходимите пречиствателни съоръжения. Дискусиите за ограничаване на улова на черноморската акула ги повдигат еколози, защото този вид е защитен. Но консумацията на тази риба е деликатесна, не масова. В наши води акула няма, тя е на север – край Украйна и Румъния, а рибарите ни трудно стигат дотам. При максимално допустим улов от 160 тона, реалният е 10-15 пъти по-малко.

- Освен по-високият разход за прехода до румънски води, властите там често арестуват наши риболовци. Кога ще се реши този проблем?
- Заложили сме риболовът между България и Румъния като част от програмата на съвета за 2025 г. След арестите на български риболовни кораби в северната ни съседка миналата година направихме съвещание с властите на двете страни. Те взеха решение да се направят работни групи, но проблемът още е налице и сме амбицирани да го поставим на масата за решение. В програмата сме включили и съхранението на бялата мида.

- Тази година земеделското министерство наложи забрана за улов на бяла мида в размножителния период, но после внезапно я отмени. Ще бъде ли опазен този вид?
- Забраната бе наложена по наша инициатива след консултативен съвет в МЗХ. После заради икономически натиск и рехав протест служебният министър я отмени. Не мога да го съдя за това, което е решил, но нашето искане за временно вето е подкрепено и от учените. Те смятат, че забраната трябва да важи от 3 до 6 месеца. За да опазим този вид, трябва да я има, дори и в минималния срок. През лятото бялата мида расте и се размножава. Годишно хвърля 3-4 пъти хайвер. Ако я уловиш, когато хайверът започва да нараства, консуматорът ще си я изяде, но възпроизводството на този вид ще страда. Тази година уловихме едва 100 тона, а преди сме достигали 600-800 тона. Продуктът е търсен и се изнася в Испания и Италия, но тази свръхексплоатация трябва да спре, за да не изчезне бялата мида. Преработвателните предприятия са инвестирали солидни средства за пречистване, защото този вид живее заровен в пясъка, улавя песъчинки, понякога и коли бактерии и има нужда от предварителна обработка. В специални центрове белите миди се третират с озон, ултравиолетови лъчи, кислород и се пласират, едва след като пробите покажат, че са пречистени. За да се съхрани популацията, настояване уровът да е разрешен само в определени зони и с определен модифициран уред, който влияе минимално върху дънните обитатели. Сега миди се ловят и с уреди, които са с по-дребни решетки и хващат и малки екземпляри.

- Настоявате и за контрол на улова на рапани. Защо?
- Точната дума не е контрол, а наблюдение. Дълги години рапанът имаше статут на инвазивен вид в Черно море, защото е внесен с баластните води на кораби преди десетилетия. Миналата година ЕК го извади от списъка на инвазивните видове. Този морски охлюв е икономически изгоден и за България, и за Румъния. У нас има шест големи и две малки предприятия, които преработват рапани. С тях работят много кораби, водолази, реализира се износ, правят се инвестиции. Затова искаме популацията да се наблюдава. Учените твърдят, че рапаните издребняват поради свръхулов. Но това може да се дължи и на липсата на храна, защото рапаните изядоха мидите. Големите банки от черни миди пред Варненския залив и на север вече ги няма. Сега сме поставени пред задачата да намерим баланс. Малките рапани нямат пазарна стойност. Но има много ловци, които никъде не членуват и не се подчиняват на никакви правила. Идват, вземат си разрешително и една лодка, влизат в морето и вадят рапани. Един водолаз за един сезон вади по десетина тона рапани. Продава ги и няма никаква регулация. А стоката, която излезе на пазара, трябва да бъде идентифицирана, да се знае кой я е уловил, в кой район и къде отива. Сега на пазара, когато питам за такива данни, търговците ми се присмиват.

- Консултативният съвет обединява много ангажирани с морето организации от България и Румъния. Какво сочат наблюденията им във връзка с климатичните промени – променя ли се и животът в морето?
- Глобалното затопляне е факт, температурата на водата се е повишила. Макар и да е леко, това води до промяна на миграционните пътища на рибите. Някои се размножават по-рано, например попчето. Наблюдават се промени и в цъфтежа на водораслите. Все още няма научни доказателства, но се счита, че това се дължи на остатъци от азотните торове, които се носят от реките, вливащи се в Черно море, т.е. от свръхнаторяването на почвите. Проучванията предстоят. Те са важни, защото морето ни е затворено. То е слабо солено и затова в него има по-малко видове, но добрата новина е, че именно заради слабата соленост вкусът на черноморската риба е доказано по-добър от този на океанската. Работим с всички държавни структури и научни институти, за да може бизнесът да се развива в баланс с природата и решенията за развитие да се вземат с консенсус.

- Съветът дава препоръки на ЕК и на местните власти в двете страни. Обръщат ли внимание българските институции на тези съвети?
- Задачата на КСЧМ да дава препоръки е записана в еврорегламент. Обикновено МЗХ и ИАРА реагират, по-трудно работим с МОСВ. За пример ще дам препоръката ни относно идеята за изграждането на ветроенергийни паркове в морето. Тя бе, ако изобщо се правят перки в морето, те да са разположени на над 40 метра дълбочина. Румъния взе предвид препоръката и я разписа в нормативен акт, докато у нас замълчаха и мълчат. Скоро във Варна пак е имало заседание по въпроса с ветроенергийните паркове в морето, за което КСЧМ не получи покана. Считам, че не бива да се дава превес на едни инвеститори за сметка на много други и на поминъка на населението. Опасностите са много – да се нарушат риболовните полета, да се промени миграционният път на рибите. Имаме изградена добре работеща индустрия, базирана на вековна риболовна традиция. В частни разговори се шегуваме, че ако инвеститорите във ветроенергийни паркове желаят да ни компенсират, трябва да ни предложат такъв дял от перките, какъвто биха отнели от морето.

- Оперативната програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ дава 3 млн. лв. за модернизация на риболовния флот, насочена към декарбонизация. Как оптимално могат да се използват тази средства?
- Модернизацията на корабите е необходима, за да се намали разхода на гориво и вредното влияние на газовете от изгорялата нафта. Нашите риболовни кораби с малки изключения са стари и не са енергоспестяващи. Но те са малки и на тях не могат да се монтират водородни двигатели, следователно трябва да търсим други решения – да се обшият с пластмаси и да се боядисат със специални бои, които намаляват триенето, да се промени конфигурацията на витлото и на двигателите.

- Есенният риболов започна – с какъв улов се връщат корабите?
- С кораби сега се лови сафрид и барбун, който се изнася за Турция. Чакаме и чернокопа. Паламуд ще има много, но го хващат предимно лодкарите. Подранилата поява на лефер и паламуд разгони всички други, даже цацата изчезна и все още пасажите от по-дребни риби не са групирани.

Нашият гост
Д-р Йордан Господинов е председател на създадения през 2015 г. Консултативен съвет за Черно море, обединяващ асоциации, неправителствени организации и сдружения, чиито дейности обхващащи всички основни области на рибарството в България и Румъния – улов на риба и други водни организми, аквакултура, преработка, внос и износ, търговия на дребно и едро с риба и рибни продукти. В КСЧМ членуват и екологични НПО, транспортен синдикат и други организации, чиято дейност е свързана с морето. Преди да заеме поста, д-р Господинов е бил генерален секретар на КСЧМ. По професия е ветеринарен лекар. Бил е регионален директор на ИАРА и експерт в Националната ветеринарно-медицинска служба. Изпълнителен директор е на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ Фиш“.