Днес президентът Радев ще връчи мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер на ГЕРБ-СДС. Що за кабинет ще бъде това, колко време ще издържи, каква политика ще води? А след няма и седмица във Вашингтон ще встъпи в своя втори мандат Доналд Тръмп. Какви промени очаква светът от него? Ще успее ли той да сложи край на войната в Украйна? А как ще процедира с Гренландия и с Панамския канал? По тези и други въпроси разговаряме с писателя и психиатър д-р Любомир Канов.

- Днес президентът ще връчи първия мандат за съставяне на правителство. Според информацията то е готово, но ще го бъде ли, доктор Канов?
- С известна неохота нагазвам в българската политика. Според мен правителство ще има, но още преди време бях казал, че то ще бъде кратковременно, защото тези, които участват в него, ще бъдат винаги изкушавани да му дръпнат шалтера, когато пожелаят, и ще продължават да се изнудват взаимно. Към тримата основни участника се появи внезапно и един неоДоган, така да кажем, който винаги е бил проклятие в българската политика и около който са се образували кордони и обръчи. Те ще бъдат добродушният четвърти участник, който ще поддържа, без да участва. Това е нелепа конфигурация, която обаче ще бъде посрещната с облекчение от целокупния български народ, който до такава степен е зажаднял за правителство, че е готов да приеме и това.

- Що за правителство ще бъде това с участието на петима социалисти в него?
- Това е изненадващо, и то по неприятен начин. Но за тях според мен е полезно, защото показват, че са живи и че ще се доберат до някакви порции. Онези, които се надяваха, че са унищожили червената партия в някакъв смисъл ще бъдат разочаровани, защото по този начин тя придобива дивиденти, което, разбира се, ще зависи от резултатите на това правителство, когато дойде равносметката, но според мен тя ще настъпи скоро. От друга страна БСП се опитва да вземе завоя за пореден път, може би да се представят за по-европеидни, за атлантици и консервативни, което е другата мимикрия, защото в основата си това е една болшевишка вредна партия, чийто живот ще бъде удължен с участието в това правителство.

- Според вас надежден партньор ли ще бъде ИТН? Да припомня, че тази партия на три пъти предаваше властта в ръцете на президента да си прави служебни правителства?
- Според мен тези хора освен подигравателната им гримаса са играли досега изменническа роля, включително и спрямо собствените си избиратели. По един неразбираем за мен начин относно манталитета на българите те бяха първа сила и се провалиха с гръм, бих казал – с гръмогласната грандомания на техния ръководител, опитваха се да предложат доста одиозни фигури за министър-председател, които вече са забравени, но това беше един плагиат със заплашително изражение на лицето, или пък продавач на шнорхели. Тоест - това е една несъстоятелна като позиции партия, единствената успешна поза, която са имали, е подигравчийската. Нямат данни за успешни държавници в своите редове. Не знам точно каква част от властта ще им бъде дадена, за мен е особено важно кой ще притежава прерогативите за ББР. Те имат някаква връзка с президентството, която за мен не е ясна. В основата си това правителство тайно или явно се крепи на двата стълба или двата слона в българската политика – Пеевски и Борисов. Дали тази спойка е тайна или явна, е без значение. Тяхната връзка е свързана с притежанието на правосъдната мощ в държавата, която е единствената валидна за тях форма на власт. 

- Сгрешиха ли ППДБ, че не влязоха в това правителство?
- Според мен не сгрешиха, беше по-разумно да бъдат известно време в опозиция, да се огледат, да си преценят грешките и най-вече – да започнат да работят с българския народ, да излязат от тясната си интелигентска общност и сами да си признаят глупостите, които правеха и които не бяха малко. 

- Появиха се съмнения, че може да се разцепят?
- Те наистина са различни като идеология, но дори да се разцепят, те все пак са ядрото на градския човек, на демократичния и европейски българин. ПП трябва все пак да се самоопредели като прогресивна в западния смисъл на думата левица, докато ДБ са повече към дясно-център, но общо взето – неубедително. Със скръб в сърцето си признавам, че в България липсва истинска дясна консервативна партия, каквато ние от „Синя България“ се опитваме да бъдем. Но засега нашият народ не признава нуждата от силна дясна партия, може би идването на Тръмп ще го убеди.   

- Разговаряме една седмица преди Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом, доктор Канов. Светът тръпне в очакване какво ще стане, повечето хора очакват да се случи нещо добро, но има и такива с обратно мнение. Вашите предположения за света след 20 януари?
Очаквам светът да не е вече същият, да се промени и то доста радикално. Той вече започна да се променя в смисъл на големите световни конфликти, които тлеят в момента. И най-вече в този титаничен идеологически сблъсък на крайно лявото неолиберално, неомарксистко, зелено и т.н., което беше овладяло онова, което ние наричаме свободен свят и беше установило една своеобразна левичарска диктатура на мисълта. Американският народ реагира, вероятно и по икономически причини и поради необуздана емиграция  - това е и европейски проблем, и затова доведе на власт един човек, който се надявам да възстанови равновесието между нормалното и лявото, което излезе извън петолинието на нормалното.   

- Но заканите за Гренландия, Панама...
- Те се представят като закани, но са проблеми със своята история, която никой не разказва, защото в медиите се хвърлят сензационни заглавия – че Тръмп ще превземе Панама и Гренландия с военна сила... Тези проблеми имат своята предистория и своя смисъл, но кой има търпение да го разказва или да го слуша! 

- Разкажете ги вие! Да започнем с Гренландия...
- Там и сега има едни огромни бази с военна техника, която все още може да бъде използвана. Тя е изоставена през 90-те години, когато Западът си отдъхна след края на Студената война и настъпи миролюбив период, в който бившият СССР бе престанал да бъде заплаха за свободния свят. Това се оказа една илюзия до 1999 година, откакто Путин дойде на власт с неговия неоимпериалистически постсъветски синдром да възстанови величието на империята. Един дребен човек с непомерни амбиции. Оказа се, че решението за Гренландия е било преждевременно. САЩ има там една база с радиолокационни съоръжения, които да предупреждават евентуално за нападения, защото най-прекият път за нападение на Русия срещу САЩ минава през Гренландия. Т.е. това е въпрос за националната сигурност на Америка.  Това едно. Второ – има един проход през Северния ледовит океан, който с глобалното затопляне се превръща в потенциален трафик път между Европа и Азия с огромен икономически смисъл. Това руснаците и китайците го разбират много добре и постоянно там сноват всякакви техни военни кораби и подводници. Освен това Русия има страхотни амбиции за Северния полярен кръг – територии, които са богати на газ и нефт и иска да ги придобие по типичен руско-съветски маниер. Цялата тази работа е съчетана и с волята на самите гренландци, те са ескимоси, сродни на хората, които живеят в северна Канада. Те имат датски паспорти, но нямат нищо общо с Дания, те са нещо като автономна територия, която с референдум може да реши да се присъедини към Америка с голяма радост. Което пък ще даде възможност на Америка да развие тези територии с огромни инвестиции и възможности и да добива нефт и газ, но най-вече редки метали, които са необходими за цялата съвременна IТ индустрия.  Така че това, което изглежда като „оранжев човек“, който иска да граби, всъщност са го искали доста други президенти преди него и това си е един геостратегически въпрос, още повече, че Гренландия е много по-близо до Америка, отколкото до Европа. Трябва да се знае историята, а не да се говорят баснословни неща. Същото се отнася и до Панамския канал...

- Който бе подарен от президента Джими Картър, Бог да го прости...
- Беше подарен по най-глупавия възможен начин, надявайки се на добра воля. В момента каналът се нуждае от ремонт за 3-4 милиарда долара, на входа и на изхода му са китайци от хонконгска фирма, които вдигат таксите за преминаване включително и за американски кораби. Оттам минава 70 процента от търговията на Америка с Азия. Преди години един диктатор в Панама – генерал Нориега – се беше обявил за господар, даже се разхождаше с една сабя. Но американските командоси го прибраха доста бързо и възстановиха реда в Панама, както впрочем и в една малка островна държава Гренада, където привърженици на Фидел Кастро искаха да направят още една малка Куба. Интересите на САЩ в този район са стратегически и трябва да бъдат разглеждани с по-малко истерична пропаганда и публично нагнетяване на един образ на оранжев диктатор, който първо ще възстанови демокрацията в Америка, а после ще заграби света. 

- Идваме до Украйна. Тръмп заяви, че ще се срещне с Путин „много скоро“, след като встъпи в длъжност следващата седмица.  Тръмп каза още,  че симпатизира на руската позиция, че Украйна не бива да бъде част от НАТО. На много хора вече им се струва, че като че ли Тръмп е готов да пожертва Украйна?
- Украйна беше пожертвана от Байдън, това е моето лично мнение, а и не само. Неговият начин на действие, а и на колективния Запад,  бе такъв, че източиха кръвта на Украйна и направиха така, че тази война да не може изобщо да бъде спечелена, от нерешителност, от двоумение, от податливост на шантажите на Путин и кой знае още по какви причини. Те помагаха, но късно и с малко, не позволяваха истински отпор. Никога не поставиха нещата пред Путин ребром, както трябваше. Не доставиха на Украйна онази помощ, която можеше да сепне Путин доста по-рано. Сега той премазва бавно Украйна и даже си мисли, че няма кой да му се опре.  

- А Тръмп ще може ли да направи това?
- Той ще поиска да спре военните действия, защото не иска война в Европа. Ще поиска преговори първо за прекратяване на убийствата. Вярвам, че той е искрен, когато съчувства на убитите млади хора и от двете страни в Европа през 21 век. Съмнявам се, че това ще стане, защото Тръмп е в такава позиция, че не може да спре войната. Ако Путин спре военните действия, това ще се превърне в един конфликт, но с войски от ООН или европейски, които да пазят мира. Украйна ще може да влезе в ЕС и да получи мощни инвестиции да възстанови страната. Но ако има такъв полумирен договор за невоюване при тези санкции върху парите, които Русия получава от износа на енергийни суровини, това ще служи като примка на шията на Путин и неговият режим постепенно ще изгние. Той ще бъде едновременно международен парий и трудно ще му бъде да насъсква повече с пропаганда своя мозъчно промит народ. Това е една перспектива за това, което определят като „предаване на Украйна“. Тръмп  често бе представян като агент на Путин и прочие, но съвсем скоро аз мисля, че световната общественост ще разбере, че това не е така. 

- Да се върнем у нас. Може ли да се очаква някакъв външнополитически  завой с БСП в правителството и с подкрепа на Доган, да се завъртим примерно към Орбан или Фицо, премиерът на Словакия?
- Това правителство няма как да се прегърне с човек като Фицо. Колкото и да е русофилски нашият народ, чак такъв парадокс едва ли ще възникне. Орбан е по-дълга приказка, той е силен полудиктатор, какъвто няма как да възникне в тази коалиция. Според мен външната политика ще бъде политика на ослушване и следене на западния вятър със съответни нагласи. Лично моето мнение е, че измамното спокойствие в долината, където си се скрил от вятъра,  ще свърши доста скоро. 

Нашият гост
Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ през 1984 г., живее и работи в Ню Йорк. Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”, “Вселената според Гуидо” и “Стрела от тръстика”, а по повод 80-ия си рожден ден представи книгата „Късен следобед“ . Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.
Известно време се занимава с производство на вино от наследствените лозя, след като е възстановена собствеността върху земеделските земи след 1989 г. Неговата марка печели международни награди.